Родопска лютеница

Тази рецепта не е родопска. Всъщност какъвто и да беше първоизточникът, накрая я направихме толкова на око, че със сигурност оригиналът нямаше да бъде разпознат.

Това което направи лютеницата родопска е невероятното удоволствие да си я направим именно там. На брега на река Боровица, съвсем близо до язовира. И възможността да си напазаруваме от местните баби на пазара до Комунига. Предполагам че за това стои толкова високо в личната ми класация на лютениците. Не знам дали сте забелязали, но и при тях нещата са подобни на виното. На колкото и места да я опитате, на толкова ще е различна. Дори ако опитате лютеница, правена от един и същи човек през различни години - пак ще е различна. Та точно тази лютеница е ВЕЛИКА! Не мога да ви дам да я опитате, но онези, които са преживявали процеса на открито, около огъня, ще ме разберат веднага.

Признавам си честно, това е първият път в живота ми, в който аз правих лютеница. Спомням си от детството си, че беше някакъв много дълъг и сложен процес, в който майки ми ни оставяше да печем чушки на терасата до умопомрачение. Едва ли е точно така, но във всеки случай аз това си спомням. Предполагам заради огромната досада, с която е свързано висенето покрай чушкопека.

Съвсем по друг начин изглеждат нещата, когато просто си  разпънал палатките покрай реката и  оползотворяваш лагерния огън за целите на лютеницоправенето. Освен това, наличието на диспенсър с 5 литра вино също не е за пренебрегване.

Да не говорим за всичките модерни джаджи, които скъсяват времето и напълно елиминират отегчението. В съчетание с щастливите, омазани с лютеница физиономии на децата, които ходят директно да скачат в реката, за да се мият, какво да ви кажа...

На Боровица няма телевизия, няма 3G и всъщност няма дори телефонен сигнал.Но пък хлапетата се чувстват длъжни да запълват вечерите най- добрият си репертоар, заучен от реклами и интрнет. 

Сутрин няма аларми, но ставането е също толкова ранно, колкото и през работните дни. Ако слънцето не ви напече палатката, то със сигурност ще имате честта да се събудите от близко преминаващата крава или най- малкото да се поздравите за добро утро със стадо овце.

Кафето  има съвсем друг вкус, когато го правите на огън или на примус, но пък реденето на опашка е съвсем същото, като пред кофишопа до офиса и произтича от нищожния капацитет на кафеварките и джезветата.

За страхотния вкус на лютеницата, от огромно значение са продуктите. Не съм почитател нито на Био, нито на Еко манията, но много уважавам истинската местна храна, отгледана от местни хора, които от поколения правят точно това.

Ако някога имате път към на там, задължително минете през пазара след Комунига. Хората стоят там почти до края на ноември.

Напазарувахме си какво ли не, като част от нещата или не ни трябваха, или прекалихме с количествата. Но пък за сметка на това сега имам сок от грозде, чътни от зелени домати, сладко от чушки и домашен кетчуп. Все нещо трябваше да ги направя тези неща:) Пропуснах и 4-те наниза с чушки, които в момента служат за декор на терасата ми.

Ето и рецептата.

Родопска лютеница

Продуктите са достатъчни за около 15 бурканчета от 250 - 300мл

6 кг червени чушки

3кг домати

4-5 кисели ябълки

1кг  кг патладжани
500 мл зехтин или олио
100 мл оцет
1ч.ч  захар или мед

2 глави чесън

сол, черен пипер, дафинов лист, кимион, канела

няколко люти чушлета по желание

Чушките и патладжаните се изпичат на жар, като се слагат в тенджера с похлупак. След като изстинат се обелват и смилат на едро. 

 

 В голяма тава (ние разполагахме с огромна медна) се сипва олиото. Слагат се подправките и обеления чесън, докато мазнината се загрява. Така по- добре си пускат ароматите. Добавят се смлените чушки и патладжани,  и се оставят да се сгъстят и позапържат леко. 

 Ако слагате люти чушлета, хвърлете ги в тавата от самото начало. Доматите се смилат с ябълките и се прибавят към запържените чушки. Идва ред на оцета и захарта и лютеницата се бърка докато се сгъсти. Това означава, че като бъркате, трябва да остава следа.

Насипете лютеницата в бурканчета, затворете ги и ги прехвърлете в дълбок казан. Покрийте ги с вода и сложете на огъня. След като зварат ги оставете 10-15 минути, за да се стерилизират.