Днешната рецепта е на светлинни години от представите за гурме или изтънчена и модерна кухня. Далеч е от всякакви тенденции и все пак има нещо в нея, което ме накара да я публикувам.
Всъщност дори не е рецепта. Приемете го, като форма на забавление:)
Тази авангардна "пластика" си има своята предистория:)
Часовникът звъни, ставаш, обличаш се. Навън може би е гадно, но още не го знаеш: 1) още спиш 2) толкова е тъмно и мъгливо, че не виждаш от другата страна на улицата. Едното хлапе мрънка, че не му се става и няма да ходи на предучилищна, другото хленчи, че много се туткаме и ще закъснее за даскало. Излизаш навън. Студено е, духа и е валяло сняг. Чистиш колата, стържеш лед, пръстите ти замръзват.Точно тук е момента, в който се събуждаш, осъзнаваш, че е -12 и вече знаеш, че е много гадно:) Тръгваш, някакъв кара пред теб с 30, друг се опитва да се навре в колоната, като е възприел тактиката на избутване. И мигачи няма, `що ли са им на тези хора! Като ги включат и току виж електромера у тя навъртял някоя сериозна сметка) Още няколко подобни реплики, относно някой с летни гуми и друг, който прелита ниско и все пак успяваш да стигнеш. Разхвърляш домочадието и си вече във фитнеса. 30 минути пътечка, 20 минути нещо друго, душ, грим, сок и обратно в колата. Повторение на уличната сценката от по- рано, някой отнася някоя и друга злобна реплика, относно родата и начина по който се е сдобил с книжка и си вече в офиса. Там стадото доволно цвили, пие чай, кафе, топли си мляко или просто прави задръстване в кухненския бокс. 20 човека в едно общо хале. Страшен колективизъм! Абе кеф! Х се е скарал с половинката, Y има нови ботушки, а Z е попрекалил снощи и сега се налага да разгонвате винарките около него:) Следва лудница, няколко срещи, кудкудякане, ръмжене, реплика, дуплика и кисела физиономия.Обедите са под формата на групово щафетно бягане, състоящото се в заседателната зала. Сега е моментът да се сближите още повече и да вникнеш във вкусовите предпочитания на твоите съотборници. За това подпомага съдържанието на дузината кутийки и бурканчета, които се носят от вкъщи и са представителна извадка от вчерашната вечеря:) Успяваш да опиташ от всичко, разменяш някоя и друга рецепта и отново на тръстиката. Следобед е същото като сутринта, само че е много, много по- изнервено. Опитваш се да се абстрахираш от фоновото жужене, но просто няма как. Главата ти ще експлодира и единствената оцеляла мозъчна клетка, която така старателно къташ, страда безутешно.
Тръгваш вечерта и поне не ти е студено - тъпата пулсираща болка в слепоочията е успяла да блокира всички останали рецептори. Прибираш се вкъщи, посрещат те с възторжени крясъци, които се забиват като свредели в малкия ти мозък и очните ябълки. Време е за вечеря. Майната му на здравословното хранене. Край на стремежа към изтънчена кухня и възпитаване на вкус у децата. Искаш просто да прекарате 15 минути заедно, вместо да оставаш насаме с печката. И в крайна сметка, кой е казал, че с храната не трябва да се играе:)))
За целите на художествените ви изяви и творчески напъни ви трябват спагети и пакет кремвирши (за успокоени на съвестта ви, която се стреми към здравословен живот, може да вземете Стара Планина:). Допълнително домати, глава лук, мащерка, зехтин или в много, много краен случай - бурканче готов сос за спагети, но не казвайте на никой, че аз съм я дала тази еретична идея:)
Нарязвате кренвиршите на шайби с дебелина 6-7 см (не се вманиачавайте, линийка не ви трябва). Връчвате спагетите на хлапетата и ги оставяте да ги набучат през парченцата кренвирши, а ви през това време правите соса. Не се притеснявайте за времето - децата изпадат в див възторг и могат да проточат забавлението безкрайно. Хубаво е да не им разрешавате да забучват спагетите, които вече са успели да изсипят на земята (има-няма половин пакет).
Сосът е елементарен - задушавате лука в малко зехтин, изсипвате доматите, добавяте мащерката и малко черен пипер за разкош, по желание чесън и оставяте 10 минути на слаб огън.
В дълбока тенджера наливате вода с лъжичка сол и оставяте да заври. Слагате кренвиршоспагетите и намаляте котлона. Варите, според указанията на пакета със спагети. Отцеждате, разделяте по чинии, полейте със соса, добавяте малко кашкавал за разнообразие и сервирайте.
Яденето е още по- голям купон. От всеки кренвирш висят спагети, което значително затруднява участниците в мероприятието. Добавете и доматеният сос и получавате незабравимото удоволствие от 30 минутно чистене след вечеря:)
Както казах - това не е върхът на кулинарията, но пък е весело, а може би това понякога е по- важно:)
Love the sculpture! :) stay warm. I know how you feel. it's horribly frigid here as well :O
ОтговорИзтриванеМного ти се възхищавам на цялата тази енергия, с която правиш тези яки неща :)))
ОтговорИзтриванеСтрахотна идея за спагети, никога не бих се сетил. Благодаря, че я сподели с нас. :)))
ОтговорИзтриванеХаха, Руми, наскоро и аз описвах някакво подобно ежедневие:) единствено с разлика на фитнеса. Аз дотолкова съм се роботизирала, че изобщо не се отклонявам от оста дом-работа-супермаркет:)и в нашия офис си носим храна, че се водим трета зона и отнема около 2 часа да се поръча каквото и да било:)
ОтговорИзтриванеРуми, важното е да намери човек начин да разтовари :)
ОтговорИзтриванеА твоят е много успешен!
Един по-нормален ден,
с усмивка,
Дани
Хаха, заглавието напълно съответства на настръхналите кремвиршоспагети и всичко около тях.
ОтговорИзтриванеХубав ден, Руми! Моят започна забавно :)))
Голям кеф:):):):):):)Усмихнат ден Лулу:):):):):)
ОтговорИзтриванеАма пък е голяма занимавка така :) Правила съм ги под кодовото име "медузи" - да се чудят от кой край да ги подхващат :)
ОтговорИзтриванеЛек и спорен да ти е днес денят, Лулу!
Мноооооого якоооооо!!!!! Харесвам твоят кухненски авангардизъм :-) Прекрасен ден Лулу!
ОтговорИзтриванеHo inteso perfettamente le tue intenzioni e mi piacciono hai fatto bene a pubblicarla
ОтговорИзтриванеciao
Колко ми е познато, всичко което описваш! Е още не съм стигнала детето да не иска да става сутрин. На тоя етап проблема ми е, ч иска да става много рано и да излиза на разходка, въпреки че е - 14! :) Спагетките са ти чудесни за игра и за ядене! :) Поздрави
ОтговорИзтриванеМаги
Хаха, Лулу, чудя се как успяваш да пресъздадеш една апокалиптична картина по толкова забавен начин. Много ме разтоварват и усмихват твоите разкази. Харесва ми, че твойто домочадие е винаги редом до теб в изпълнението на блог рецептите.
ОтговорИзтриванеМного забавна публикация, макар че, когато си ги изживявала всичките тези неудобства, едва ли ти е било чак толкова забавно. Но пък ни накара да се разсмеем :)) А рецептата много ми хареса - и изобщо не ме интересува дали е изтънчена, изискана и не знам си още какво... Важното е, че е практична, забавна и лесна. Благодаря!
ОтговорИзтриванеМного забавно и изобретателно :-) Дали и моят син така ще се ентусиазира да хапне спагети, че хич не ги долюбва :-) Задължително ще се опита!
ОтговорИзтриванестрахотна идея отново
ОтговорИзтриванеЛулу, разсмя ме с твоята история, не знам как успяваш да държиш високо духа си в тая лудница, но определено заразяваш с добро настроение! Сърдечни поздрави!
ОтговорИзтриванеtova sym go vijdala v "gotvete s men" ako ne se lyja,nee ni6to novo,naliiiiiiiiiiiiiiii?
ОтговорИзтриванеАнонимен, подобна идея (с кюфтета) гледах някъде по чуждите сайтове. Възможно е на някой друг да му е хрумнала подобна идея преди мен и да я давал в Гответе с мен. Аз за съжаление рядко намирам време да влизам там. Във всеки случай едва ли която и да било от рецептите, които давам са нещо неповторимо и уникално и никой друг преди мен не е правил нещо подобно:)
ОтговорИзтриванеЗаинтригува ме със заглавието и съм ти много благодарна за тази брилятна идея за спагети... Обожавам ги приготвени по всякакви начини, а тази рецепта специално е и лесна, и забавна:)))
ОтговорИзтриванеМного хитра идейка!
ОтговорИзтриванеЛулу,хареса ми кухненския авангардизъм!:)
ОтговорИзтриванеА за натовареното ежедневие направо не ми се пише...кога ли нешата ще са по-нормални...
Поздравление за креативната идея.
ОтговорИзтриванеОпределено ще изненадам моя тийн (14 г. момче) с тези спагетени октоподи.
Впечатлена съм от цялостния подход в твоя блог, Лулу. Толкова е забавен, а в същото време полезен - и за удовлетворяване на кулинарни вкусове, и за провеждане на позитивна терапия на ума.
Успех!
креативно и забавно! Току що открих блога ти и съм във възторг!
ОтговорИзтриванеПластиката ми напомни на една игра (за мобилни телефони) - marshmellows and spaggety... с изброените материали трябва да се строят кули...
Е твоята пластика ми харесва много повече :-)
Страхотен стил, вкус и щипка черен хумор, примесен с ирония!
ОтговорИзтриванеВъзхитена съм, не само от ястието обаче.../българикът си остава българик:)/