Страници

понеделник, 1 декември 2014 г.

Под небето с хилядите звезди

 
М: Какво ще правите този уикенд? Искате ли с нас към Родопите? К. е набелязал една скала - Шан Кая, с ниши и иска да се пуснем с въжета да я снимаме.
К. е оператор и фотограф. От известно време работи по филм за свещените и мистични места в Родопите. Около него винаги е интересно. Отговорът можеше да бъде само "Ми, да бе, идваме и ние". Малко повече мисъл, относно последвалата организация, нямаше да бъде никак излишна. Просто The Master на импулсивните решения...

Това беше в сряда на обяд. В четвъртък имаме важно служебно мероприятие, част от мениджмънта ми лети от чужбина, аз ще изнасям презентация пред 250 човека. С две думи - важно е. Презентацията, разбира се, още  не е готова. Класика. Голямата иска да я изпитам по история и ми нервничи, малката приглася нещо по руски. Опитвам се да правя три неща едновременно. Всичко завършва със скандал и мазане по слайдовете до 2 през нощта. 
Четвъртък: Красота!. Закъснявам от сутринта, защото роклята, с която трябва да бъда е с някакво петно, а Мая Манолова  пак е запазила по- ранния час при фризьорката. Никога не успявам да се вредя преди нея:) Колегите не могат да се разберат за колите и кой ще вземе шефовете от летището, вечерта забравяме банерите в офиса, подиума се оказва по- малък от предвиденото, а заради суматохата при регистрацията никой не е разбрал, че трябва да има симултанен превод и от английски на български, не само обратното. Все пак всичко минава някак си и  вечерта отиваме да празнуваме в ресторанта наблизо. Прибиране: 1 през нощта. Лягане - в 2, след кратка, но зловеща размяна на реплики и дуплики с голямата, която спори дали да идва с нас  на другия ден. В петък започваме с някакво обучение,следобед най- после изпращам шефовете на летището, със задоволство се стоварвам в колата. Облекчението е за кратко. 100 м по- натам светва датчика за налягането в гумите. Трети път за две седмици. В нисък полет, минавам през гумаджията, който триумфално вади някакъв забит пирон. М. звъни да взема тиганче за палачинки и по между другото да вметне, че едната кола от групата, която е трябвало да тръгне сутринта е претърпяла лека катастрофа. Всички са добре, но ще трябва да ги разпределим по другите коли. Това леко усложнява ситуацията -  ще трябва да се координираме с още някой и да тръгнем в сравнително смислено време. Към 6 се прибирам вкъщи, колкото да установя, че никой не ми е обърнал внимание и не си е приготвил багажа от предишния ден. Батериите на двата телефона с GPS почти са паднали, а туристическия ми панталон е мръсен. Карай някак ще се оправим.  Децата и Мъжът на Лулу се прибират и настава паника и суматоха, в акомпанимента на леко повишаване на тон. В 8 благополучно успяваме да се натуткаме, аз съм с още мокра коса  за малко да забравя туристическите обувки. Не сме пазарували нищо и успявам да грабна пътьом две банички на бензиностанцията, където се чакаме с младеж  от групата със злополучната кола. По някаква причина на бензиностанцията са ми е заредил колата наполовина, въпреки, че исках да напълнят резервоара догоре. Това разбира се го забелязвам около километър след като сме тръгнали.  Ще търсим да зареждаме по- натам. Изморена съм, спи ми се, нервна съм, карам бързо и невнимателно. Тъмно е, пътят  от автомагистралата до Кърджали е неприятен. При влизането в община Кърджали, асвалтът става като слънце (тук ДПС-то добре е развъртяло пари по европроекти) , но пък вече съвсем ми свършват личните батерии. Към 12 спираме да се разменим. Духа студен вятър, а небето е кристално. С хиляди, хиляди звезди. Светът става съвсем различен, забавя темпо и изпада в безвремието, което може да усетите само под нощното небе в планината.  Към 1 без нещо благополучно пристигаме в хижата. Посреща ни Меджи. Държи се така, все едно през ден ходим натам. Настаняваме децата и слизаме да си поговорим с него пред запалената камина.

 
Сипва ни по чаша вино. Имам чувството, че го познавам от години.  Дали заради виното и топлината на огъня или пък нещо друго, но целия стрес и лудница през седмицата избледняха и потънаха в блажена мъгла. Към два и нещо се изсипаха още хора от групата. После не помня почти нищо. Някак си на автопилот съм си легнала. Сутринта се събудихме със зверско главоболие, колкото да установим, че сме се успали. Отново настана кратка суматоха и мрънкане, защо  сме бързали.  Батериите на телефоните и фотоапарата, разбира се са останали незаредени.  Колкото толкова. Натоварихме се в колата набързо, барабар с пържените филийки, които ни бяха приготвили . GPS-а ни заби по някакви черни пътища и се наложи да се връщаме 3 км.  След час и около 5 км по черни пътища, настигаме основната група до някакво изоставено село.

 






Установяваме, че чешмата не работи, а ние сме забравили втората раница с екипировката. Повече от чудесно! Имаме единствено раницата на моя апарат и една торбичка за многократна употреба, в която да пъхнем бутилката с вода и кутията с пържени филийки!!!! Децата са се наконтили, като за модно ревю и отказват да обуят туристическите обувки, а не е като да няма ходене. Още по- чудесно, но на мен вече не ми дреме. Да се оправят.




 Скалата, до която трябва да стигнем се вижда, но стигането до нея изглежда кошмарно. Всички ни гледат с недоверие и лека нотка на укор. Очевидно ще се наложи да се съобразяват с четирима изнервени идиоти - аматьори:) 200 м по- надолу, децата все пак решават, че ще се преобуят и се връщат обратно. Разбира се, отново изоставаме от основната група.


Насочват ни по радиостанциите, не уцелваме пътя от раз и аз успявам да се изтърся по някакъв сипей, колкото да си ходя с насинен задник през следващите две седмици. Жертва, която си заслужава, защото децата започват да осъзнават преимуществото на туристическите обувки. Мрънкането и фасоните тип "на мама софиянчето" спират някак магически.


 Последва почти двучасов преход през стръмен, силно насечен терен, като тръните и храстите се редуват със сипеи. Някак си, моите са станали дисциплинирани. Мрънка е отстъпило място на лек състезателен дух. Аз стигам до скалата с изплезен език и почти на четири крака, те са свежи като марули. Поне гледката си заслужава.

 
Скалата е недостъпна, но някак си на нея има арка от издълбани трапецовидни ниши. Никой не знае за какво са служили, как са направени и от кога датират. Има ги на много места в Родопите. Определено те лъхва някакъв мистицизъм Ако застанеш на едно място и се заслушаш в тишината, те обзема усещане за друго измерение.

 
Принципно съм много прагматична и винаги търся обяснение. Там  губиш желание да го търсиш.  Започвам да разбирам защо К и М са толкова запленени.

 
Алпинистите започват да прокарват трасе, а другите сядаме да хапнем хляб с лютеница.





К. съвсем небрежно споменава по между другото: " Ми само да кажа, че аз ще се върна по същия път, защото някъде из трънаците ми се е отворила раницата и е изпаднало якето, с ключа от колата в него". Очевидно заради 16те чифта широко опулени очи, добавя спокойно "Ама хапнете си първо де, децата са гладни, за това има време". Ама разбира се! Ние се намираме на поне 20 км от най- близкото населено място, в което всички говорят турски и никой не може да обели и една дума на български. Там със сигурност няма ключар, а вероятността да  докараме някой от Ивайловград в събота вечерта, друсайки го по 5 км черен път към пустошта, клони към нещо по- малко от 0. Но нищо де, нека не мислим за такива маловажни неща и да се концентрираме върху лютеничката. После със сигурност ще намерим якето в тъмното, като се завръщаме с децата по сипеите:) К. просто е такъв - другите са по- важни.




Част от групата и без това трябва да се върне по светло. Това все пак се води семейно мероприятие, така че се налага да съм с нея. Следват храсти, глогинки, трънки и едно скъсано яке. И един намерен ключ:).
За да не губим форма за екшън и тахикардични изпълнения, задачата е да приготвим празненство за рожден ден, докато се върне другата група.


Ден втори е доста по- тривиален. Ако не сте в категорията на планинарите ви препоръчвам този маршрут - Татул, Харман Кая.  Татул е достъпен с кола. До харман кая има около километър ходене по равен терен.
Татул




За тази ниша има легенда, че е гробът на Орфей. Според част от археолозите много повече наподобява жертвена ниша. Светилището датира от V-IV в. пр. х. Превърнато е в туристическа забележителност и има входна такса. Дори и да не си падате по камъни и археология, гледката отгоре е впечатляваща.

Харман Кая

Мястото не толкова облагородено. Датира от почти същото време и най- вероятно е служело като календар.






За следващата година съм си набелязала още няколко места, които да посетим. В България има много подобни не толкова популярни места, които си заслужава да се видят.  Междувременно си поръчала на Дядо ви Коледа един дрон и едно Go Pro. Някак си перспективата отгоре е друга:)



26 коментара:

  1. Руми, вие в ученическата база в Нановица ли спяхте? Меджид и Хабибе са едни от най-прекрасните хора на този свят :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хаха - това е широка, ама от най-широките усмивки! Знаеш ли колко неудобно ни беше да не знаем името на жената на Меджи? Благодарности, Зори, те наистина са хора от добра приказка!
      А Руми отново е създала приказка ала Лулу - да ти е и красиво, и смешно, и ново! (нищо, че аз съм М. и бях там) :)

      Изтриване
    2. Зори, даааааа:))))) Мила, обвинявах се, че съм проявила доза несъобразителност и забравих да попитам жената как се казва, но сега се успокоявам, че не съм само аз:)

      Изтриване
  2. Прекрасно място и чудесни снимки!
    Заредих си батериите, Руми :)

    ОтговорИзтриване
  3. Нещо като сървайвър:))) ми се стори този разказ:))) Адреналин отвсякъде. Зареди и мен, определено. Страхотни снимки, пълниш ми душата всеки път. Благодаря ти, Лулу!

    ОтговорИзтриване
  4. Върховни снимки:)Заслужавало си е все пак!
    Р.Дамянова.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ооооо, да! Заслужава си във всяко едно отношение!

      Изтриване
  5. Вчера се сетих за теб. :) Днешният ден ще ми е по-позитивен и усмихнат! Благодаря ти, Лулу!

    ОтговорИзтриване
  6. Не овичам да пътувам в края на ноември- някак сиво и буренясало ми е всичко и ме подтиска, ама снимките ти успяха да ме стоплят.
    Чух, че този уикенд си пекла хляб, ще го видим ли?;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хахаха, човек не може никъде да отиде без да го разконспирират:) Ще те разочаровам. Няма снимки. Напоследък шизофренията се засилва и много държи да държи двете личности разделени, така че не снимам по служебни мероприятия:)

      Изтриване
  7. Руми, ех тази прекрасна Мила. При вас импулсивните неща най се получават. Кога успя и на интервю да се явиш не знам :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ааааа:)))))) Това беше миналата седмица. Интервюто беше този четвъртък, веднага след командировката във Варна и точно преди Тимбилдинга в Пловдив:)))))

      Изтриване
  8. Страхотно преживяване и прекрасни цветове си изваяла! Прииска ми се и аз да съм там......! Поздрави и успех!

    ОтговорИзтриване
  9. С тези снимки забравих за студа и сивотата навън. Преди много години ходихме там, но почти нищо не видяхме с две малки деца, едното особено плачещо. Иначе шизофренията май е на мода този месец:)))

    ОтговорИзтриване
  10. Е с този разказ се успокоих, че и вашето семейство е нормално, защото на снимките всичко изглежда повече от перфектно. Винаги се чудя как тези хора успяват да балансират така с живота, децата и работата. Но все пак си изграждам един интернет образ, който надали е 100% реален.
    Благодаря за споделените снимки, красиви са! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Стоянка Василева1 декември 2014 г., 23:20

    Във всеки дреме някакъв талант,но във Вас талантите са се родили с късмет. Доставихте ми за пореден път много приятно преживяване,имам чувство,че съм била с Вас!

    ОтговорИзтриване
  12. Здравейте, чудесна статия, красиви снимки и страхотно преживяване. Дълго спорих със себе си, но реших все пак да Ви пиша и то предимно от уважение към Вас. В текста има някои непростими правописни грешки като "подюм" и "симулативен превод", които моля да поправите, защото развалят впечатлението от чудесно поднесения разказ. Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  13. Виктор Стефанов2 декември 2014 г., 12:05

    Съгласен. Подобни правописни грешки са абсурдни на фона на прекрасните кадри.

    ОтговорИзтриване
  14. Благодаря за корекциите. Все пак бих искала да обърна внимание, че това не е литературен сайт и подобни грешки се случват:) Благодаря ви за разбирането!
    Поздрави,
    Руми

    ОтговорИзтриване
  15. Аууу, другият път вземете и нас. Гарантирам още повече суматоха в компанията на едно куче :)

    Руми, честно казано вашата подготовка за тръгване ми е толкова до болка позната, че се смях почти със сълзи, казвайки си "слава Богу, не съм само аз". Много е красиво, направо ми напълни душата!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бях сигурна, че не съм сама и затова си позволих такова откровение:)

      Изтриване
  16. Този път не мога да определя какво ми носи публикацията ти, снимките, преживяванията. Толкова е богато, различно. Тъжно, красиво, меланхолично, влюбено, безвременно. Безмензурно, ако мога да си позволя малко музикален език. Обърка ме ти. Благодаря ти, Руми. Само това ще кажа. А М и К ще са си все така. Трябва!

    ОтговорИзтриване
  17. Руми, благодаря ти за прекрасното място, което ми показа! Не обичам планините, но от снимките ти ми спря дъха.
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Стига де, как така не обичаш планините:)))) Много ги обичам, но честно да си призная, не винаги съм достатъчно ентусиазирана за дълги преходи. По- скоро обичам да им се радвам под формата на прост наблюдател:)

      Изтриване
  18. Виктор Стефанов3 декември 2014 г., 10:25

    Трябва ли да е литературен сайт, за да не допускате ФРАПИРАЩИ грешки ? За мен е необходимо само достатъчно себеуважение, за да знаете да пишете на своят роден език ;) Изобщо, що за довод ???

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мисля, че не ме разбрахте. Това не е довод. Такъв би бил, ако има спор, а такъв в случая няма. Това е личен блог, а не публична медия, разполагаща с редколегия (макар, че съдейки по новинарските сайтове и ежедневните им грешки, дори и това не е гаранция). Пиша когато и както мога. В колата в задръстването, в асансьора, най- вече късно през нощта. Пиша от таблет, телефон или каквото друго ми попадне в момента. Разбира се че се допускат грешки. Някои от писане на неудобна виртуална клавиатура, други от недостатъчно внимание, отделено на граматиката в 2 през нощта. Част от тях се засичат от спел чека, други биват коригирани автоматично от същия, до пълна глупост и неузнаваемост (симулативен превод), трети биват проспивани. Остава въпросът това ли е най- важното! Вие грешки не правите ли? Колкото до знанието или незнанието, само между другото, след предлог не се използва пълен член ("на своЯТ роден език"), а при печатно писане, не се слага интервал между последния знак на думата и препинателния знак. И вие ли не се самоуважавате достатъчно или просто можем да спрем разговора за граматика някъде тук? Ако имате какво да видите или прочетете сте добре дошъл, ако нещо толкова много ви дразни - горе в дясно има бутон за затваряне. Не съм тънкообидна:) И да, коригирам всякакви грешки по заявка на читателите и то с благодарност:) - See more at: http://luluto.blogspot.nl/2014/12/blog-post.html#more

      Изтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...