Истории със сини очи

-   Може ли да те снимам?

-     Не!

-   Моля те! Знаеш ли, че имаш страшни очи – получава се, като изтърканата реплика на Стефан Данаилов от Дами канят

-    Глупости! Не съм хубава и излизам грозно на снимки....

-  Виж, аз ще те снимам, ще ти покажа снимката на дисплея и ако не ти хареса, просто ще я изтрием – излъгах:)

-    Добре...-  доста колебливо и със съмнения, заставайки сковано пред обектива – очевидно децата имат нюх, кога някой ги пуска по пързалката.

Тя е на 9 и е средната от три сестри. Понеже историята е истинска, вместо името и, просто ще я наречем М. Живее в провинциален град, където в най- добрия случай, може да те вземат на работа в мината или в шивашкия цех. Никога не е виждала баща си. Загинал е още преди да се роди. Кака и ( 11 г)  казва, че го помни, но не е съвсем сигурна. Носи имената на майка си. Законът безпристрастно и бездушно я е лишил дори от възможността да взема фамилията му, след като родителите и не са имали сключен брак. 

 

От селото, в което живеят, майка им се мести в града, за да търси работа. Не, че се намират много работни места, но на село пък няма хич. Запознава се с друг, ражда се Г (вече на 2,5г). 

 

Сега отново и се налага да се справя сама, но вече с три деца. Мъжът и го няма временно, но за това не се говори. Децата казват, че е в Германия на работа, но ще си дойде в началото на другата година.  Не  е лош човек, но трудният живот по домовете, изправителните училища и алкохолът са му изиграли лоша шега. 

 

-         Харесват ли ти?

-     Да! –  вече  доста по- ентусиазирано и въодушевено, но все още гледайки недоверчиво в дисплея на апарата

Държи отражателя, иска да снима и тя, търси чорап да напъха котето, сменя обувки, забавлява сестра си, докато я снимам, хили се през цялото време. Стреля думите срещу теб, със скоростта на автоматично оръжие.

  

-   Как завърши училище? – опитвам се да я разсея, за да не гледа втрещено в апарата.

-    С 6 разбира се! – сериозна, полуобидена физиономия и ехидно смеещи се сини очи

-    И какво правиш сега, докато си във ваканция? 

Ходили на зелено, но сега била наказана. Кака и трябвало да гледа Г., но била с температура и я много я болял корема. Обадила се на М. да се прибере, но тя се заиграла и се прибрала чак след 2 часа. 

 

В условия, в които трябва да гледаш сам три деца, по- големите се превръщат в твой приятел, съюзник и единствен помощник. Голямата сестра с нейните 11 години е развила завидни майчински инстинкти и поведение. Когато майка ти роботи, просто нямаш избор. А тя е на робота през уикенда, работи през почивните дни, работи, докато е бременна. Тя е от онзи тип хора, които с чиста съвест можете да наречете работохолици. Не просто, защото това е въпрос на оцеляване, а и защото и харесва, кара я да се чувства жива и значима. Сладкар би следвало да бъде професия, а при нея е нещо като начин на живот, житейска философия и излъчване. 

 Два дни след раждането на Г. се измъкнала от болницата за да изпълни някаква поръчка. Има талант и невероятна енергия. Просто никога не е имала възможност да разгърне напълно криле. Не и тук в малкия град. Енергичният и вид и въодушевлението с което говори за всичко, доста си противоречът с това, което е преживяла.  Човек по- скоро очаква да види преждевременно остаряла и подтисната жена. Вместо това се сблъсква с вечният ентусиаст, пълен с идеи. И най- сините очи, които сте виждали. Децата, очевидно се ги взели от нея. 

 При пряка среща, представата за нещастната самотна майка, която едвам оцелява с трите си деца, толкова светкавично бива разбита, че синапсите в мозъка изпадат в колапс, от невъзможността толкова барзо да предадат сигнала. О, да, заплатата е много ниска и не стига, и да, съчетаването на толкова натоварен работен ден и три деца е въпрос на  много сложна логистика и свит стомах, като ги оставяш да се гледат сами, и продължителната зима им дойде в повече, след като свършиха дървата. 

Абе, изобщо  не отрича, че е трудно, ама то пък на кой ли му е лесно. Къде с помощ от приятел, къде без, някак си се справят. Дори и в малкият град, където няма много работа, а различните фамилии на трите ти деца допринасят за развитието на социалните контакти в общността, като дават добър повод за разговор при всяка случайна среща между съседи.

Може би, ако беше родена на друго място и по друго време... Но не е. Тук и сега просто се бори – да се справи със сметките, да прати децата на „зелено“, да подсигури дървата за зимата и по между другото да намери начин да се чувства щастлива.  

 Звучи толкова просто и елементарно...