сряда, 1 януари 2014 г.

Краят на една година - повече есен, отколкото зима, повече отговори, отколкото въпроси

Та дааа, отиде си старата година, дойде новата. Ново начало, нови планове, нови обещания и всичко по- по- най!  Мислех да направя колаж със снимките от миналата година, малка книжка с най- важните моменти или нещо от този род, но всъщност нищо не свършва изведнъж и не започва просто ей така. Тази година мина под знака на търсенето. Намерих много нови неща, нови места, емоции, предизвикателства, възможности и сили, но не открих това, което търсех. Намерих отговорите на много въпроси, но не съм сигурна, че открих правилния въпрос. Продължавам да търся нещо. Не знам какво, но когато го намеря ще разбера. Може би просто търся себе си.  Just keep walking! 
 

И така вместо ретроспекция предлагам бягство. До едно място, където може да намерите много отговори, дори и да нямате въпроси. Стига да се вслушате в тишината и да се загледате в звездите през зимните вечери.



Може би е още по- мистично, когато има сняг, но ние нямахме тази възможност. Радвахме се на завидните 10 градуса през деня, есенни багри, слънчеви и мразовити утрини, огън в камината, невероятна, истинска храна, боровинково вино, спомени от старите ленти и страхотна компания (благодаря ти Мила!)


Ковачевица и Лещен са две села в западните Родопи, близо до Гоце Делчев. Известни, заради реставрираните автентични къщи, частично запазената атмосфера и филмите, които са снимани там. Някога са били населявани само от българи. Сега са обезлюдени и празни, превърнати в туристическа забележителност и място за селски туризъм. Празни рачешки черупки, заселени от други обитатели. Интересното е, че между тях се намира село Горно Дряново - разхвърляно, пълно с деца, хора, коли, камиони и живот, случващ се на единствената улица на ръба между отвесна скала и пропаст. Много далеч от обезлюдяване и заселено с ... помаци. Доста симплифицирано онагледяване на случващото се с демографията на България.


Вселената не търпи вакум и веднага запълва празнините. Обезлюдените български села Лещен и Ковачевица също са се запълнили с живот. Туристически, но по своему чаровен:) Заслужава си да избягате за няколко дни.


Ние започнахме с фал старт. Обръщайте внимание на маршрута, който ви показва GPS-а. Не е много забавно, когато почти към края на пътя се оказва, че не си изключил опцията за черните пътища и те е забил 27 км по нещо, където и 4х4 не вирее.


Лирическото отклонение ни костваше 70 км отгоре, близо час път повече и прекрасни гледки из Родопите. С две думи - Не съжалявам:)

 




Като един фууд блогър, храната заема важно място от всяко пътуване и преживяване. А тук определено има какво да се каже.


Като започнете от топеницата с домашно овче сирене и сушени чушки, минете през супата с диви гъби и качамака и стигнете до баницата с локум. Простички менюта, свеждащи се до една страница. Домашна наденица с домашна туршия и домашни пържени картофи, домашно кисело мляко с домашно сладко и домашно вино от къпини и малини. Без натруфеност, помпозност или пилешки хапки с корнфлекс и варени картофки, обилно удавени в кашкавал.


Заведенията са задължително с пещ/огнище/камина и с интериор, навяващ лека носталгия към миналото.








В селцата няма забележителности. Просто стари къщи и усещане, за спомени, отминали времена и нещо неуловимо, което все още е там, но сме забравили как да го виждаме.




Нощно време става кристално студено, така както само планините го умеят. С ясно небе, осеяно с милиони звезди, които винаги остават незабележими сред светлините на града.


 Утрините са заскрежени със странна смесица от студено слънце и лека мъгла.



Ако си падате по пешеходния туризъм пробвайте екопътеката. На първо четене 16 км звучат стряскащо, но пътя върви покрай реката и е основно слизане.  Красиво и много живописно.



Минава се за около 3 часа с деца.


Задължително си вземете бански и джапанки. В Огняново има минерални извори с гореща вода, които са манна небесна след прехода. Сега остава да си намерите и някой, който да ви върне обратно горе с кола. Моят туристически ентусиазъм много бързо увехна пред опцията да се върна пеш 16 км нагоре с дете. Колата удобно ме чакаше на паркинга, но вие може и да не сте такива кашкавали като мен.






27 коментара:

  1. Благодаря за разходката - като за първи път да ми беше а не е..., за хубавия текст, за удоволствието! Честита Нова година! Продължавай!

    ОтговорИзтриване
  2. Приказно и дори мистично! Обичам тези кътчета с тяхната жива енергия. Харесвам начина, по който пресъздаваш всяка простичка картинка или история с думи и фотография! Поздрави и Щастлива нова 2014 година!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, Руми! Прекрасни снимки....

    ОтговорИзтриване
  4. Чудесен старт, прекрасни кадри, нова красива визия на блога :)
    Честита Нова година Лулу!

    ОтговорИзтриване
  5. Честита Нова година, Лулу!!! С пожелания за здраве, щастие и късмет! Нямаш си и на представа колко се радвам на тези снимки, на тази красота, на това, че започна годината по този начин!!! Обожавам разказите ти в снимки, пътеписите ти и изобщо начинът по който ги представяш! Благодаря ти за поредната доза удоволствие!

    ОтговорИзтриване
  6. Лулу, честита Нова година !
    Да има здраве и любов!
    И смисъл....
    И нови хоризонти...
    И нови вдъхновения....

    Лещен ми е едно от най-любимите места, а ти си пресъздала една истинска Българска приказка.

    ОтговорИзтриване
  7. Добре, де, и аз бях там, и аз снимах :)))
    Нямаш равна, Лу, изумителни снимки и сгряващ разказ на едно хубаво изживяване заедно. Благодаря!
    Нека Новата 2014-а година ви донесе здраве и нови хоризонти, дълги и още по-живописни пътеки, вкус на любов и неподправена радост! Прегръщам ви!

    ОтговорИзтриване
  8. Хубава и щастлива нова година, Руми!
    Снимките са ти прекрасни - много хубаво ги улавяш винаги моментите, а тук се е получило като в приказка. Имам си подобна гледка с къщички през прозореца и малко скреж по дърветата, но виж боровинково вино не съм пила - замествам го с друго домашно (-:

    ОтговорИзтриване
  9. Честита да е! Много усмивки и късмет! Страхотно местенце сте открили!

    ОтговорИзтриване
  10. За много години, Руми!
    Пожелавам здраве на всички ви!

    едно любимо място, показано с усет!
    : )

    ОтговорИзтриване
  11. мн романтично ми стана с този разказ и снимки, Руми. Прищя ми се и на мен да ида в този район. Наскоро четох за Виргиния Здравкова и нейното къщуване в Ковачевица и оттогава ми се е отворило желание да намина там. Останах с един приятен привкус сега след снимките, а екопътека та с удоволствие бих я минала. И нагоре

    ОтговорИзтриване
  12. За много години Руми! Пожелавам ви много, много здраве и да намериш това, което търсиш! Страхотна разходка сте си направили, много обичам Ковачевица ;)

    ОтговорИзтриване
  13. Руми, продължавай винаги да вървиш пътя към себе си, искрено ти го желая. :) Честита 2014 година, бъдете здрави! :)

    ОтговорИзтриване
  14. За много години!
    С тези снимки и написаното от теб,Руми все едно пропътувах с вас...Бях при нашенските къщи,храна,атмосфера-любимо българско.
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  15. За много години! Напълни ми душата с красота!

    ОтговорИзтриване
  16. Истинска приказка! Благодаря Руми, за споделеното, за вълшебните снимки, за емоцията :)

    ОтговорИзтриване
  17. Красиво.
    Приказно.
    Мистично!
    Семпло и толкова магическо!
    Здраве е най-важното, което искам да ти пожелая, останалото.....-просто бъди себе си!
    Благодаря ти Лулу!

    ОтговорИзтриване
  18. За много години, Руми! От твоите снимки мрачната зима изглежда много уютна.

    ОтговорИзтриване
  19. За много години,Лулу!
    Пожелавам ти тази година да е по-добра от предишната-изпълнена с усмивки и весели мигове!
    А сега-въпросът...:
    Има ли разлика между тесто за браунис и такова за фъч, защото вкъщи нямаме рецепта за въпросният фъч, и дали може да се използва такова за браунис вместо за фъч, но с идеята самото нещо дето се получава накрая да е фъч?
    Ех, че го завъртях ама...
    Р.Д.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Има разлика. Брауниса има консистенция на сладкиш и в рецептата има брашно. В тази за фъдж няма. Браунис се пече, а фъджа се охлажда в хладилника. Това са два съвсем различни сладкиша и няма как да направиш едната рецепта, а да получиш другата. Мога да ти предложа една рецепта за фъдж, която пробвах наскоро и е сполучлива http://sunshineskitchen.com/chocolate-fudge/

      Изтриване
    2. Mного благодаря за обясненията!

      Изтриване
  20. Благодаря ви от сърце за пожеланията и хубавите думи!

    ОтговорИзтриване
  21. Бях там:) През пролетта-лято около миналия Великден. Само че дойдох от Огняново - пеш:) След разходка и прекрасен обяд - обратно през планината, че не искахме да замръкнем извън Огняново. Заслужаваше си разходката в двете посоки! На качване също не е тежък маршрут:) Благодаря, че ме върна там с прекрасните снимки!

    ОтговорИзтриване
  22. Chudesni snimki Lulu. Kade biahte otsednali? Trudno se namira udobstvo s dve deca.
    Susu

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...