Страници

петък, 26 февруари 2010 г.

Вкусът на живота (с гарнитура от портокалови тарталетки)

Лоис, благодарности за сладкото от Кумкуатчета!

Гледайки американски филми, човек може да остане с впечатление, че имат всякакви групи за взаимопомощ - за алкохолици, за нарко зависими, за отказващи се от цигарите, за жертви от насилие и какво ли още не. В някои отношения можем да почерпим опит. Аз имам някои идеи, но както ни съвестват психолозите, нека да започнем първо с осъзнаване и признаване на проблема. И така - Аз съм Руми и съм работохолик! Убедена съм че ще се намери още някой да се присъедини. За хората с такава диагноза е особено важно да не допускат животът им да се случва незабелязано, докато си седят пред компютъра в офиса, обсебени от "важните неща". Когато се чувстваш отговорен за сделка за милиони и когато си притиснат от срокове и шефове е много лесно да забравиш кое всъщност е есенцията на живота. Ще ви разкажа за вкусът на един такъв ден.




6:00 часа -  главният мозък още спи. Нагласил си часовника да звъни през 5 минути и след всяко звънене си казваш "ох имам още 5 минути". На последното вече няма как и трябва да се става. С опипване и блъскане в по- обемистите предмети, все някак  успяваш да се докопаш до банята и да се поразсъниш от студената вода. Миеш си зъбите - ободряващ вкус на мента:)
6:50 - излизане - все още блудкаво и безвкусно. Закарваш детето на училище и със сетни сили успяваш да се паркираш пред офиса.
7:30 -чаша топло мляко с кафе - горчиво, тръпчиво, но ободряващо.
8:30 - започват да идват колегите и някой черпи за нещо (при нас винаги някой черпи за нещо). Събирате се на сладки приказки- сладко
8:40 - телефонът почва да звъни, идва шефа, бързаш да си подготвиш материалите за поредната среща, обещал си на клиент да направиш нещо, печелиш или губиш сделка, бъркаш или се справяш перфектно, шефа те гледа на криво или те хвали. Всъщност няма особено значение вкусовете варират от кисело, през горчиво, солено, тръпчиво до леко пикантно.
11:30 Стадото вече мисли какво ще пасе за обяд - разпределяме се на групи по интереси:) Пак няма значение къде ще се присъединиш - във всички случаи обядваш на бюрото. При това положение каквото и да си си взел, всичко има един вкус - безвкусно.
Следобяд си правиш чаша чай с мед - глътка разтоварване между два поредни телефонни разговора
Някой отива да си купи вафла и ти носи бонбонче. Изяждаш го незабелязано, вторачен в поредната таблица
19:00 - вече си на ръба на силите. Решаваш че ще си ходиш. Има няма 40 минути пълзиш в задръстването - глааааааааааааааааааааааааааад
Най после си си в къщи. И тогава всичките ти сетива се събуждат - децата се нахвърлят с възторжени крясъци върху теб, крещят и пищят от радост. Главата те цепи, вратът ти се е  схванал, но си оцелял и най- важното е че можеш да ги гушнеш:)
Вечерята е нещо свещено, това е времето което прекарвате заедно! Тъй като няма много време за приговяне на засукани манджи е добре да имаш изпитани, лесни и вкусни рецепти под ръка. Нещо, което става за 5 минути, но осигурява необходимата дневна доза усещане за вкус:) Нещо което да е достатъчно интересно, за да откъсне вниманието на децата от рекламите. Нещо твърде просто, за да можеш да ги включиш и тях в приготвянето.
Като човек работещ по 12 часа и чувстваш се горд собственик на две деца, съм тежко въоръжена с такива съкровища:) Не е нужно да си виртуоз в кухнята, за направиш, нещо, което да радва окото, дущата и небцето. Ще споделя едно такова изключително вкусно, ефектно и невероятно лесно десертче:




Продукти:

  • 1 пакет обикновени бисквити (или каквито и да било бисквити, или остатъци от сладки, бишкоти и каквото там друго сладко и тестено ви се намира)
  • 100 гр масло
  • 2-3 с.л мляко
  • 2 с.л орехи
  • 300 гр. маскарпоне
  • 100 гр. сметана (става както с течна, така и със заквасена)
  • 80 гр. захар
  • 1/2 пакетче желатин - ако имате малко повече време и сте достатъчно естетично настроен, за да ви дреме точно как ще изглежда крайното произведение преди да бъде унищожено на секундата
  • 1/3 настъргана портокалова кора
  • сладко от портокалови корички за декорация - аз ползвах рецептата на Лоис за сладко от кумкуатчета

Маслото се разтапя до стайна температура и заедно с бисквитите, орехите и млякото отива в блендера. Трябва да се получи смес, която да може да се моделира т.е да не е суха (при необходимост добавете още мляко и масло)
Отделно разбърквате маскарпонето, сметаната, захарта и настърганата портокалова кора.
От тук нататък имате два варианта:

Бърз - бисквитената смес се натъпква на дъното на няколко чашки, отгоре изсипвате маскарпонето, декорирате, бодвате по една лъжичка и ядете!


Естетски - накисвате желатина, разтапяте на водна баня или за няколко секунди в микровълновата  (важното е да не заври). Сипвате му една - две лъжици от сместта с маскарпонето и разбърквате добре за да се темперира. Изсипвате при основната смес и оставяте да стегне за малко в хладилника.
В пръстен натъпквате от бисквитената смес, отгоре маскарпоне и накрая декорирате. Махате пръстена и сте готови.




6 коментара:

  1. Макар да не съм с диагноза работохолик /поне засега/, с голям интерес прочетох разказа ти, Руми. И моят ден започва като твоя, но... само до 8:40 :)
    Десертчето е чудесно и ще си го приготвим у дома с моите две съкровища.

    Весели и вкусни почивни дни :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Сладкото от кумкуатчета на Лоис наистина е чудесно :-)
    Харесва ми преложението ти - лесно, бързо и определено не за сметка на вкуса :-)

    Хубав уикенд :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Тони, Ирина, благодаря!
    Усмихнат уикенд и на вас!

    ОтговорИзтриване
  4. Много красив и интересен блог! Прекрасни снимки! Гледам, че с теб сме стартирали по едно и също време, с разлика 1 ден:-)Успех, ще те следя редовно:-)

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря Мартина:) Успех и на теб!

    ОтговорИзтриване
  6. мале само от снимките ми се дояжда.Изглеждат много красиво!Определено блогчето като цяло е много много "вкусно". Успехи!

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...