Усещане за светлина

Не бих казала, че  пейзажната фотография е най- силната ми страна, но за сметка на това определено е най- любимата ми. Принципно не  давам много пари за фото техника, но инвестирам много време в снимането на пейзажчета, та било то и блудкавки от типа Пощенска картичка:)   Причината се крие в някои от основните правила  на фотографията.

Може би знаете, а може би не, но при фотографията от първостепенно значение е светлината. 

По всички дебели книги пише, че на открито е жалателно да се снима рано сутрин или привечер и аз много стриктно се придържам към това правило.  

Привечер обикновено снимам портретчета. Не че не съм се пробвала и рано сутрин, но ръмженето на моделите ми,  при опитите да ги събудя, винаги много бързо ме е разколебавало. За сметка на това ранното утро е любимото ми време за обстрелване на бездарни пейзажчета:)  Всъщност това дали ще ми се получат снимките или не, няма голямо значение. Веднъж вече станала (това е най-  критичният момент от процеса) обожавам хладния утринен въздух в лицето, мирисът на горещо кафе и усещането да си  на пътя, пуснал любимата си музика.  Нищо не може да се сравни с това да си сам някъде там и да наблюдаваш как се събужда светът. Обожавам ранните слънчеви лъчи, леката мъглица, която още не се е вдигнала,

 свежият мирис на утрото, напевът на първите птички, шумът на вятъра в клоните, мирисът на мащерка, 

пеперудите, чиито криле са прекалено натежали, за да излетят

мъничките капчици роса, в които понякога се отразява целият свят.

Много приятни снимки се получават в контражур, т.е ако светлината ви идва срещу апарата.

За да няма недоразуменя, идеята не е да си насочите апарата към слънцето. Фотоапаратите имат навика да са доста чувствителни на тази тема и ако ви се случи нещо на матрицата при подобна груба проява, да не кажете после, че не съм ви предупредила:)

Трябва да знаете, че снимането рано сутрин, причинява някои неудобство. Примерно усещане за подгизнали чорапи, защото пак си си обул неподходящи чепици. И разбира се да не забравяме калта:) Нали разбирате, че няма как да нагазите в нива рано сутрин след цяла нощ дъжд и да не си вакумирате маратонката някъде из  разкаляните бразди.  Ако това е поле с жито и макове е горе долу добре

Ако вие подгонил ентусиазма да снимате полета с маслодайна роза,  чистенето на обувките е особено критично и във всички случаи стелките на колата падат в жертва:)

 Но пък ако сте били предвидливи да си откъснете някой друг розов цвят сте си подсигурили неповторим аромат за целия ден.

Специално внимание заслужава да отделим и на купуването на кафе в най- близкото населено място, след като сте се нагледали и наснимали.  Селцето се е сгушило някъде там на майната си.  Местните жители туко що са станали и още сънени са се запътили по своите задачи, като задължително минават през  единственото павилионче за кафе, за да приемат  дневната си доза клюки. Точно тогава се появявате вие. Първо е много рано и второ сте непознат,  което само по себе си е достатъчно да привлечете вниманието.  Освен това дънките ви вече са толкова мръсни от въргаляне по земята, че не си личи какъв цвят са били. Да не споменаваме за калната диря, която оставяте след себе си:)

 Голям кеф е снимането и в облачно време:) Стават страхотни портретчета без значение по кое време на деня снимате. Проблемът на облачното време, е че понякога върви с дъжд. Драматичното небе винаги допринася много на снимките

Дъждът рядко се отразява добре на апарата:)

За да не кажете после, че съм виновна за отчаяното състояние на апарата ви,  дебело държа да подчертая, че не трябва даси мокрите техниката. Другарче с чадърче до вас е чудесно решение, но при липса на такова, една шапка за баня с дупка за обектива върши прилична работа в не много силен дъжд:)

Облачното небе създава и още един проблем. Понякога малките пуФкави облачета излизат абсолютно бели, без никакъв детайл при тях или цялото небе изглежда бяло. В повечето случаи дигиталните апарати имат функция, при която тези "прегорели" области мигат, когато си разглеждате снимките. Този проблем лесно може да се отстрани, като правите по два или три кадъра от статив и после ги наслагвате във Фотошоп. Аз рядко си мъкна статива и в такива случаи снимам в РОУ формат.  При конвертирането правя два кадъра при различна експонация и после ги наслагвам.

На единият кадър небето се вижда добре, но всичко останало е тъмно. На другият небето е прегоряло, но останалата част от кадъра е ОК. Във фотошоп слагам кадъра с хубавото небе върху другия и след това изтривам от него всичко без небето.

 

Крайният резултат е нещо такова 

Преди време си бях взела градиентен филтър, който затъмняваше горната част на кадъра, но за съжаление той е малък за новия ми обектив.  В крайна сметка и без него се получава:)

Както казах, крайният резултат всъщност не е снимката е усещането да си там някъде и да  оценяваш това, което виждаш:)