Преди да започна да работя с чужденци и най- вече да водя коренспонденция с непознати другарчета от чужбина, никога не се бях замисляла, че понякога съществуват много сериозни различия в начина на комуникация. От около месец работата ми се върти около един японски проект в България и на моменти искренно се забавлявам.
Днес съм уморена, не съм много на кеф и мисля да си спестя творческите напъни. Ще ви оставя да се ориентирате сами, "загубени в превода" на глобално - локалните взаимоотношения:)
Мисля, че като така и така намесих японски нишка, мога спокойно да "пробутам" побългареното суши, което правих тези дни около Великден:))))
