Тъй като са пости и вече е Разпети петък, днешната рецепта ще бъде по- различна.
Продуктите не се намират по магазините. Може само да се надявате, че вече ги имате в наличност. Това нещо даже не се и яде, но може да ви подейства, точно като чаша топъл шоколад в мразовит зимен ден:)
Понякога, само понякога, има дни, в които ти се иска нещата да изглеждат различно. Има вечери, в които не ти се иска да заспиваш, защото знаеш какво ще сънуваш. Има нощи, в които се бориш с безсънието и ти се иска да дойде утрото. Има сутрини, в които не искаш да ставаш, защото тогава, денят ще трябва да започне...
Понякога се чувстваш толкова безсилен, че ти се реве. Понякога имаш усещането, че се бориш да си проправиш път през тръни в тъмна непрогледна нощ. Че си се загубил, че искаш да се предадеш, че не знаеш какво да правиш ...
И само тогава, когато си най- отчаян, когато си на предела на силите си и когато си на път да се откажеш, срещаш някой.
Има хора, с които се виждаш всеки ден, смеете се заедно и си разказвате вицове на плажа. Но когато стане студено и мрачно, установяваш че са си тръгнали. Има и такива, които познаваш одавна и никога не си ги смятал за нещо повече от познати. И точно когато си мислиш, че си останал сам в нощта и повече не можеш да вървиш, някой те подхваща за ръка, води те до огъня и ти подава чаша топъл чай. А ти сгушен в сумрака през цялото време се чудиш къде точно си виждал лицето му и защо ти помага. На сутринта слънцето отново изгрява. Ставаш да си ходиш и искаш да му благодариш, но него вече го няма. Пак ще го видиш... следващият път, когато се загубиш в нощта.
Понякога не е задължително да е тъмно и да си сам, за да се загубиш. Може да се загубиш и да си сам дори и сред тълпата от хората. Можеш да се чувстваш безсилен, просто защото не знаеш какво да направиш. Винаги можеш да помолиш някой да ти покаже пътя. Само, че ако указанията не са грешни, в най- добрия случай ще си се загубил отново след две кръстовища.
Ако си особено голям късметлия може да попаднеш на някой, който няма да ти покаже посока, няма да ти подаде ръка, ако паднеш и няма да те успокоява. Той ще ти покаже как да намираш пътя сам, ще те научи да се изправяш всеки път, когато се окажеш на земята и ще ти покаже, че да си спокоен, означава да си сигурен и уверен, най- вече в собствените си възможности. Ако приеме да вървите заедно напред, значи наистина си роден под щастлива звезда. Аз съм;)
Много хубаво пишеш, Лулу! Спомням си, че беше казала, че като ученичка си мразила литературата и виждайки всичко това, направо се изумявам!
ОтговорИзтриванеИ през цялото време, докато четях, си мислех за едно от любимите ми стохотворения на Дамян Дамянов
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Хубави и светли Великденски празници, много усмивки и приятни емоции ти желая! :-)
Прекрасно си го написала,
ОтговорИзтриванесякаш излиза от мен и моите мисли:))
Светли празници!
О, това беше едно прекрасно начало на деня ми...благодаря ти, Лулу!
ОтговорИзтриванеИрина, това и на мен ми е едно от любимите стихотворения:)
ОтговорИзтриванеДани, Пепеляшка, благодаря!
Желая ви весело изкарване на празниците!
Познато ми е това усещане, за щастие винаги, когато съм имала крещяща нужда от помощ, е имало приятел насреща, понякога най-малко очаквания човек...
ОтговорИзтриванеТова е и една от причините, поради които и аз протягам ръка да помогна...
Хубаво е да си роден под щастлива звезда...
Желая ти хубави празници, Лулу :)
Nice hot chocolate photo.
ОтговорИзтриванеThanks:)
ОтговорИзтриване