12

Дванадесет е много важно число...особено когато говорим за възраст. Това е последната година, в която все още си дете и последната преди официално да станеш тинейджър (неофициалното даже не искам да го коментирам:))) Това е възрастта, от която можеш да пиеш лекарства за възрастни, можеш да седиш на предната седалка на колата и да гледаш някои от по страшните филми. С две думи, чакаш рождения си ден с нетърпение (то пък кой ли друг не се чакаше с еуфорична треска) Когато си родител, обикновено нещата изглеждат малко по- различно:) Първо те обхваща някаква лека носталгия, че вече не е твоят мъничък дечко. Тя бързо отстъпва мястото на ужаса, от това какво ли те чака през следващите няколко години, след като до сега е било такова диване:) Не на последно място, трябва да отбележим пристъпите на паника, от това колко бързо лети времето и след някоя друга година ЕГН-то ти ще си окаже вредното въздействие върху организма:) Предполагам се досещате, че тези философски мъдрости не плуват просто ей така из спящия ми мозък, ами си има конкретна причина.

Ето това е причината. Направо не мога да повярвам, че ще го кажа, но днес голямото ми слънчице става на цели 12 години:)

Честит Рожден Ден Слънчо!

Официалното тържество ще бъде в края на седмицата, така че сега няма кой знае колко интересни неща, които да сме направили.
Освен, че днес обикаляхме по планинските полянки и се снимахме, има само още едно две нещица в готовност:)

Успях да изкарам четири - пет прилични снимки:)

След дълги размисли и съвместно творчество, с Ина  направихме собственоръчно всички 15 покани. Не трябваше да са детски, но пък от друга страна не трябваше да са съвсем класически. Текста и картинката направих във Фотошоп. Остана да измислим къде да ги залепим и как да ги украсим.
Кашоненият вариант ми се стори интересен, макар че като го предложих на детето, тя реши че вече окончателно съм превъртяла:) Беше достатъчно тактична да си отмълчи и само  ме погледна с лека паника в очите:) От друга страна, беше достатъчно скептична и предвидлива, за да разпечата една допълнителна покана върху която да тестваме налудничевите ми идеи. В крайна сметка резултатът и хареса. Каза, че много е допаднал и на останалите деца.

За черпене в училище и дума не можеше да става да се купуват бонбони! Първо всички били черпили с бонбони, втора тя обяснява на ляво и на дясно какви чудеса от храброст правя, сега няма да се излагаме точно за рождения и ден я! Тя сама си избра с какво да се представи - соленки кошнички.

Майка ми една време ни правеше такива и просто ги обожавах! Голяма играчка са, но нямаше как да откажа:)

Все пак не мисля, че е редно да има рожден ден без торта. Тя още не знае, но утре за закуска съм и приготвила едно мъничко чийз кейкче - изненада, върху което ще боднем една свещичка:)

Сладкишчето напълно пасва на ретро стила на всичко, което щерката си хареса до сега, защото е със сладко и желе от дюли:) Тя се влюби в този вкус и специално за случая сварих две бурканчета със сладко преди няколко дни :)

Чийзкейк със сладко от дюли:
(за малка форма с диаметър 12 см)

За блата
3 бр смлени обикновени бисквити
1 с.л смлени лешници или бадеми
40 гр масло

За крема
50 гр. сирене Филаделфия
100 гр маскарпоне
3 с.л заквасена сметана
1 с.л сладко от дюли
1 с.л захар

За топинга
2 с.л сладко от дюли
1 с.л желе от дюли
желатин

Смлените бисквити се омесват с маслото и лешниците. Получената смес е с пясъчна, ронлива консистенция. Натъпквате я добре в метален пръстен, на дъното на чиния за сервиране.
Смесвате хубаво всички продукти за крема, изсипвате ги върху основата и оставяте за 30 минути в хладилника да стегне.
Отгоре разпределяте 2 с.л сладко от дюли и заравнявате хубаво. Завършвате с желе от дюли. Ако държите произведението ви да има по- добър търговски вид, разтворете желето в малко вода, смесете го с разтопен желатин и го излейте върху чийзкейка (надявам се няма смисъл да пиша как се работи с желатин, пък и го има на гърба на пакетчето). Върнете обратно в хладилника да стегне.
Моят ще отлежава там до сутринта, когато ще честитим официално рожденият ден:)

Тъй като  веселба и приготовленията покрай рождения ден те първа започва, основната част ще бъде в друга публикация. В момента съм по- скоро на леко меланхолична вълна и мисля да използвам този пост, като начало на една нова рубрика която замислям от много време. Тя ще се казва Спомени от старите тетрадки и в нея ще влизат всички онези,  изпитани рецепти, с които свързвам детството си :)