Сезонът е открит / Сладолед с авокадо и шам фъстък

Със закриването на летния сезон, неимоверно идва откриването на този, с работните ангажименти и самотните служебни пътувания. Понякога е готино да си сам, но е рядко.  Истината е, че дори и най- красивото място не означава нищо, ако няма с кой да споделиш емоцията. Все пак понякога тези пътувания не са толкова скучни, да не говорим, че се случва и да са доста трагикомични.

Отварям работния сезон с едно подобно пътуване  и предлагам  подобаващо затваряне на летния със сладолед. С авокадо и шам фъстък:)

Та значи, купувам си аз вчера нов куфар, че старият е заприличал на баница от пътувания и хич не е business like вече. Избирам си го има- няма 3 часа. Да е твърд, ама да има разширение за повече багаж, да не е с големи колела, ама да са 4 и да е достатъчно маневрен, да е компактен и лек, за да мога да го качвам като ръчен багаж в самолета. Абе изобщо, ако някой е подслушвал разговора от страни, може да е останал с  впечатление, че се чудя какъв модел на Ферари да си купя. Занасям го самодоволно вкъщи и започвам старателно броене на мероприятията и съответните дрехи. Котката се намърда в куфара и със същото такова старание, започна да полягва на изгладените ми парцалки или със заговорнически поглед да си играе с разни връзки, да мъкне чорапи и блузи из хола и да проявява желание да ги доубива и скрива. Накрая с един чорапогащник, паднал свидна жертва, най- накрая затворих куфара с шут и присядане отгоре. Изглежда покрай лятото и мотането насам-натам с кола, съм загубила трейнинг за спартанско пакетиране на багаж (ако си спомняте, като тръгнахме на почивка имах съмнения дали да оставя кафе машината, но накрая решихме, че няма нужда да се лишаваме от неща от първа необходимост:).

Слизам тази сутрин на летището, закачам си дамската чанта и сакото на дръжката на куфара и със самодоволство установявам, че той успява да запази равновесие и не се кабичва нещастно по корем, като стария. Така де  - важно е. Иначе като тръгна и се чудя, кое  по- напред да държа - якето ли, за което хем е топло, а хем няма място в багажа, куфара ли да дърпам, ръчната си чанта ли да нося, паспорта и бордовата карта ли да подмятам или телефона, който не спира да звъни. Друго си е да натовариш всичко, като на цигански катун. Настанявам се на седалките пред гейта, зачитам се нещо в имейла и с едно око наблюдавам установката от куфаро-чанто-сако, която гордо стои изправена до мен, като Многоъгълния Петохуйник пред НДК. Гейтът отваря и всички дружно се затъркалваме в самолета. Една женица пред мен тътрузи по пътеката  някакво куфарче,което запъва и прискърцва жално на всяка неравност (а не като моето 4Х4:))) Стига си до мястото, напъва се два пъти да си вдигне куфара, но така и не успява да го отлепи на повече от 10 см от земята. Любезно предлагам помощ, взимам куфара, засилвам се и .... в общи линии го изпускам обратно върху краката си. Предполагам, че бабето е от отбора ни по каменоделство и отивайки на състезание е натоварила основните материали и сечива във въпросния куфар. Само не ми стана ясно как са я пуснали на чека, при ограничение на ръчния багаж 10 кг. Човекът след мен, също не успа да се справи със задачата, но с общи усилия и бодър колективен дух, трима човека успешно навряхме нещото на мястото му. Пътеката най- после се освободи и аз  се докопах до моето място, почти на опашката на самолета. Качвам си новото куфарче, сакенцето, чантата.... опс.... чантата я няма. С телефона, паспорта, кредитните карти, адреса на хотела и т.н. Настава паника и с ужасен поглед тръгвам срещу потока от хора, търчейки и разблъсквайки народа от опашката на самолета, обратно към предната врата. Раздавайки лакти наляво и надясно се опитвам да се сетя къде, по дяволите, може  да съм затрила тъпата чанта. На гейта бях с нея, значи остава да е в автобуса. Стюардесата, виждайки наставащата суматоха в самолета, успява да ми освободи пролука да мина и любезно ми обяснява да не се притеснявам и сега щели да уведомят колегите си, да потърсят чантата ми. Стоя си аз притеснено, а през това време останалите пътници се настаняват по местата си. Един човечец срамежливо се приближава и обяснява на същата стюардеса, че местата в самолета очевидно са дублирани. Онази вече съвсем пред припадък, поглежда билета му и му вика "Ма вашето място е празно, защо мислите, че са дублирани", а той още по притеснено "Ми има оставена една дамска чанта и изглежда жената е отишла до тоалетна, защото човекът на другата седалка каза, че не е негова". Мммм, да. Моята беше. Като съм се правела на хамалин-културист с куфара на бабето, очевидно  съм си я зарязала на съседната седалка. Срам. Заврях си се обратно на местенцето на опашката и продължи тихичко да се срамувам, но вече с известна доза облекчение. До мен някаква женица, вади от чантата си шепи лекарства и едно малко Джони. Гаврътва една голяма глътка и любезно ми предлага едно Валидолче (не разбрах що не ми предложи от уискито:). Било я страх да лети, пък аз съм и изглеждала напрегната. Излетяхме си ние, но жената продължи с мисионерската си мисия да ме успокоява, твърдо решена да не млъкне през целия три часов полет. Била народна певица, брокер на недвижими имоти, адвокат и инженер. Питам я как е пазара на недвижими имоти (като най- безопасна тема). От дума на дума, започна да ми обяснява как нямало друга такава земя като България. Свещена! Брех, че патриотка, си мисля аз, уви леко прибързано. Ванга била казал, че само България ще оцелее. И още някаква друга врачка го била казала. И според китайските мъдреци България е светилище. Те там ги разбирали тези нещо, защото много извънземни имало, които ги учели. Леко почнах да съжалявам, че не приех Валидолчето. И стюардесата малко вино ми сипа. Сигурно си отмъщаваше за чантата. Темата с извънземните продължи с още някакви предсказания, китайски хороскопи и нашествия от лошия запад. Тя Ванга била казала, че най- голямата ни грешка била, че сме влезли в Евросъюза. Плахо вметвам, че Ванга е починала преди ние да влезем в ЕС, но темата бързо прескача на нашествията на бежанци от близкия изток и заплахата, която носят, ако децата им учат в наши училища и изобщо, ако не обособим специални концлагери за тях. Щото, тя била в Багдат, а там жените нямало право да ходят на същия тротоар, като мъжете и не можело да им се виждат дори пръстите на ръцете. Супер, си мисля, дай да ги изолираме в България, да не общуват с никой и да си разпространяват само тяхната си култура, като не ги интегрираме. Както и да е. След 3 часа астрология, врачки, хороскопи, великите свещени българи с уникалния генетичен код и извънземните, ми се струваше нелепо  да споря. Жената очевидно е веща в занаята и докато ние затваряме бидони с кисело зеле на терасата, тя се е отдала на къде по- възвишени неща следвайки сигналите от космоса, които получава. Другото, което не успях да направя е да си прегледам презентацията за защитата на бюджета, която оставих за самолета. Очевидно ще разчитам да ми го проговорят и на мен звездите утре:) Стискайте палци! И само някой да има късмет да ми напише коментар за ХААРП, контрол на климата, предсказания или летящи чинии! Лично ще го издиря и ще го докладвам на извънземните! Ясно!

Следва доста странната, но много обичана рецепта за сладолед с авокадо и шам фъстък

• 2бр меко авокадо
• 1ч.ч обелен шам фъстък
• 1ч.ч прясно мляко или ядково мляко, ако държите сладоледът да е веган
• кората на един лайм
• 1/2ч.ч нерафинирана захар, мед или друго нещо за подслаждане според вкуса ви. Може да си увеличите и количеството
• 1 ванилия
• плод по избор - в моя случай праскови

 Плодовете се почистват и обелват (ако се налага според вида им). Нарязват се на малки парчета и се задушават с една с.л захар, докато поомекнат съвсем леко, т.е към 1-2 минути. Оставят се настрана да изстинат.

Шам фъстъка се слага в блендера с 2-3 с.л. хладко мляко. Смилат се до гладка каша. Добавят се останалите продукти и всичко се разбива до пяна. Освен чопъра, аз имам и специална приставка за пяна, която ползвам. С нея сладоледът става по- пухкав. Ако нямате, не е фатално.

Изсипвате в подходящ съд, разбърквате с охладените плодове и замръзявате една нощ във фризера. На другия ден вадите сладоледа, оставяте да отпусне леко и отново го прекарвате през блендера. Връщате в кутията и ядете когато и както ви е вкусно:)

Авокадото изобщо не се усеща като вкус. Само придава консистенция на сладоледа и върши работата на тежката сметана или маслото.