Страници

понеделник, 4 май 2015 г.

Кюнефе

Ако се замислите за етническата карта на България, една от най- многобройните групи, след основната, са етническите турци. Има цели региони, в които почти (или изобщо) не можете да чуете българска реч. 


В съчетание с хилядите имигранти от близкия изток е просто странно, че в България до съвсем скоро имаше толкова малко ресторанти, предлагащи такъв тип храна. Всъщност  китайските "закусвални" представляваха значително по- многобройна група. Аз обичам да експериментирам с вкусове и приветствам всякакви мулти - култи предложения, включително и такива, идващи от арабската кухня. Един от първите ми сблъсъци в БГ беше небезизвестния Ресторант  на магистралата. Едва ли има някой, който да пътувал от Пловдив за София и да не го знае. Колко логично, като се има предвид, какъв е транзитният трафик, преминаващ от там за и от Турция. Всъщност, съвсем очаквано,  се оказа, че не се казва Ресторантът на магистралата (за протокола - казва се Zeko и съвсем наскоро отвори врати и в София). Макар преди тази наша първа среща да бях ходила няколко пъти до Истанбул, по някаква причина бях наблегнала основно на баклавата и тотално съм пропуснала да опитам кюнефе.


За още непосветените в това тайнство (с изненада открих, че има и такива:), моля да не го бъркате с кафе. Та преди няколко години се оказах във въпросното магистрално заведение, замъкната от една приятелка и въоръжена с цялата си префърцуненост и претенции на които съм способна. Така де, аз - магистрала - ресторант - хигиена - качество на храната ... абе пълен абсурд! После ми обясниха, че кюнефето се пече веднага и на място т.е. термичната обработка ме спасява от всякакви там интернационални магистрални бацили. И после се влюбих. Знаете как е. Лепкаво, сладко, набавящо калории за поне седмица напред...но толкова очарователно вкусно. Прибрах се вкъщи с идеята, че на всяка цена трябва да разбера как се прави. Интернет е велик и рецептата изплува веднага. Но само до толкова. Супер елементарна за приготвяне, но.... съдържаща една почти невъзможна за намиране съставка. За съжаление основната - суров кадаиф. Колко тъжно! Така драматично да ни разделят с голямата любов (добре че имам и други такива:). Събирахме се само когато жестоката съдба се смиляваше и ми намираше път по магистралата. За щастие често:) Така си живеехме ние разделени и то до съвсем скоро, когато открих заветния суров кадаиф.


От там до претворяването му в кюнефе нямаше и 24 часа. Както вече споменах - десертът е убийствено лесен, ако изключите момента с набавянето на основната съставка:)


Както можеше и да се предположи, оказа се че има различни рецепти за кюнефе, в зависимост от регионите където са прави. В част от рецептите, които срещнах, се печеше в тава, в другата част се ползват два тигана, в които се обръща. Спрях се на варианта с тава, като по- елементарен. Адаптирах си рецептата на Kevin Lynch.


Кюнефе

300г суров кадаиф
200г моцарела
50г безсолно фета сирене или обезсолено халуми
100г масло
1-1.5ч.ч захарен сироп

по желание - кората на 1/4 лайм и шам фъстък за поръсване

Най- добре започнете от сваряването на захарния сироп. Съотношението е 1 част вода:1 част захар. В интерес на истината аз направих малко повече сироп, но е въпрос на вкус. В моя случай смесих чаша вода с чаша захар и оставих на котлона докато заврат. Добавих малко кора от лайм, колкото да придаде малко повече аромат, но това далеч не е задължително. След като сиропът заври го издърпайте от котлона и го оставете напълно да се охлади.


Тавичка с диаметър около 20 -25 см се намазва обилно с масло. Суровият кадаиф се смесва със 100те грама разтопено масло. На основата на тавичката хубаво се натъпква половината от кадаифената смес. Отгоре се подрежда нарязаната моцарела и обезсоленото сирене. Покриват се с останалата част от кадаифа, като отново се натъпква добре. Отгоре се подреждат няколко малки парченца масло и тавичката се слага във фурната на 200 градуса. Препоръчвам да е на по- долно ниво, а не по средата, за да се запече добре от долната страна. След като кадаифът хване хубав кафеникав загар (след около 35 минути) го извадете от фурната, оставете да почине 5 минути и го залейте с охладения захарен сироп (стайна температура, не от хладилник). Поръсете с шам фъстък и яжте, докато още топъл. 


Може да го нарежете на парчета или да го нападнете още в тавата:) Както казах - невероятно елементарна рецепта. После имах усещането, че ще ми залепнат зъбите от сладост, но това е друга тема на разговор.




Снимките са от регионите, където те гледат странно като говориш на български, но май и това е друга тема.


12 коментара:

  1. Доходи ми се при Меджи и Бибче. И у вас, разбира се ;))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мммм да, трябва да направим едно ходене до там. Освен у нас, разбира се:)

      Изтриване
  2. Анонимен5 май 2015 г., 10:34

    Този суров кадаиф къде го намери? Изглежда тоооооолкова вкусно!
    P.S.: Благодаря, че ме просвети!
    Реа Д.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет! Има го по арабските магазини около Женския пазар. Освен това вчера видях, че може да се поръчва и онлайн http://bazar.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B0%E2%80%939440795/%D1%81%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B8%D1%84-500%D0%B3%D1%80

      Изтриване
    2. Анонимен7 май 2015 г., 19:25

      Мерсииии:)
      Реа

      Изтриване
  3. Ммммм... изглежда просто божествено!

    ОтговорИзтриване
  4. Здравейте!Аз съм от Велико Търново и на известната Самоводска чаршия в града ни има "дюкян"тоест магазин, в който на място правят кадаиф и го продават.Ще се радвам ако съм била полезна на някой с тази информация :)Поздравления за прекрасния блог :)

    ОтговорИзтриване
  5. Ех,как си ги врътнала буквите в арабски стил! "Творечка" си ти-творечка! :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Здравейте,
    Каква моцарела ползвате? Защото има и кашкавалена.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това кашкаваленото е някаква измислица. Моцарела е определен вид сирене, който се прави от биволско мляко. Гледам да купувам от нея. Има заместители от краве мляко, които аз не третирам като моцарела, но купувам от време на време. Условието е да са кръгли, твърди и самостоятелно опаковани в пликче. Наричам ги моцарелено сирене и също стават за тази рецепта. Всичко друго са някакви фантасмагории на производителите. Същото като да ти продадат подправена кайма и да ти вика - Не бе, това у луканка:)

      Изтриване
  7. Здравейте,
    Какъв тип е моцарела?

    Благодаря предварително :-)
    Поздрави
    Фишиз

    ОтговорИзтриване
  8. Отдавна съм решила, че трябва да опитам това прословуто кюнефе. На връщане от морето специално спряхме в Търново и закупих заветния суров кадаиф. :)

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...