До Виена, Алпите и назад

Преди около година, докато Skyeurope, все още бяха живи и ние като едно средностатистическо семейство се възползвахме от евтинджоса и си направихме една кратка забежка до австрийско (въсщност, добре че беше брат ми, почти насилствено да ни резервира билети). Виена, Грац, Залцбург, някакви малки забутани селца, заринати от два метра сняг , нейди из Алпите, абе въобще кеф.

Бяхме си взели едно бусче под наем - Гюнтер, както с умиление го наричаше на галено мъжа ми:) Много хубавко беше, но валя почти през цялото време (дъжд!!!). Най- ме е яд за Залцбург! Не стига, че къщата на Моцарт ужасно се размина с въображението ми, ами на всичкото отгоре, като се качихме на крепостта заваля, скъса ми се дъждобрана и ми се намокри апарата. От тогава си имам петно на матрицата. Всичките ми снимки от там го бият на синичко, дъждовно и мрачно.

Качихме се и на виенското колело... То това качване много символично и по- скоро за престиж... Врътваш се веднъж и чичкото те сваля, добре че поне бавно се движи:) Самата Виена е много красив град, но ако мога да я оприлича на човек, по скоро ми прилича на възрастна буржоазна дама. Много и красиви спомени за балове, светлини, карети и тежки плюшени завеси. Хол, пълен със скъпи вещи и снимки подредени като в музей и напомнящи за миналото, но всичко това вече е само ехо и спомен. Лично аз останах с усещането, че липсва жвеца. Както и да е - градът трябва да се види. Паркът на замъка Шон Брун беше впечатляваща дори и по това не толкова живописно време на годината. На фона и, Белведере ми бледнееше, но пък картинната галерия, която се помещава вътре е интересно занимание. Аз си падам по ренесансово изкуство, така че разходих с кеф из част от етажите. Разгледах и част от произведенията на Густав Климт, които като цяло също ми допадат.

За Алпите няма какво да кажа, освен: ОТИДЕТЕ ГИ ВИЖТЕ!

Тук сме в Bad Mitterndorf. Малко преди това се бяхме забутали да пием кафе в някакво селце (даже името му немога да възпроизведа). Беше толкова тихо, че чувах как пукат мехурчетата от пяната на капучиното ми..

За по плавно завръщане към кулинарната тематика показвам и едно мъничко ресторантче в сграда, чийто архитект е Hundertwasser. Ако до този момент не сте се сблъскали с негови творение, определено ще ви и нтересно да ги разгледате на живо. До известна степен напомнят на архитектурата на Antoni Gaudi в Барселона.

За австрийската кухня какво да кажа - много шницели, много храна за месоядни, много наденички, вурстчета с горчица и всякакви вариации по темата. Всичто това обилно се полива с бира.
Мислех да приключа с една рецепта за варени гевречета. Там в този район ядат нещо подобно на нашите варени гевреци.

Продукти:

• 300 гр. пресято бяло брашно
• 100 мл кисело или прясно мляко
• 100 мл. вода
• 1 с.л. захар
• 1 ч.л. суха мая за хляб
• 1 яйце
• 2 с.л. олио
• сол на вкус

Допълнително:

• 2 пълни с.л. мед
• 1 жълтък за намазване
• по желание - сусам за поръсване

От продуктите (без меда и жълтъка) се замесва гладко тесто, което се оставя да втаса половин час. Разделя се на малки топчета, които се оформят на гевречета. Може да използвате два начина - да посплескате топчето и да направите дупчица в средата или да разточите червейче от което да оформите гевречето. Редите всичко в тавичка и оставяте за още 15-20 минути на топло да си довтасват. През това време правите две неща:

1. загрявате фурната на 180 градуса

2. слагате голяма тенджера пълна с вода на котлона. Разтваряте двете супени лъжици мед вътре и оставяте да заври.

Втасалите гевречета се пускат във врящата вода за около 2-3 минути. Те имат навика да изплуват отгоре. Ако случайно някое залепне за дъното - окажете му необходимото съдействие:)

Гевречетата се вадят с решетъчни лъжица, подреждат се в намаслена тавичка, мажат се с жълтък, ръсят се със сусам и се пекат в загрята фурна за около 15 - 20 минути (или до придобиване на желания цвят и вид). Аз пека две тави от тази доза т.е към 20 гевречета. Унищожават се моментално:)