Неделни закуски: Милинки със сирене

Не харесвам особено режисирани снимки с много декор и изобщо не разбрах как ми хрумна спонтанната идея да изляза да снимам точно такова нещо. Може би ми повлия тоталната липса на зимно време тази година и желанието да се възползвам от остатъчните туфички сняг.  Резултатът не е впечатляващ и се дължи най- вече на студения вятър и отрицателните температури. Така де, освен топящ се сняг, уцелих и единственият ден с минусови градуси за тази зима:)

Снимките са от миналия уикенд и за да не изпусна съвсем последните наченки на зимен дух,  бързам да си публикувам и рецептата за милинки, преди групово да преминем на салати и диети.

Убийствено вкусни и само с едно пакетче масло:) Може би няма да ги повторя пак тази година, но прегрешението определено си заслужаваше.

За снимките едното дете изобщо не ме удостои с вниманието си. На нея в момента звездите и го говорят и прави директна връзка с космоса. Снима се непрекъснато, но художествената мисъл се свежда до селфите за фейса... Спомням си, че и аз имах някакъв такъв период, в който целия свят беше срещу мен и много ми се искаше да спра планетата, за да мога да сляза. Пропуснала съм селфитата, но може и да се дължи на липсата на мобилни телефони по това време А ни остават само още има- няма някакви си 4 години. Дано оцелеем до тогава. Всички.

Другото човече на този етап е малко по- сговорчиво.

Искам да мога да съхраня тези моменти. Уви, няма как. След някоя и друга година и тя ще стане нацупен и неразбран тийн. 

Опитвах се да я накарам да застане сериозна на снимките. Доста жалки опити, генетично обречени на провал.

Според нея най- добре и се получава, когато се смее. Права е.  С изключение на случаите, когато оревава махалата, защото си и забравила някой друг учебник/тетрадка/домашно/телефон/ръкавици/материали по домашен бит и техника/проекта по английски/бележник/закуска/купони/пари/чантата за училище?!/клина по физическо/парите .... абе с две думи - дълъг списък и много поводи за рев. И редовно връщане/притичване до училището на обяд да я спасяване от поредната проява на обострена разсеяност:) Мисля че и това ще мине. Ще мине нали?

Знам, че напоследък удобно се скатавам зад снимки и не пише кой- знае какво. В момента съм в такъв период. И аз като при децата се надявам да ми мине. Истината е че ми се пише, но не точно за нещата, с които асоциирате блога. Много сериозно съм се замислила дали да не направя още един  и единственото, което ме спира е липсата на време за поддържането на две такива места. Както и да е, за сега си оставам с идеята... И с диетоубиваща рецепта за милинки.

Милинки със сирене

• 600г брашно 
• 7г суха мая за хляб
• 1/2 ч.л. сол 
•  2 яйца
• 2 с.л. захар
• 120мл хладко прясно мляко
• 180мл хладка вода

• 125г разтопено краве масло

За плънката

• 1 яйце
• 400г сирене
  

Млякото се разбърква с 1 с.л захар, 2 с.л брашно и пакетчето мая. Сместа се оставя да шупне. 

В дълбока купе се пресява брашното. В средата се прави кладенче, в което сипват двете разбити яйца, заедно останалата захар, солта и сместа с маята и водата. Замесва се гладко тесто. Оформя се на топка и се оставя да втаса 1 час покрита купа. Ако имате машина за хляб може да ползвате нея на програма месене с втасване.

Втасалото тесто се изсипва на добре набрашнен плот. Разточва се кора се на много дълга правоъгълна кора с дебелина около 1 см.. Намазва се обилно с масло и се поръсва със сирене, смесено с едно яйце. Навива се на руло, което се разрязва на три равни части. Подреждат се една до друго в тава, застлана с хартия за печене, като се оставя разстояние между тях. Поливат се с останалото масло. Тавата се оставя в студена фурната да втаса още 15-20 минути, след което фурната се включва и милинките се пекат 40 мин на 180 градуса.

Ядат се още топли. Божествено вкусни са.