Backstage

Сега, ако кажа че нямам никакво време,  ще прозвучи много наивно. Времето е разтегливо понятие и има навика да изтича, следвайки собствена логика. Разпилява се, просмуква се, завихря се и отлита като прах, отнесен от вятъра. Време има винаги. Въпросът е за какво. Моето напоследък отива за всяване на хаос в хаоса и много добре ми се получава. За да внеса финален щрих в объркването, поех няколко ангажимента за снимки и гостувания. Тези, които следят страницата на блога във Фейсбук, вече бяха надлежно информирани, за материала и снимките, които излязоха в Декор: http://www.idealendom.bg/

Бяха в течение и на ужаса, който изживях с фотосесиите на Яна и Йорданка Фъндъкова за два броя на сп. Всичко за жената

И за финал - участието ми в предаването на Ути Бъчваров по Канал 1 - Бързо, лесно, вкусно. Цялото гостуване може да го видите тук: http://www.uti.bg/show/videoDetail/id-151.html

Е, мисля че сега вече никой няма да ми повярва, ако въздъхна отегчено и си помрънкам на всеослушание, че времето напоследък не ми стига за нищо, освен работа. Няма да ви убеждавам:) Ще се огранича със споделянето на малко кадри "зад кулисите" и такива, които не попаднаха в публикациите.

Най- големият си кошмар изживях при снимките на Йорданка Фъндъкова.
Концепция: снимка за корицата на списанието.
Място: кметството

Личните ми впечатления от нея, са за изключително делови, мил и деликатен човек... който ненавижда да се снима. В съчетание с факта, че това ми беше първата (и подозирам последната) подобна фотосесия в живота, резултатът клонеше към пълна катастрофа.

Първо- както по- горе споменах, тя не обича да се снима и с огромно нетърпение чакаше да приключим
Второ - идеята ми да я снимам в коридорите на кметството беше обречена на пълен провал още с влизането. Много лоша светлина и никъде, където да мога да включа осветлението.

Ок, тази идея отпадна. Идея номер две да снимаме на работното място, също не се увенча с успех.

Вътре се подвизава дървена, леко соц ламперия.

Има приятно кожено диванче, но темата с него вече е силно експлоатирана от няколко други списания. Остава последна опция - на терасата. Мъничка, с климатик, който почти във всички случаи влиза в кадър и ужасен пек от обедното слънце. г-жа Фъндъкова се оказа с алергия към слънцето. Край на снимките. Кой каквото направил - направил. Поне тук е усмихната. Не и се случва често, като застане пред апарата.

Втората фотосесия за друг брой на същото списание, мина доста по- леко. Яна е слънчева и много чаровна. И доста търпелива:)

Концепцията: сесия тип фешън
Място: из центъра на София, но най- вече около Централна баня

Имам някакви "блестящи" идеи да снимам около фонтана там. Не работи. За сметка на това има стълби колкото искаш.

Експлоатирах ги до безобразие във всичките им варианти.

Ако не се лъжа се наложи да сменим 6 тоалета, което се случваше на доста импровизирани места. Но пък си имахме гримьорка:)

Най- любими ми станаха снимките за Декор.
Концепция: есенни снимки, които задължително да включват тикви и свещи. Една за корицата, другите за статията, която ме представя.
Място: дворът на леко порутена къща на Иван Асен.

Много тикви, разни фенери, свещички, цветенца, сухи листенца, люти чушки и ... две малки деца с огромно желание да си поиграят с всичко, което подредим.

Децата не би следвало да участват в кадъра. Обаче ги има на почти на всяка снимка - краченце, нахилена муцуна или само ръчичка, протегнала се да вземе най- важният детайл:)

В момента, в който дребосъците бяха укротени, а установката старателно подредена, от някъде се появиха група чичковци, които трябвало да оглеждат къщата, за да я реставрират. Именно техните крака фигурират на онази част от кадрите, където нямаше деца.

Но пък тиквите поне не мърдат и не се налага да се усмихват:)