Да изчезнеш за 60 минути

 Адреналин, ендорфин и всякаква друга химия се отделяха в изобилие, заедно с вадичките пот, докато мъкнеше поредния сак надолу по стълбите. Не говореше, а от известно време и не мислеше. Най- вече защото чувството за самосъхранение, надделяване и успяваше да надвика всички останали емоции, които в момента едновременно крещяха в главата и и се бореха за надмощие.

Изпусна торбичката от Била и съдържанието и състоящо се от канчета и тавички задрънка ритмично, слизайки самостоятелно по стълбите и събуждайки онази част от обитателите на блока, които се бяха успали за работа.  Местният СОТ в лицето на безработния домоуправител, вечно стоящ на пост пред входа, я изгледа странно, докато с пуфтене и елегантен шут, вкара последният чувал в багажника на колата и го подмина на връщане с решителен поглед и целеустремеността на стадо прерийни бизони. Тряскането на вратите на асансьора и подскачането на багаж по стълбите, продължи още около час, докато не разбуди и последния снощен махмурлия във входа.

След това всичко внезапно притихна. Хвърли бърз поглед на стаите. Имаше усещането, че оставя прекалено много неща. Най- вече живота си. Наложи се да се примири, заради липсата на място в колите, заради острият недостиг на пликчета Била, Лидл и Метро (изключително ценни при спешно пренасяне на багаж), заради страха, че Той всеки момент ще си дойде и най- вече заради нежеланието да се обръща назад, каквото и да и коства.  Имаше много смътна идея къде ще спи през следващата седмица, но и това нямаше голямо значение. Поседна само за миг. Вгледа се в счупената врата, паднала в жертва на последния семеен скандал и потрошеният полилей, който го беше сполетяла същата зла участ. Нервните изблици бяха превърнали домът им в лобно място на голяма част от покъщнината им и на още по- голяма част от чувствата и хубавите им спомени.  Някогашната страст беше отстъпила място безразличието и малко по късно на страха. 

 Ненавистта се загнезди и създаде устойчива колония, подхранвана от вечните обиди и унижение, точно като хлебарки в апартамент с ТЕЦ. Не са ти приятни, но пък си на топло, а и се успокояваш, че нищо не можеш да направиш, освен от време на време да пръскаш срещу вредители. Тя  сигурно щеше да си мълчи още дълго. Отдавна преглътна обидите за килограмите и провинциалният и произход, а още по- отдавна се примири с факта, че е галантен, романтичен и чувствителен, колкото  въже за простиране. „Аз“ престана да съществува и животът и се отъждестви с този на Те. Те бяха двете им деца. Той от своя страна престана да се причислява към „ние“ и постепенно използваните местоимение се сведоха до „аз“ и „вие“. Излизайки от тези граматически специфики на използваните местоимения в речта им, нещата доведоха до формирането на два вражески лагери. Всеки си имаше своята гледна точка и по някакъв начин беше прав, но представяйки я на другата страна, успяваше да я облече във възможно най- обидните думи и да я накипри с всички обвинения, които му хрумнеха в момента. Получи се нещо като семеен кич. И така с години. С цел спечелване на заветната битка, всякакви бойни средства се смятаха за позволени . Тя обикновено се въоръжаваше с крещене, а той наблягаше на по- силовите методи, принудата и редовният и систематичен психически тормоз. Пропуснаха само една съвсем малка подробност – нямаше ясно дефинирана крайна цел, при спечелването на която, да  можеш да се наречеш победител във войната.  Когато бойното поле се пренесе и към децата, тя просто се предаде.

 Кордонът от няколко коли и приятели, които помогнаха за секретната операция, чакаха нервно под прикрите пред входа. Тя слезе бавно по стълбите и затвори вратат. Обръна се замислено с идеята да се върне и все пак да вземе колелото на едно от децата, но се отказа, при мисълта, че вече нямаше място и единственият възможна алтернатива  е да го яхне и да отпраши с него към бъдещият си живот. Щеше да го мисли по- натам. За сега просто седна в колата на участник в евакуационния план и се отпусна с облекчение. Колело нямаше, но пък от една торбичка, щастливо стърчаха рогцата на коледно еленче и звънчетата, прищипани с вратата,  ритмично подрънкваха след тях.  Гледката изумително напомняше на края на някой американски филм, в който кола с надпис Just Married, се отправя към залеза, докато след тях се търкалят консервени кутии. Само дето тук беше изгрев и липсваше табелката Just Divorced.

Всяка прилика с действителни лица и събития не е никак случайна, но си остава само прилика.

Free, free to be myself.
Free to need some time.
Free to need some help.
So I`m reaching baby out.
When I`m lonely in the crowd.
When the silence gets too loud.
I`ll be crashing on some couch.
And even if I never
forget you baby.
Tonight I`m gonna let
your memory baby go.
Always sad I know.

But at least I got my friends.
Share a raincoat in the wind.
They got my back
until the end.
If I never fall in love
again.
Well at least I got
my friends.
Like a lifeboat in the dark.
Saving me from the sharks.
Even know I got a broken heart.

At least I got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
Well at least I got my friends.

I don`t wanna think.
I just wanna fell.
I just wanna dream, yeah.
So pouring under around.
And throw it back until
it`s down.
Let`s get lost until have
found again and again.
And even if I
never forget you baby.
Tonight I`m gonna
let your memory baby go.
Oh it`s sad I know.

But at least I got my friends.
Share a raincoat in the wind.
They got my back
until the end.
If I never fall in love
again.
Well at least I got
my friends.
Like a lifeboat in the dark.
Saving me from the sharks.
Even know I got a broken heart.

At least I got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
Well at least I got my friends.

And when the world is
upside down, yeah.
The sky is full ot clouds, yeah.
They always come around.
It feels like home, like home.
And I never have to try.
I can be myself and I`m never alone.
I never feel alone.
And even if I
never forget you baby.
Tonight I`m gonna
let your memory baby go.
Oh it`s sad I know.

But at least I got my friends.
Share a raincoat in the wind.
They got my back
until the end.
If I never fall in love
again.
Well at least I got
my friends.
Like a lifeboat in the dark.
Saving me from the sharks.
Even know I got a broken heart.

At least I got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
Got my friends.
At least I got my friends, got my friends.
Got my friends, got my friends.
Well at least I got my friends.

Специален поздрав за човекът, който е в основата на този разказ, макар и това да не е точно неговата история.