Страници

петък, 8 май 2015 г.

За различията и различната пица с карфиолен блат

Гледам, че в последно време нещо сме се поизнервили. Българите имам предвид. Отдавам го на факта, че се чувстваме безсилни пред големите и важни проблеми и си го изкарваме за несъществени неща. Понеже е ясно, че срещу лошото здравеопазването, ниския стандарт на живот и кметовете  с именията за милиони нищо не можем да направи, та затова дай да се изпокараме за кърмене  и съдбата на агнетата по Гергьовден. Тема на спор и обществени дебати стават дори и неща, касаещи твърде личен избор, като начин на хранене да речем. Привидно личното решение да си избереш здравословен (или пък не толкова) режим, отговаряш на собствените ти разбирания не би следвало да подлежи на каквато и да е дискусия, но е факт че през последната седмица се сблъсквам за втори път с подобна ожесточена полемика. И то в лични блогове.  Спор  как трябвало да изглежда яхнията на баба МИ, защо не приличала на тази на баба ТИ и коя всъщност е вярната рецепта, това в съчетание с обиди и нападки относно  кога би следвало да сложите домати в яденето. Дежурният скандал, грозните обиди, псувни и нелепо поведение в схватката вегетарианство срещу всеядство, даже не искам и повърхностно да засягам. Въпрос на лична култура, дето се вика. Разбира се тези неща вървят на фона на мрънкането на кисели индивиди, които шумно се дразнят, че някой си бил постнал във Фейса чашата с бира, великденските яйца, сутрешното кафе и се бил оплакал, че пак вали сняг или че е голяма жега. Малко повече зачитане на личното пространство  май няма да ни дойде никак излишна. Всъщност е и показателна за умствения капацитет на спорещите, както и за ниво на развитие на обществото. Хората са измислили един магически бутон, който лекува всякакво напрежение, наслагващо се от несъгласие с чуждото мнение. Горе в дясно Х. Често го ползвам, в съчетание с чаша вино и книга на терасата. И аз се дразня от много неща, но като цяло избягвам да коментира или давам акъл, когато не касаят пряко мен, близките ми или не накърняват нечие достойнство и права. Разбира се, имам мнение по много въпроси. Всъщност аз съм Жена - имам мнение по всички въпроси:) Просто не се чувствам длъжна да ви убеждавам в моите възгледи, освен ако не започнете агресивно да ми натрапвате вашите. Понеже обичам семплите и простички неща, ей така ще ви визуализирам един елементарен алгоритъм на толерантност. 


Не претендирам да е изобразен съвсем коректно, но мисля, че основната идея е разбираема.
Може да ме цитирате, а ако ви се прииска да убеждавате някой, че не е правилно да яде месо, че не може да направя квас така, както си го прави или че рецептата на баба ви е била друга, а вие сте гЛавен гОТвач и ги разбирате тия неща - направо си я принтирайте:) Води до избягване на излишни спорове, респективно до излишно натоварване. Концентрирайте се върху по- важните проблеми, където обществото наистина има нужда от коректив. Усмихвайте се по- често на хората около вас, дори и когато не споделяте едно и също мнение. Опитите да разбереш различната гледна точка, а не автоматично да й сложиш етикет "грешна" наистина може да направи чудеса със света около вас:)
Връщайки се обратно в контекста на блога, т.е. храната, няма как 7 милиарда души на планетата да споделяме една и съща идея за здравословно хранене. Аз лично съм привърженик на принципа да се вслушвам в тялото си. Има периоди, в които не само не мога да вкуся месо, но ми става лошо само като го гледам. Има други, в които мога да убия за сочна пържола. Сега съм на етап, в който не ми се яде нищо тестено. Съвсем в унисон с моето настроение, получих запитване за рецепта за пица без брашно. В момента избягването на глутен под всякаква форма е нещо, което набира все по- голяма популярност. Съчетайте го с избягването на въглехидрати и ще разберете защо  подобни рецепти станаха интересни за широка аудитория.  Идеята не е никаква новост, но в изобилието от рецепти, доста често се среща коментара, че вариантът без брашно не става с хрупкава коричка. Както и с всичко друго, заместителят не е като оригинала, но понякога е страшно добър и просто различен. Така че с огромна гордост представям моята рецепта за пица с карфиолен блат и приятно хрупкави крайчета.


Моята пица е с пеперони, чушка и домашен доматен сос, но в крайна сметка вие може да си я гарнират по ваш избор. Идеята е по- скоро в блата.

Продукти за две пици с диаметър 26 см

1 малка глава карфиол
1ч.ч настърган кашкавал
2/3 ч.ч настърган пермазан
2 яйца


Повечето рецепти, които срещнах бяха с моцарела. Лично на мен не ми допадна за тази рецепта. Причината е че моцарелата е меко сирене и трябва да я препечете почти до овъгляване за да постигнете хрупкавост. Затова в моята рецепта я замених с кашкавал и пермазан. Честно казано най- добре би се получило само с пермазан, но кашкавалът прави рецептата малко "по- бюджетна"


Всичко започва със сваряването на карфиола. Не добавям сол във водата. Кашкавалът така и така е достатъчно солен. Може да го нарежете и суров, но няма да може да го компресирате достатъчно и съответно няма да успеете да постигнете необходимата хрупкавост. Охладения и добре отцеден карфиол се нарязва на много ситно или се смила в блендер. В голяма купа се смесва с кашкавала, пермазана и яйцата. В подходяща тавичка се застила хартия за печене. Половината от сместа се изсипва, разстила се, покрива се с още един лист хартия за печене и хубаво се притиска.


Слага се в загрята на 220 градуса фурна на най- долното ниво и на вентилатор. Пече се, докато придобие приятен кафеникав загар. Изважда се и се охлажда добре. Тази стъпка е доста важна за постигане на хрупкави краища. По някое време дори не е лошо да отлепите блата от хартията за печене и да продължите охлаждането върху решетка. Той е тънък и процедурата отнема около 15 мин. Това все пак не е кекс:)


Следва да го гарнирате по избор. За мен важи правилото - или Пеперони или нищо. Доматения сос също трябва де домашен. Варя домати от бурканче, докато изври почти всичката вода. Подправям с чесън, босилек и риган. С тази смес намазвам блата. Отгоре слагам съвсем малко моцарела или друго сирене (вече има достатъчно сирене в блата), пресни чушки, мариновано халапенио и тънки резенчета пеперони. 


Връщам пицата във фурната, като пека по правилата на стандартна пица с тесто - най- отдолу на възможно най- висока температура и с вентилатор. В моя случай това е 230 градуса. Истината е че за хубава пица с тесто е добра фурната да поддържа 250 -300 градуса, но в моя случай това е неприложимо. Щом пицата придобие приятния загар  - вадя от фурната, намазвам краищата със зехтин и режа на триъгълничета. Става просто божествена:)




7 коментара:

  1. Не съм пробвала нищо с такъв блат, но задължително ще пробвам. А относно толерантността и глупавите спорове кой е по-по-НАЙ и знае най-добре- това май ни е заложено в народо-психологията. Да налагаш твоето мнение като най-ДОБРОТО за конкретната ситуация и да не търпиш нищо различно от теорията на овцата /сещате се- като тръгне една овца в една посока, всички останали я следват/- това е нищо повече от избиване на комплекси. Обичам бутончето "Х" и прескачам постове, които не ме касаят. По-лесно е да подминеш някоя противоречива дискусия или пост, вместо да се впускаш в приключения с изливане на гневни коментари относно малко "по-иначе" мисленето ти. Веднъж пробвах, на темата "Едикаквосисредствобез пари убива рака за 3 дни" и след това трябваше да напусна групата завинаги.

    ОтговорИзтриване
  2. Точно скоро размишлявах, как само се търсят поводи за спорове, ама напълно излишни според мен и някак ми става тъжно...Изкуствено сякаш създадени - за празниците, за храната, за авторството, за какво ли не... Толкова важни неща има в живота и проблеми по света... Дано хората наистина станат по-толерантни и уважителни един към друг и да насочат енергията си в нещо далеч по -смислено. Интересна пица е тази, Лулу, но то при теб винаги всичко е интересно:). Радвам се на публикациите ти, на снимките ти и на появата ти тук:) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Ами няма как да се преборим с вселенския прах, затова решаваме дребни проблеми, най-често чужди, защото те имат решение. Личните или засягащите ни, подминаваме като даже се обръщаме на другата страна. После сядаме пред екрана и изплюваме всичко анонимно. Не зная винаги ли сне били такива или напоследък станахме, но сме доста неприятни.
    Карфиоленият блат е нещо, което отдавна искам да опитам и също толкова отдавна отлагам. Разбира се, няма да е пеперони, защото не харесвам този вкус и сега ако искаш мога да поспоря на тази тема:)
    Но пък винаги ми е приятно да видя какво ново си приготвила да споделиш;)

    ОтговорИзтриване
  4. Ето тази рецепта ще ме избави от следният диалог:

    -Искаш ли да направя пица, много ми се хапва?!
    -Ааа, не не!
    -Защо?
    -Не ми се яде тесто

    Непременно ще я пробвам ;)

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Може би нещо съм пропуснала, но защо се изсипва само половината от сместа - какво се прави с другата половина? Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  6. Защо само половината смес - какво се случва с другата половина? Може би аз пропускам и не съм прочела.. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пише, пише:) Продуктите са за две пици с диаметър 26 см. Другата половина от сместа отива за втората пица.

      Изтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...