На кафе: Стилно с Мария

Невероятни пътувания из  чудни места, срещи с интересни хора, мода,  релакс, вкус, творческо мислене. Ако всички тези неща спонтанно изникват в съзнанието ви, значи сте попаднали  на един от най- невероятните блогове в българското интернет пространство 

Виртуалното ми запознанство с Мария започна още от самото начало, когато почти по едно и също време, всяка от нас направи своя блог. Интересът ми към нейните публикации нарастна с течение на времето, защото всеки път успявам да открия нещо ново, нещо различно и нещо красиво. Обичах да се отбивам там през лятото и с чаша студено бяло вино в ръка и да чета за света, видян през през нейните очи.  Свят пълен с цветове, екзотика и интересни акценти. Обичам да го правя и сега, когато навън вали, а аз пия ароматен горещ  чай и търся нови идеи и вдъхновение

Ако изобщо съществува някакъв начин да опиша всичко това с една дума то тя би била стил.

Винаги ми е било интересно да науча малко повече за човека, който седи зад тази приказка. Сърдечно благодаря на  Мария, че се отзова на поканата ми да напише няколко думи за себе си. Рецептите, които тя подбра за това гостуване, сами по себе си са достатъчно красноречиви: Круши  Хубавата Елена и Коктейл Белини.  Опитайте и задължително посетете LaMartinia: http://lamartinia.blogspot.com/

 ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

За участието ми в блога на Лулу бях намислила нещо друго, но тя ме помоли да акцентирам върху себе си. Е, щом любезната домакиня настоява, няма как да не се съобразя:). И за да не отегчавам скъпите читатели на Something с дълги автобиографични разкази, ще взаимствам известна журналистическа блиц-форма за интервю. Въпроси от една или няколко думи и кратките им отговори. За да не бъде участието ми съвсем постно, избрах да го придружа  с две неща – десерт и коктейл. Семпли, лесни, класически и безумно вкусни. Рецептите накрая!

- Аз съм ... – Крайна, въодушевена, абстрактна.

- Бягството – разходка сама. Книга и чаша чай на уютно място. Четенето, писането и снимането. Всяка дейност, която изисква конкретна концентрация и носи удоволствие.

- Вдъхновението – всекидневно, навсякъде, във всичките му образи. Най-главното - дъщеря ми.

- Грешката – това, което съм отчитала като грешка, след време осъзнавам, че е било наложително да се случи. Вярвам в съдбата.

- Работата – където можеш да си позволиш креативност и мисъл.

-Абсурдът – Когато си забравих куфара на рецепцията на хотела по време на командировка. Усетих се след  100 км за ужас на колегата:)

-Храната – Философия, начин на мислене, концепция, естетика, символ. Не харесвам думата „манджа”.

-Напитката – Няма значение каква е, важното е да има споделено около нея.

-Емоцията – Понякога  е в големи количества и ми пречи...

- Жестът – Естествен, непринуден, спонтанен. Без интерес и корист.

- Примерът – Родителите ми и няколко верни приятели.

- Любовта – Важно е не само да я разпознаеш, но и да я задържиш и развиваш.

- Целта – Удовлетворение и хармония.

- Щастието – Когато си бил полезен, когато обичаш, когато старанието ти има смисъл, когато „порастваш”.

- Порокът – Непоправимият ми идеализъм. Остана ми само той, след като отказах пушенето ;-)

-Мечтата – Като дестинация - Индия, островите Галапагос, Перу.  Като преживяване – 6  месечно пътешествие без план. Като желание – 3 деца:). Като предизвикателство – да се осмеля да карам мотор.

-Музиката – Боса нова, етно, джаз, фламенко, chill out, фадо - навсякъде, където има душа и емоция. Не уважавам музика, която внушава агресия, пошлост, първичност.

- Книгата – Всички на Маркес, Стайнбек, Фитцджералд, Радичков. Баща ми ме научи да обичам и уважавам книгите, обичам мириса на хартия.

- Дрехата – Класически прави тъмно сини джинси – в правилната комбинация са незаменимо универсални.

- Манията – Да започвам нови неща и да променям цвета на коса и прическа:)

- Идеята –Постоянно ме връхлитат идеи. Последната се надявам  скоро да има реални измерения и успех.

- Предметът – Този с история и минало. Обичам да слушам разказите на старите вещи.

- Нуждата – От простор и свобода. Във всеки техен смисъл.

- Промяната – Умение е да случваш промяната. А тя е необходима винаги, когато липсва развитие.

- Изкуството – Да въвличаш другите в твоя емоция или усещане, да предизвикваш мисъл и нов поглед.

- Мястото – дървен шезлонг на някой Южноиталиански бряг, Лондонски парк , малко кафене в Мадрид, наргиле в Истанбул, изба в Южна Франция. Къщата в провинцията, където съм прекарала част от детството си. Понякога най-доброто място е у дома.

Poire belle Hélène (Круши “Хубавата Елена”)

Известен френски десерт, създаден около 1870 от легендарния френски chef  Auguste Escoffier и наречен на едноименната опера на Жак Офенбах.

Изключително елементарен за приготвяне, бърз, невероятно вкусен и много лек.

Време за предварителна подготовка: 10 мин.

Време за термична обработка: 20 мин.

Какво ви е необходимо:

2 пръчки канела

¾ чаша кафява захар и лъжица мед

2 ½ чаши вода

4 добре узрели круши, обелени, с неотрязана дръжка

8 4 топки сметанов сладолед (домашно приготвен или готов, в случая използвах готов – ванилия с шоколадов чипс)

Натурален шоколад, разтопен на водна баня (в случая нямах натурален и използвах млечен)

Начин на приготвяне:

В подходящ съд загрейте  ½ чаша вода, захарта и пръчките канела. Оставете да заври и намалете за 5-10 минути огъня, докато се образува златистокафяв сироп. При съвсем слаб огън добавете останалите 2 чаши вода и разбъркайте.

Прибавете крушите в сиропа и оставете да поврат 15 мин. до умерено омекване. Оставете ги да се охладят в сиропа до стайна температура. Полейте с шоколадовия топинг и сервирайте с топка сладолед.

Коктейл Белини (Bellini cocktail)

Белини е един от най-популярните италиански коктейли, неясно защо крайно неизвестен у нас. Произлиза от Венеция, създаден от съдържателя на известния по онова време бар Harry`s bar http://en.wikipedia.org/wiki/Harry%27s_Bar_(Venice) Giuseppe Cipriani.  Любимо питие на Ърнест Хемингуей и Орсън Уелс. Приготвя се от шампанизирано бяло вино (обикновено Prosecco) и пюре от бели праскови. Както се вижда от снимките, не открих бели, а го направих с обикновени нектарини. Гарантирам, че вкусът не страда от това:)

Пропорции:  2  части Просеко, 1 част пюре от праскови, натрошен лед. По желание добавете няколко капки боровинков или черешов сок за по-интензивен розов цвят.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

P.S. Тази седмица падна голямо гости, голямо нещо:) То не бяха публикации в списание, то не бяха гостувания в чужди сайтове, то не бяха посещения при ме:) Другата седмица обещавам да се поспра малко:) Ама как, като съм приготвила толкова неща...