Ефектът на пеперудата и какво причинява ДОФ-а

Няма да ви пиша за пеперуди. Няма и да ви показвам такива.
Е добре де, само една, но темата всъщност ще е за съвсем друго:)

Всички сте чували за теорията , че нещата  на този свят са взаимосвързани и ако една пеперуда в Ню Йорк размаха криле, това може да доведе буря в Токио.
Всичко се навръзва като плочките на домино - бутнеш ли първата и всички останали падата, като образуват фигура.


Когато бях дете брат ми имаше един съученик, с който заедно ходеха на кръжок по ракетомоделизъм.
...Лек полъх от размаха на пеперудени криле...
Та той от своя страна имаше сестра на моята възраст. След това имаше  странна поредица от събития, при която години по- късно се срещнах отново с нея в гимназията. Последваха още много събития, но в крайна сметка...
...Повеят от пеперудата премина в ураган в Токио:

Преди известно време имах проблем с  импортирането на едни данни. Първата плочка падна и повлече останалите. Години по- късно цялото домино оформи картината:

Преди около 4 години направих една торта... е добре де, не точно торта, беше чийзкейк. Не беше нищо особено, но на мен ми беше първият. И много исках да го публикувам в един готварски форум. За целта, разбира се, първо трябваше да го снимам. Снимката стана ужасна и изобщо не приличаше на тази, по чийто прототип си бях направила сладкарското произведение. След едночасово взиране стигнах до извода, че на онази фона отзад беше размазан, а на мен ми се виждаше цялата покъщина:)
- Мишееееее, дали случайно можеш да ми инсталираш програма, с която мога да си обработвам снимките?
- Ми мога, каква искаш?
- Ми не знам! Какви има?
- Оф, ще ти измисля нещо!
Както се сещате, въпросното Мише е мъжът ми, който е системен администратор. При толкова неясно дефинирано питане към сис админ, получих и съответното нещо, с неясен резултат.
След два дни мазане по фона на злощастната снимка  ефектът беше още по- ужасен:)
Втори опит:
- Мишо, абе това нещо дето ми го сложи, никаква работа не ми върши! Можеш ли да ми намериш нещо друго? Фотошоп? - Хаааа! Вече поне бях прочела туй - онуй и имах идея какво ползват белите хора!
- А ти можеш ли да работиш с него? - предчувствайки точно какво ще се случи. Той може да е сис админ, но дори и те развиват подходящите инстинкти за самосъхранение:)
- Ми не:) - абсолютно убедена, че щом някой друг работи с него и аз ще се справя
Все пак се сдобих с Фотошоп:)
...Една нощ нерви и издевателстване върху снимчицата... на мишето почна да му идва в повече...
... на другия ден вече ми беше подарена книжка за работа с фотошоп:) Както ви казах, инстинктите за самосъхранение са важно нещо, а безсънието води до неприятни последствия за организма. Мишото много добре знаеше какво е то борба  за оцеляване, пък и познаваше мен и факта че ще скъсам и неговите нерви, ако не ми се получат нещата:)
... още три дни безуспешни опити и нерви, но вече знаех какво е то слой и как се слага маска върху него!:) Можех да си сменям цветовете, да използвам клон стамп, четки и най- вече всички варианти на блър:)
Много бях горда от себе си, но за съжаление това по никакъв начин нe повлия положително върху изображението на чийзкейкчето:)
Някъде в този момент реших да напиша в Гугъл нещо от сорта на "размазан фон":) Може би някъде тогава зацепих, че това нещо се постига с апарата:) Било се наричало Дълбочина На Фокус (ДОФ) и всъщност оказвало пространството между най- близката и най- далечната точка пред обектива, които са на фокус. Колкото по- малко е това разстояние, толкова по- плитък бил ДОФ-а

Кофти, защото плиткия ДОФ (т.е ефекта, при който част от кадъра е размазан, а друга е на фокус) зависел от фокусното разстояние, блендата и разстоянието до обекта. И аз не го разбрах в началото, но преведено на много лаишки означава, че трябва да застенете възможно най- близко до обекта, който снимате и да го зумнете колкото можете, като отворите колкото можете отвора на обектива, през който влиза светлината.
Проблем! Мъничкото ми апаратче Олимпус първо нямаше конртол над въпросната дупка на обектива, второ имаше съвсем малък зум и трето, като се доближа много до обекта и преспективата се изкривяваше (по късно разбрах, че на този тип апаратчета им викали сапунерки). Успявах да постигна мечтания размазан фон единствено на много малки обекти, т.е макро. Нямаше как да се случи с чийзкейка. Той и без това вече беше изяден:)
-Мишееееее, с моя апарат не мога да размажа фона!
- Искаш ли друг?
- Да!
Вече сте се досетили, че Мишето е мнооооооооооого търпелив човек:))) И аз се сдобих с нов апарат. Криво ляво при определени условия даже и размазан фон имаше

Ако щете вярвайте, ама това е онова рошавото от по- горната снимка, дето държи люляка:)
Както и да е, да не се отплесвам в майчинско умиление:)
Новото ми апаратче беше Лумикс и маше цеееееееел 12 пъти увеличение. Яко! Обаче пак не ми размазваше фона като хората, имаше много шум по снимките и не правеше никакво боке, но за тези неща ще ви разказвам друг път. Крайният резултат беше, че си продадах апарата и си купих такъв, който е огледално- рефлексен  т.е ДСЛР (казах ли ви, че Мишото е много търпелив:) При него светлината се пречупва в призма, отразява се в огледало и се проектира върху матрицата... Стана ли ви ясно:) Е ако случайно не сте разбрали какво казах, няма нищо страшно. Става въпрос за онези апарати, на които им се сменят обективите и разни хора твърдят, че като имат такъв, значи са големи профита или най- малкото правят велики снимки:)
Ако вие все още не сте се сдобили с това чудо на техниката и не постигате плитък фокус, мога да ви дам няколко прости съвета:
1. Снимайте при добра осветеност от естествен източник или си купете специално осветление. Това ще намали шума в снимката (мънички зърнести точици). Освен това фотографията е преди всичко рисуване със светлина и обектите трябва да са изрисувани, а не просто изпържени със светкавицата
2. Идеята на плиткия фокус е да открои обекта, който снимате. Ако апарата ви не го постига, тогава аранжирайте подходящо кадъра. Щом няма как да откроите главното действащо лице, тогава не разсейвайте публиката с много допълнителни неща
3. Изберете си подходяща гледна точка. В крайна сметка ако няма начин да снимате това

просто снимайте това

 Във вторите две снимки никъде няма игра с фокуса и могат да бъдат направени дори и с най- простата сапунерка. Всичко е въпрос на гледна точка, малко практика и една доза вложена мисъл. Имайте предвид, че фотографията не започва с натискането на копчето. Тя приключва там:)

 Аз не съм профи но много обичам да щракам за удоволствие. Не претендирам, че много ми се отдава, но пък твърдя, че страшно се кефя. Никога не съм обръщала особено внимание на техническата страна на нещата. Все пак от време на време си правя труда да чета това онова, за да мога да снимам каквото искам, по начина по който го искам:)
Тази статия беше нещо като начало на новата рубрика, която мисля да започна и поздрав за всичките ми приятели, с които се запознах покрй фотографията.
Най- вече към Теди:)
Преди 3 години с нея уж се запознахме през един форум. След като и вкарах мухата за ДСЛР и фотография,по някокво много странно стечение на обстоятелствата в момента сме колежки в съвсем друга сфера. Но в крайна сметка всичко на този свят е навързано и аз съм много благодарна на онзи чийзкейк:)