Страници

вторник, 18 септември 2012 г.

Училищен живот

Когато направих блога си обещах да не засягам злободневни теми. Сега, повече от когато и да било ми се иска да наруша това правило. Темата за образованите ни ми е много близка и болезнена. Няма да го направя.


Но пък имам първокласничка и осмокласничка и ми се иска да отдам дължимото на този ден:)

Аз на 6.5
- Руми, ставай! Време е за училище!
Станах като пружина. Никога не закъснях и никога не се успах. Дори  и през студентските години.

Ина на 6 години и 10 месеца
Не помня. Май валеше. Толкова много исках да присъствам на първия и учебен ден, че направих всичко възможно да си предизвикам раждането на второто  дете. Успях. И бях на първия учебен ден. Не си спомням как мина, но със сигурност помня, че бях до нея и тя беше щастлива.

Мартина на 7 г и 1 седмица
За малко да закъснеем. За малко изобщо да не присъствам, защото пак пътувах. Тя не беше особено развълнувана. Аз също... За момент си помислих, че съм най- ужасната майка на света. Вечерта тя изпадна в еуфория, докато си приготвяше чантата. Аз също:)



Не знам защо в българските училища е възприета такава форма на откриване на учебната година. За 28 години нищо не се е променило. Всички излизат на двора и в продължение на час и нещо се опитват да се вслушват в изкривените звуци, идващи от високоговорителите. И така, докато ги заболят и им и отмалеят краката от висене.

Аз на 11
Томова. Така се казваше учителката ми по математика. Беше ужасна! Не научих много от нея, но един ден ни каза, че от всяко безизходно положение има най- малко три възможни изхода. Запомних го и с течение на времето се наложи усещането, че е била абсолютно права. Също така с течението на времето установих, че ни е спестила нещо важно -  всеки изход има своята цена.

Ина на 10
Обади се плачеща, че ще има 2 на конкролното, защото са я изгонили от час. Говорих с учителката защото версията за случилото се ми изглеждаше странна. Оказа се вярна. Изгонили са я, защото момчето до нея се е опитвало да преписва, тя не е позволила, но госпожата е отстранила нея, защото не е могла да се справи с него. Преместих я в друго училище. Едно от най- добрите ми решения.

Мартина на 6
Посещава частна предучилищна и са разделени на две групи по 5 деца. Тя е в класа с английски. Карам я сутринта и установявам, че всички други 4 деца са болни и тя е единствената. Помислих, че ще я прехвърлят в другата група и я оставих. Не бяха. Вместо това госпожата я беше завела в библиотеката на американското посолство, където са си прекарали половината ден. Имало книга, голяма колкото Мартина. Поне тя е останала с такова впечатление.

Аз на 13
На тази възраст изявата на чувствата е много странно нещо. Според момчетата най- подходящата форма е да претрепеш момичето, което харесваш. Неудобство създава факта, че точно тогава, момичетата са все още с около половин глава по- високи.
Той ми намаза косата с лепило. Аз му изсипах чантата в контейнера за боклук. Той хвърли по мен водна бомбичка. Аз слязох от третия етаж по водосточната тръба и му оставих маратонките върху покрива на салона по физическо. Понякога се чудя как точно успяхме да оцелеем.

Ина на 13
Той и подари хард диск за рождения ден. Тя май не го оцени:)


Аз на 16
 Преподавателят по международна търговия  седна на стола и си качи краката на катедрата. Беше с два различни чорапа. Шарени. Разреши ни да играем карти в края на часа. Към края на годината бях станала абсолютен шампион. После дълго време не исках да погледна карти. Не ми е ясно точно как го постигна, но помня почти всичко, от това което ни преподаваше.

Аз почти на 17
Страхотна, снежна зима. Лалето работи от горе до долу и през седмицата няма живо пиле. Много харесвам някакъв тип. Той е с една година по- голям и кара ски. Какво съвпадение - аз също. За огромно удобство, майката на най- добрата ми приятелка е лекарка и издава извинителни бележки на кило. Твърди, че съм имала хроничен синозит. В края на февруари положените става много сложно. Карали ли сте ски по това време? Едно качване за два часа е еквивалентно на 10 посещение на солариум. Няма как да го скриеш. Класният по история става много подозрителен. В сряда се  засичаме на лифта. Каза, че и той лекувал синузит и ходел редовно на нагревки:) Повече не ме изпрати при лекарката за заверка на бележката:)





29 коментара:

  1. Ле-ле, как ги помниш тези неща. И как ги разказваш.... Смях се от сърце, чак в другата стая ме чуха! :) И добре, че си оцеляла на 13-сет. Раздвам се, че те познавам, макар и виртуално!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. То само на 13 да беше:) Беше странно до 20 как удържах положението:)

      Изтриване
  2. Разкошно поднесено с нотка носталгия и с нотка сарказъм :)
    Много мило ми стана докато четях :) Твоите спомени за Томова ми напомниха за моя учителка, която казваше, че гадните учители ще ги помним като имена, а добрите - ще ги забравим като имена. За съжаление се оказа права.
    Успешна учебна година и на двете ученички :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Мащерке!
      Мммм да, вярно че обикновено на гадните им помниш имената, но пък спомена за добрите е по- силен, макар и под надслов "абе имаше една много готина учителка по химия в 7-ми клас":)

      Изтриване
  3. Много обичам да те чета.
    Успех на момичетата!
    Успех и на теб :)

    ОтговорИзтриване
  4. Успех на малката първокласничка! Дано съхрани в съзнанието си ясно всички красиви спомени от ученическите години!

    ОтговорИзтриване
  5. Хахахаа, Руми, направо се кискам с глас! Страхотен талант и за писане и за фотографии си! Честита първокласничка! Дано учебвната година бъде лека и успешна за момичетата и теб!

    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ваня! Че няма да бъде лека - няма да е, но поне да е успешна:)

      Изтриване
  6. :) много интересни темички! Лулу, винаги е удоволствие да те чета! Беше ми иинтересно да разбера повече за теб:) и децата:). Благодаря ти за усмивките! Успешна нова учебна година!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! То остана ли нещо, което да не сте разбрали за моите деца:)))))

      Изтриване
  7. Макар и да нямам първокласник,миналата година бях в Сф, в частно училище, като си представях, че нещата ще са в пъти по-добре от колкото в моето дество в държавното училище, верно беше училището, което показваха на всичик делегации, които пристигаха в града ни, най-красивото...., но истината, е че почти никой не слушаше какво се говори..А в частното дори не се чуваше, децата бяха в някакви утъпкани треви и дори не виждаха нищо..Огромните букети на учителките(Всяко дете беше донесло,по едни букет, голям, колкото е самото то на всяка от учителките, които му преподават...)бяха положени на поляната, просто учителките не можеха да крепят огромните букети 2-та часа , в които нещо ставаше далече в дясно от нас.Разбрахме, че нещото започва и свършва от странно маршируващите в тревата и трапчинките знаменосци! Бях изумена от парите, които тези родители дават и от пародията на тържеството, за обучението нищо не чух...
    МНого интересна ретроспекция!
    Поздравявайки ви с новата учебна година- бившата и настоящите ученички ви пожелавам от сърце, запомнящи се интересни и приятни мигове,хубави вълнения и много здраве!
    Прегръдки за вас трите-очарователни момичета!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пак е много относително. Определено частното образование е под голяма въпросителна в БГ, така както е и държавното. Все още имам огромни колебания по темата.

      Изтриване
  8. Руми, успех на Марти и на добър час! Изглежда леко притеснена и стресната на снимките и къде успя да се удари така по бузката :)
    А за училището ... не ми се говори, преди дни имах среща със съучениците си от началното училище, беше руско и някой от тях не ги бях виждала повече от 25 години ... И си припомнихме много такива " весели" моменти! Но историята с българското училище най - добре се илюстрира, когато дойдат абитюриентските балове ... Тове е резултата от нашето образование и обществото ни като цяло в момента и за мен е доста тъжно...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Падна, докато вдигаше единия близнак. Той е 16 кг, тя е 21...
      Факт е че има и много свестни училища, деца и учители. Но баловете наистина са покъртителни:)
      Марти също е в руско училище:)

      Изтриване
  9. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За пореден път успя да ме усмихнеш, Руми! Пишеш завладяващо, снимаш професионално и правиш всичко, както смяташ, че е правилно! На добър час, Марти! :)

      Изтриване
    2. Благодаря Дани! Подозирам, че всеки прави това, което мисли за правилно или поне се стреми да го направи:)

      Изтриване
  10. О, успешен старт и на двете!! :) Великолепен пост! :) Опитвам се и аз да си спомня ;)

    ОтговорИзтриване
  11. Руми, на добър час на ученичките и успешна година! :)
    Постът ти ме усмихна и трогна. Изпълни ме с носталгия към тържественото откриване на учебната година, събирането в училище, букетите за класните. Тук досега такова нещо не съм видяла. Първата година (на градина или начално училище) разрешават по-дългото оставане на родителите, иначе - до оградата и готово.
    С удоволствие си спомних за моите учители :)
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Мира!
      В интерес на истината на Марти тържествата до сега са били точно токива. Само деца - без родители. За мен, разбира се, беше голям кеф да присъствам на първия учебен ден на детето си, но ако трябва да бъдем честни, за децата другата опция е по- интересна:)

      Изтриване
  12. И от мен-успешен старт и интересна учебна година!
    Когато бях малка, родителите ми се възмущаваха от нашата образователна система, пък от нас излязоха хора. Сега ние не харесваме съвременната, най-вероятно децата ни също ще станат човеци с умения. Не може всичко да е ОК, важно е да извличаме максимално полезното от всяка ситуация... си мисля аз.

    И да помним важните и забавни моменти от онези времена;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тя облазователната система куца още от онова време. Въпреки всички смятам, че не само системата е те прави или не те прави човек. Има много други фактори и най- вече семейство и среда. Аз имах щастието да бъда приета в едно от най- елитните училища (тогава) в София след 7 клас и определено получих много. Основното беше добрата среда. Почти всичките ми бивши съученици, в момента могат да се похвалят с много успешна кариера и в БГ и в чужбина. Единственото, което не получихме и заради, което основно роптая и в момента е че децата се стимулират да учат, но не и да мислят. Това с мисленето е страшен проблем. И май не е само наш.

      Изтриване
  13. Успех и на двете ти прекрасни момичета, Руми! Да са живи, здрави, щастливи и дано извлекат максимума от трагичната ни образователна система. Просто не ми се говори за нея, че е болна тема. Но средата вкъщи е много важна, така че при такива родители като вас, твоите деца не само ще са стимулирани да учат, но и да мислят, сигурна съм.
    Сърдечен поздрав!

    ОтговорИзтриване
  14. Успех на чудесните ти дъщери.
    Пожелавам им много успехи.
    Много се смях на това как момчетата на 13 години ухажват.
    Имам и аз подобни училищни спомени.
    Здраве и късмет и на теб през новата учебна година.

    ОтговорИзтриване
  15. Честито училище, деца и маме. :)))

    Моето е последно за тази учебна година. Съвпадам си изводът, който си направила - почти го докарах на издихание като твоето - "За 28 години нищо не се е променило."

    ОтговорИзтриване
  16. Много успех на дъщерите ти и дано те изживеят страхотни мигове, незабравими моменти и имат много щастлив живот. Успех!

    ОтговорИзтриване