Страници

четвъртък, 8 април 2010 г.

Как се каляваше стоманата

Постингът ще е дълъг - пригответе се психически:)

Всъщност основно ще ви разкажа за моя паталогичен сблъсък с родната черна металургия:)



Пътьом ще хапнем една свободна импровизация на тема Шепърдс пай, Пай по селски, Пай със свинско и картофи или както там още е известен в готварския фолклор




Преди известно време напусна един колега и понеже съм много отворена наследих част от клиентите му. До тук няма лошо, само че човека е техничар. То принципно и това не е зле и  по случая го бяхме възнаградили все с някакви фирмички, които строят, копаят, добиват нещо или в най- добрият случай, произвеждат много цапащи неща.
От своя страна аз съм расла в саксия. Офисно отглеждана така да се каже:) Огледите по строителните обекти някак ги преглътнах. Присъствах на едни взривни работи, нагазих в туко що излят бетон, съсипах си един чифт обувки, но като цяло съм станала спец в пожаро-известителната техника, сградно обезопасяване, видовете строителни конструкции и съм много на ти със сандвич панелите и  пожарогасителите:)
Моят кошмар започна преди две седмици, когато дойде подновяването на един от договорите на наш клиент....металургично предприятия. Първото ми ходене при тях мина много гот. Вкараха ме в една административна сградичка, малко соц такава, но чистичко. Почерпиха ме с чайче и две бонбончето (второто си го свих тайно) говорихме си половин час и си ме изпратиха по живо по здраво. Те доволни и аз доволна че утрепах половината работен ден в път и лафче. Второто ми ходене трябваше да е малко по- така т.е ще им правим сървей или по нашенски - оценка на риска. Аз както казах съм градско чадо, така че не ги разбирам много тези неща, ама за сеира и калабалъка ще ходя с младежа, който е нает за целта. Уговорката е за 8 сутринта. Както сами се досещате тези хора не се намират точно у наше село тъй че от София до там си имаме час път. А преди това имам среща с колегата в офиса. Познайте в колко трябваше да стана..... не започва добре.
Както и да е, появявам се там в цялата си прелест и по моему спортно екипирана - дънки, маратонки, пуловерче и кожено яке. Пак ни вкарват в административната сградичка за инструктаж. Една девойка ме оглежда от главата до петите и почти припада от хилене при изразеното от моя страна желание да ме вкара в завода:) Баткото дето ще върши работата, също доволно потрива ръце, предчувствайки сеира:) Аз все още нищо неподозираща, нахлузвам една зелена каска, закопчавам якето до горе, връзвам си косата и поглеждам съпартийците победоносно! Казват ни при кой трябва да отидем и в коя сграда и аз с гордо вдигната глава отпрашвам в неизвестността.....точно до входа. Там установявам че въпросната сграда е на майната си. Нали разбирате, това нещо е като комплекс - кажи речи 3 500 кехтара. Колата и тя е на майнат си:) А аз съм тежко оборудвана с апарат, два обектива, лаптоп и една папка - тухла, щото чакам да ми се обади един друг клиент:) Както и да е, намерихме транспорт и следва една малко по- скучна част, в която се губихме 3 пъти. Ще я пропусна. И без това нищо не си спомням от нея, защото около час приказвах с разни хорица по телефона.
Готината част започна при цеха заа скрап. Това е нещо като голям пукнкт за вторични суровини. Някакъв кран хвърля метала в една огромна машина, която трябва да го раздроби. Тя от своя страна плюе на поразия несмилаеми обекти, които за мое щастие се оказват топчета от лагери.



Аз си събрах няколко под предтекст, че са за децата, но всъщност тайно си мислех точно как ще ги снимам. В крайна сметка децата ги докопаха и ги редуцираха значително, като една от плочките в коридора даде фира, ама това е друга бира.
Аз се разхождам важно из скрапа, правя снимки и разпитвам кое какво прави и защо превозват някакви гигантски кофи (44 тона) насам натам. Станах на прасе, но с малко поизтупване нещата си дойдоха на мястото.
Втора спирка - топилнята. Седим пред входа и чакаме "екскурзовода" От вътре се усеща приятна жега и някакви работници с каски мъкнат пликчета с кисело мляко - били застъпвали на смяна. От сега усещам че ще е симпатично място.
Влизаме вътре и се оказвам в ето това:


Тъмно, жега и страшно шумно. По пода има педя и половина пепел (без никакво преувеличение). Това нещо се носи на талази и във въздуха. Точно 30 секунди след влизането, имах усещането че дробовете ми се пълни с прах и започнах да се давя. Нашият гид ме успокоява че това е само в началото, после се свиквало. Бумтенето е толкова силно, че почти не чувам като ми крещят в ухото. Ако си спомняте аз съм с маратонки т.е цялата пепел влезна навсякъде, включително в чорапите ми. Дънките ми придобиха приятно сиво - черен и абсолютно равномерен цвят.
Хубавото е че уцелваме момента, в който ще отварят великата пещ. Аз решавам да заема централно място на балкона и с риск за живота си се юрвам по едни стълби нагоре:) Получих първо предупреждение и жълт картон, но снимах пещта!


Щракам си аз, обаче като го отвориха това нещо, стана два пъти по- топло т.е има няма 50 градуса. Шумът стана силно обезпокоителен и аз реших, че ми е време да се спасявам. Да де обаче точно в този момент с ужас установявам, че групичката ми я няма. Панически почвам да се оглеждам и установям, че има стълбички, които водят още по- нагоре и народе се катери по тях. Без да поглеждам се юрвам да се качвам и аз, точно когато ми се падат над главата. Сега една малка подробност - стълбичките предтавляват метална решетка. Ако си спомняте, споменах че всичко е застлано с 20 см прах. Сега като знаете тези две неща, можете ли да се сетите какво точно ми се случи, когато застанах под въпросните стълбички, докато нагоре се катерят 3-ма човека:)))))) Горе малко трудно ме познаха и апарата ми отново е за чистене на матрица:) За да е по- хубаво помолих колегата да изтупа прахта от качулката на якето ми ..... и той ми я изсипа на главата..... както и да е, там и без това имаше пре достатъчно:)
Втори жълт картон - що съм си била свалила каската:)
Следващото беше да наблюдавам от високо, как зареждат метални пръчки скрап. Хвърчат много искри, голяма жега е, но за по- сигурно мен ме изолираха в апаратната:)


Вече под много стриктно наблюдение ме закараха до пулта, от който се управлява изливането на метала и "потичането" на профилите



Някакъв батко през цялото време ръчкаше нещо, така и не схванах какво точно прави, но пък беше ефектно. Да не говорим колко беше яко за снимане:)



Ей така изглжедат профилите, като тръгнат да се изливат и изтеглят по ролките


Това нещо се разрязва на парчета с газови горелки


Тук таме се налага и ръчна намеса. Гледката е много впечатляваща от към пушек и искри, макар че през цялото време ме уверяваха колко е безопасно



От тук нататък профилите се охлаждат и се складират. Моята компания се смъкна до нещо, наречено масларна, но мисля че аз достатъчно бях изстрадала и отказах да ги последвам:) Реших направо да се транспортирам до следващото цехче.
О чудо, няма нищо общо с топилнята, даже на арт го избива







Следващата спирка е цеха за ламарина - зрелищно и топло, но иначе приятно за разхождане:)
Ей това е машината за пресоване


Тук е малко по- старичко и по- соц, ама пак има своя чар:)



За този ден, обиколкото ни приключи до тук. Аз на следващия не отидах:)
За да не ме вземете за някоя разглезена пикла, има доказателства, че подобни "забавления" не са ми за първи път. Това от Асарел - Медет преди 6 години. Даже и щерката бях замъкнала (малката още не беше родена)



След тази панорамна 7 часова обиколко из нашата металургия излезнахме от завода прашни и полуумрели от глад. Забихме се в първото възможно заведение. То е точно срещу завода. На спирката на автобусите. Класика! Мизерно колкото си искаш, обаче страшно вкусно. Та там си поръчах въпросният Селски пай и сега ще споделя с вас моята версия на това, което ядах.
За целите на упражнението, можем условно да го наречем Паят на металурга:))))



Продукти:

  • 500 грама свинско месо
  • 7-8 средни глави лук
  • 1 морков
  • 1 чаша бяло вино или бира - става различно, но и с двете е вкусно
  • 200 гр гъби
  • 500 гр. картофи
  • 1 и 1/2 чаша прясно мляко
  • 50 гр масло
  • 2 скилидки чесън
  • подправки - сол, черен пипер, мащерка, червен пипер


Картофите се обелват и се сваряват. Целта е да получим пюре накрая, така че си ги правете, така както сте си свикнали по принцип - белени, нарязани, цели, както ви душа иска:)
Докато компира ври, нарязвате месото на хапки и задушаваме в малко мазнина и 1 пръст вода. Когато водата изври и мръвката остане само на мазнина, добавяте  подправките, моркова, лука и гъбите нарязани на много едро. Задушавате още 2-3 минути, изсипвате виното/бирата и готвите още 10 минути на бавен огън.
През това време намачкваме картофите, посоляваме и добавяме горещото прясно мляко и маслото. Бъркате до получаване на пюре (ако е необходимо добавете още мляко)
В тавичка изсипвате месото и зеленчуците, нарязвате на ситно чесъна и застилате всичко с пюрето. Печете на 180 градуса около 20-25 минути.
Изчакайте да поизстине леко, разрежете и сервиряйте с чаша биричка.
Ако щете ми вярвайте, но тогава на онази спирка ми се стори, че това е едно от най- хубавите неща, които съм яла:)
Най вероятно просто съм била много прегладняла:)



35 коментара:

  1. Както винаги прекрасно си го описала!
    В онова време по телевизията редовно даваха репортажи от металургични заводи,
    та сме гледали пещи, лееене и т.н.,
    но на живо си представям какво си почувствала!

    Иначе пая ти е превъзходен!!
    Прекрасен ден:)

    ОтговорИзтриване
  2. Лулу,за "покривката" от вестниците имаш голямо браво! :)
    Много ме развесели с разказа си, обогати с фотоматериала си и освен да ти благодаря за чудесното начало на деня ми, просто няма какво друго да се добави!
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  3. Лулу,
    Четох с интерес. Разказваш увлекателно, а и мисля, че най-общо зная за какво иде реч.
    Очароваха ме и снимките -
    впечатляващи, истински, живи...
    Моите поздравления!
    Светъл, свеж и усминат ден, Диана

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотен разказ!
    Определено ставаш за писателка... :-) !
    И аз уж не съм глезла,ама не знам дали бих си причинила нещо такова...
    Успешен ден!

    ОтговорИзтриване
  5. Хи хи!
    Така е в металургичните предприятия.Пепел, пясък и жега.Но има и качествени места - например цехове за преработка на алуминий.Там нещата изглеждат романтично - все едно си влязъл в джакузи :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Страшни снимки!!!
    Моите поздравления! Напълни ми очите с жар :)))
    Прегръдка :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ех, Лулу страхотен разказвач си!

    з лично с тази виртуална разходка видях неща, които не бях виждала! А от снимките ти направо се усеща атмосферата в завода....

    Страхотен, талантлив разказвач си!

    Поздрави от мен!

    ОтговорИзтриване
  8. Дани и аз ужкем бях гледала разни неща по телевизията, ама да го видиш на живо си е друго изживяване:) Аз и в Кремиковци съм ходила някого, но може би тогава не са ме завели до най- колоритното им място:)
    Ивейн, много ти благодаря и аз за хубавите думи!
    Диана, аз най- вече заради това снимане се навих да се разходя там:) До като снимах "арт" историите в новия цех, един чичка през цялото време ме гледаше лошо. Така и не можа да схване човека, какво толкова важно намирам в оранжевите стълби на оранжев фон или пък в крановете за газта:)
    Краси, благодаря, ама чак за писател.... аз съм си проста душа, далеч съм от такива културни висоти:)
    Valkocompany и при едни дето се занимават с цветни метали ходих:) И тем беше готино:)
    Феодора, благодаря! Наистина много се радвам, че са ви харесали. Така поне ми се осмисля загубата на едни дънки:)
    Bia, тенкс:)
    Мария, благодаря:)
    Радвам се, че съм успяла да обогатя мирогледа ви с някоя и друга подробност от тежката ни индустрия:))) На мен поне ми беше много забавно, въпреки целият прах и шум:)))) Пък и сега поне имаме повод за забавление на целия офис, за около два месеца напред:)

    ОтговорИзтриване
  9. Цяло приключение си е било, Лулу! Важното е, че вече знаеш какво е в такъв завод и ако има следващ път, ще си подготвена :)

    А този "Пай на металурга" звучи вкусно. Правя подобен, но със смляно месо. Задължително ще опитам и с късчета.

    Слънчев и усмихнат ден :-)

    ОтговорИзтриване
  10. Лулу, много забавно разказваш :) Много ми е интересно да чета историите ти, а съчетани и с перфектните снимки, направо се чувствам участник в тях.
    Рецептата за пайа ми идва точно навреме, защото си купих едни глинени тавички и се чудех какво да запичам в тях. Поздрави :))

    ОтговорИзтриване
  11. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  12. Невероятен работен ден си имала, Лулу!
    А как си го описала само...... приключение до последната шепа прах.
    Много ти благодаря, сега знам, че дори и да ми се отдаде възможност, никога няма да вляза в металургично предприятие (не че някой ме е поканил де) - бъзла съм, до мозъка на костите.

    А как се зачетох....... забравих, че в обедна почивка ще излизам дори.......

    А паят изглеждза много, много апетитно!

    Поздрав най-сърдечен :)

    ПП: Чат-пат пиша глупости, ам адобре, че после се прочитам.....

    ОтговорИзтриване
  13. Ех, Лулу, върна ме много години назад, когато един период от работата ми, за малко бе свързан с гиганта Кремиковци, та не само знам за какво иде реч, ами и защото моите съприкосновения бяха достичка, в най-страшните си кошмари все още сънувам, че отново трябва да премина и през някой от цеховете там...запомнила съм най-вече отвратителния мирис на метал и пушек, и хард-фолклора на работниците, много е цветущ, не е за пред хора.....
    Странното е, че се почувствах отново на 20 и......благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  14. Тони, честно казано, вече се надявам да има и друго такова преживяване:))) Вече имам психическа подготовка ... и подходящи дрехи и чепици:)
    Паят и аз съм го правила с мляно месо. Също много гот:)
    Голди, да ти кажа аз обикновено това нещо точно в линена тава го правя, но сега реших да има по- металургичен изглед:)))
    Пепчо, не е толкова страшно де:) Гледай какъв бъзик е после ... като се изкъпеш и наядеш:)
    Пепеляшке в Кремиковци съм била само в по- културната част, но съм убедена че при пещите е същата "красота":))) "Фирменият език" и тук беше много хард:) Ама то беше толкова шумно, че и без това не ги чувах особено:)

    ОтговорИзтриване
  15. Колко индустриално! Снимките са супер, сините кранове и зелената врата са ми фаворит!:-)

    ОтговорИзтриване
  16. Много ми хареса :) Ходила съм като дете в "Стомана", която тогава се казваше металургичен комбинат "Ленин", заведоха ни от училище... разходката приключи бързо, че с деца си е голяма беля на такова място :)
    Паят е жесток :)
    Хубава вечер от мен :)

    ОтговорИзтриване
  17. Eос, като изключим новият цех, нещата не са се променили драстично:)))
    ЛаМартина, сродна душа си ти, знам си аз:)

    ОтговорИзтриване
  18. С интерес прочетох всичко и най-вече разгледах снимките, Лулу! Удоволствие са! И съчетани с рецептата - хей, браво! Много приятно четиво! И чудесни снимки (още не съм споменавал за тях, нали? ;-))!

    Благодаря за разходката!

    Лек петъчен ден и ведър, пролетен и усмихнат уикенд :-)

    ОтговорИзтриване
  19. Лулу, беше ми много забавно да прочета един толкова колоритен разказ за тежката индустрия. Много умело се справяш и с разказите, и със снимките и с манджите!

    ОтговорИзтриване
  20. Димитрана, Кали, благодарско!
    Имам и един миньорски репортаж, ама първо ще разнообразя с малко торти:))) Така де, този блог от самото начало трябваше да си бъде манджа с грозде:)

    ОтговорИзтриване
  21. Ох, как съм се смяла! Каква забавна история, макар предполагам, за теб не е била комична през цялото време :).

    Снимките прекрасни, както винаги. Не само вътре в леярната, но и по-романтичните :).

    Не ми се мисли как работят тези хора при тези условия. Да ме извиняват за това как било безопасно и т.н.

    Но прекрасна история. Made my day, дето се казва :). Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  22. Добър вечер,
    Първо ме грабна заглавието :-) после невероятно описателното обрисуване на цялото приключение. Пикантната "нотка" навсякаде беше редуването на текст с тези невероятно направени снимки. Впечатлен се върнах назад и разгледах отново. Чар във всяка една фотография.
    Ставам ти редовен читател :-)
    Лека и спокойна нощ

    ОтговорИзтриване
  23. Малки неща, в интерес на истината аз от тогава все това си мисля - там има хора, които работят по 7 часа. А аз едвам 1 ча издържах...
    Preor много ти благодаря за позитивната оценка!

    ОтговорИзтриване
  24. Хубав репортаж.
    Добрият фотоапарат си е..добър фотоапарат, личи си

    ОтговорИзтриване
  25. hinkoff, благодаря:) Апаратчето наистина не е лошо, макар и доста сатаро. Важното е да знаеш как да го използваш:) Аз съм му свикнала и не ми се сменя. Обикновено снимам с един ръчнофокусен обектив - Хелиос 58/2. Руски е и ми е връстник, но дава такова невероятно качество, че не го сменям с нито от един от по- новите автофокусни, които имам.

    ОтговорИзтриване
  26. Всъщност забравих да похваля оператора на апарата, все пак той не снима сам.
    Но да не отваряме фотографската тема,че дълга:) скоро си купих един папарашки джобен „canon„ с 15 zoom,може да снима муха кацнала върху листо как се чеше по врата от сто метра и може да видиш какво е яла преди малко:))
    Направен е в Япония, не в Китай.

    ОтговорИзтриване
  27. Чудесен фото-разказ!
    А вестниците са си класическата "покривка" на строителни и всякакви подобни обекти:)

    ОтговорИзтриване
  28. hinkoff, с това че японски трябваше да почнеш:) При това положение напълно съм убедена в качествата му, та ако ще и сапунерче да е:)

    Диди, благодаря! Точно това ми беше идеята за вестника, обаче да ти кажа голям зор беше при избора на изданието. Аз си го представях нещо тип Таймс с много текст, а нашите вестници го избиват на визуализация предимно:)

    ОтговорИзтриване
  29. С всичките тези снимки, които сте ни предоставили и така добре написаната статия, ме накараах да се почувствам, все едно гледам филм особено тази част...." Тъмно, жега и страшно шумно. По пода има педя и половина пепел (без никакво преувеличение). Това нещо се носи на талази и във въздуха. Точно 30 секунди след влизането, имах усещането че дробовете ми се пълни с прах и започнах да се давя. Нашият гид ме успокоява че това е само в началото, после се свиквало...." е признавам че ако бях на ваше място щях да се върна с бясна скорост обрат от там където съм влезнала, едва ли бих издържала поздравления.На хората вътре никак не им е лесно.

    ОтговорИзтриване
  30. Благодаря за статията, харесват ми всичките снимки, които са придружени и с кратка история, трябва да има повече такива блогове като вашият където човек да се разсейва и да научава нещо, но не ме учуди това което пишете и вие ..." Една девойка ме оглежда от главата до петите и почти припада от хилене при изразеното от моя страна желание да ме вкара в завода:) Баткото дето ще върши работата, също доволно потрива ръце, предчувствайки сеира:) Аз все още нищо неподозираща, нахлузвам една зелена каска, закопчавам якето до горе, връзвам си косата и поглеждам съпартийците ..." представям си в онзи момент как си се чувствал особено при наличието и на такава девойка хахах

    ОтговорИзтриване
  31. Много страшни снимки показвате, все едно са кадри от някакъв филм, а като си представя , че там работят хора направо тръпки ме побиват.Трябва да са доста внимателно по всяко едно време ..всяка секунда....това,което пишеш..." Да де обаче точно в този момент с ужас установявам, че групичката ми я няма. Панически почвам да се оглеждам и установям, че има стълбички, които водят още по- нагоре и народе се катери по тях. Без да поглеждам се юрвам да се качвам и аз, точно когато ми се падат над главата. Сега една малка подробност - стълбичките предтавляват метална решетка. Ако си спомняте, споменах че всичко е застлано с 20 см прах....." толкова много прах...толкова вредна работа, ужас.Но няма как трябва да се върши.

    ОтговорИзтриване
  32. Признавам, че никак не е било лесно вътре в тази жега и при всичките тези опасни съоръжения.Снимките поне са се получили невероятно.Много ми харесва начинът по който ни пишете и специално това ..." Докато компира ври, нарязвате месото на хапки и задушаваме в малко мазнина и 1 пръст вода. Когато водата изври и мръвката остане само на мазнина, добавяте подправките, моркова, лука и гъбите нарязани на много едро. Задушавате още 2-3 минути, .....' компира хахах е от сърце се смях, точно така трябва да ни се представят някои неща, по начин, който да ни накара да се засмеем.
    През това време намачкваме картофите, посоляваме и добавяме горещото прясно мляко и маслото. Бъркате до получаване на пюре (ако е необходимо добавете още мляко)

    ОтговорИзтриване
  33. Честно казано и аз не мога да си представя какво точно е било.Определено всичко това е на едно голямо помещение, както казвате хектара и вие с целият този багаж ...Но поне сте за поздравление според мен, защото не всеки ще иска да види лично какво става зад стените и с какво точно работи и как се произвежда.Това е доста труден занаят и изисква време и много опит.Хубаво е че ни давате и една вкусна рецепта, сладкиш изглежда много вкусен и точно като за една следобедна закуска мисля да го направя.

    ОтговорИзтриване
  34. Това, че дънките в са придобили този невероятен цвят само показва на какви словия сте били подложени и това че има толкова много служители,които работят там всеки един ден и се прибират по този начин, показва колко им е нужна тази работа или наистина я обичат,в което често се съмнявам.Доста вредни трябва да им се плаща.Радвам се че разказахте своят интересен ден, само така човек може да научи за живота на другите като се докосне до техният.

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...