Something... гостува

Може би вече сте успели да видите, а може би не. Ако не сте, в последния брой на Всичко за жената има статия за мен. Благодаря на Мила за поканата, за материала който написа (и от който чак се изчервявам) и най- вече за няколкото часа, които прекарахме в приказки по време на интервюто. Освен това в този брой и кулинарната рубрика също е от мен. Две от рецептите ги има в блога, но другите две те първа предстои да ги пусна и тук. Надявам се да го направя веднага щом си разопаковам куфарите и поне си изпера чорапите преди пак да натъпча всичко обратно:)

Руло "Барбекю"

След великденската еуфория, сега ще ви оставя малко да си починете от мен:) Причините са обичайните заподозрени - няколко пътувания и доста задачи, които леко убиват ентусиазмът ми за писане и превземат остатъка от и без това оскъдното време. Преди да обърна гръб на блога, пускам една рецепта, която вече доста време чака своят ред. Харесвам я защото е лесна и достатъчно интересна, за да я ползвате както в ежедневието, така и при- по специален случай.

Вариантът от снимките е със свински но същата рецепта спокойно може да бъде адаптирана и за пилешко, ако ви допада повече.

100 Овце вече е на 2

Един от неочакваните странични ефекти на фуудблогърството ми е запознанството с няколко изключително интересни хора. Себеподобни души, вманиачени до лудост в заниманието си. Влюбени в това, което правят и изобщо влюбени  в идеята  да правят нещо. Няма значение какво - важното е да е нещо. Стремящи се винаги напред и стриктно следвайки максимата, че за да ти се усмихне живота, може би няма да е зле да му се усмихнеш първо ти. Някои от тях превърнаха хобито си професия. За други - професията е като хоби. С някои  имах удоволствието да се срещна. "Айде на по едно бързо кафе"  се проточваше на "Леле, пуснах ли 3-тия СМС за Синята зона". Като наркотик е.
Точно такива са и Елиа и Боби. "Овчият" им бизнес стана на две години. Къде трудно, къде лесно, но 100 Овце все още са тук и искрено се надявам да останат още дълго. Последните две години не бяха лесни за бизнеса. За какъвто и да било бизнес, да не говорим за малкия. Може и да ви звучи като клише, извадено от някой ежедневник, но истинският смисъл го знаят точно хора като Ели и Боби, за които това е ежедневие.

Честит Рожден Ден и попътен вятър!

Тортата е от мен:)

Screensaver

Наближава краят на деня. Сумракът се спуска над света и облаците правят този миг от денонощието още по- тайнствен. Духа вятър. Топъл. И се чуват птици. Като от десктопа на Windows. Онзи от настройките по подразбиране, ама на живо. Със звук. И с мирис. На буря, на цъфнали джанки и на отиваща си зима.

Нивата от току- що прокарало жито е осеяна с жълти и бели цветя. Предполагам че са плевели. Всъщност предполагам, че и онова е жито:) Няма значение. Просто е красиво. Допивам си чашата кафе и я зарязвам до едно дърво с идеята да си я взема на връщане (взехме я). Нито знам къде отивам, нито какво ще снимам. Може и изобщо да не снимам. Харесва ми самото усещане. В края на пътя има овощна градина с праскови и спряла кола. Собственикът, с лека враждебност ни пита къде сме тръгнали. Ми не знам. Поглежда апарата и вече с по- спокоен глас ни сочи една скала. Гледката от там била красива. Не е далеч и дори и да завали, колата е наблизо. Влажната земя и зелената нива, отстъпват място на ронлива скала. Слънцето за миг се показва между буреносните облаци и меката светлина на залеза за придава друг облик на пейзажа.

Великден 2012

Христос Воскресе!

Козунаците са готови, яйцата са боядисани, остава да отбележим празника. Ето и нашата подготовка в снимки.

Основни правила за правене на козунак: обяснение в стъпка по стъпка и рецепта за козунак с марципан и сини сливи

На първо място искам да отбележа, че козунаците не са френски макарони. Грамовете не са от чак такова голямо значение, колкото консистенцията и основните стъпки. Опитах се да снимам стъпка по стъпка, как правихме нашите козунаци тази година.

Като основа ползвах тази рецепта, която лично на нас много ни допада. Козунакът става сладък и не е сух, дори и след 3-4 дни.
Тази година леко модифицирах рецептата и единият козунак го направих с марципан и сини сливи. Получи се нещо наистина фантастично!

На кафе: Ваня за особеностите на един фуудблогър

Може би сте забелязали, но покрай празниците обичам да ми е шумно, натоварено и с много гости:) Днес пак ще си пия кафето в много приятна компания! С нея ме свързват много общи неща - фотография, фууд блогинг, фууд стайлниг, много панички, покривчици, вилички, лъжички и най- вече желание непрекъснато да вървиш напред. Когато четях представянето, което ми изпрати, на моменти имах чувството, че е писано за мен. Със сигурност познавате Ваня от Culinary with me , защото води един от най- красивите български кулинарни блогове. Любим ми е заради хубавите рецепти и най- вече заради невероятните снимки и усет към красивото.

 И понеже навън става все по- приятно и топло, може би е време за нещо по лятно и свежо. Заповядайте с нас за една сладоледена тортичка, която Ваня приготви специално за случая!

Снимки и рецепта: Ваня Филипова Culinary with me 

Великденски идеи

Първо да започна с един организационен анонс - за по- лесно търсене направих страничка, където са събрани всичките ми великденски предложения (реализирани не само по този повод): http://luluto.blogspot.com/p/blog-page_10.html 

За тази година дълго се рових из нета, и  попаднах на някои интересни идеи, които се надявам да имам възможност да осъществя.
Споделям ги с вас, пък може да се намерят и други ентусиасти:)

             Източник на снимката: Better Homes

Боядисване на яйца с естествени материали

Броени дни преди Великден, реших че е време да си украсим къщата и да направим няколко експеримента. Няколко години подред чета за това как се боядисват яйца с естествени материали. Стори ми се крайно време да пробвам.

Резултатът се получи много симпатичен и ще споделя с вас какво научих.

Цветно за Цветница

Днес е Цветница и всички с имена на цветя имат своя празник. Много общо понятие. Позволява интерпретации от рода на Сийка - саксийна  и по тази логика, майка ми днес трябва да черпи:) Тя всъщност е набедена да черпи и на Никулден, защото пък там сме измислили Сийка - скумрийка:) Възможностите са неограничени, стига да се справяте с римите и да имате желание да "рапирате" (малката дъщеря е направо гениална в тази област:)  Както и да е. Да са живи и здрави, всички които носят имена на цветя или си мислят, че по някакъв начин са свързани с флората на планетата. Голямата ми дъщеря е между тях. Не е много сигурно дали името Виолина  кореспондира с виолетки (вид малки теменужки) или с виолончело, но вече 13 години ние твърдо вярваме, че на днешния ден тя има имен ден:) Лудата и майка реши да си изпробва  до 3 през нощта новопридобитите инструменти за робата със захарен фондан. Голям кеф! След две години най- после реших, че мога да инвестирам крупната сума от 6,50 лв и да си купя няколко пластмасови дивайса, които значително да ми улеснят живота. Или да го влошат (поради вманиачване) - всичко зависи от гледната точка:)

 С или без декорация, тези сладки са божествени, дори и за хора като мен, които не са влюбени в бисквитките. И както може да забележите, все още съм в шарения си цикъл, от който може да ви заболи глава, при по- продължително гледане в монитора:)

Импулси II

Просто ми се правеше нещо.  На моменти наистина нямам спирачки. Първото и най- лесно упражнение, беше посещението на 2 он-лайн магазина от където се снабдих с чудесни платове и маркери за рисуване върху.... ами най общо - храна. Най- страшно беше в Слънчоглед. 7-8 фона, плюс всякакви джунджурийки. Сега очаквайте, брошки, панделки, фибички и подобни бръмбазъци, снимани върху  различни десени:) Освен това минах и през Ели от 100 Овце. От там пък си имам торбичка със старателно сгънати и завързани с панделка парцалчета.  И филц имам. Много. Абе луд с картечница. Ако успея да осъществя и 1/50 от идеите си, ще имам до публикувам всеки ден в продължение на половин година:)

И пак е по- добре от колкото да не правя нищо, а и наближава Великден. Малко цвят и усещания никога не са излишни:)

На кафе: Френски кулинарни пътешествия с Мира

Помните ли, че покрай Коледа имаше един много красив тефтер, който подарих на един от читателите на блога, оставил коментар? Има нещо много символично, в това, че  рецептурникът отиде във Франция при Мира, а сега, малко преди Великден, тя ми гостува. Повечето от вас я познават, защото тя е човекът, който стои зад един от най интересните кулинарни блогове Marmottes et chocolat.

В морето от подобни сайтове, това е мястото, където не пропускам публикация...
... заради интересните и в много случаи предизвикателни рецепти
... заради приятният стил на писане
... заради кулинарните пътешествия
... заради френският привкус
... и най- вече, защото дори и без да я познавам лично, Мира ми е страшно симпатична!


Рецептата , която Мира ми изпрати е придружена от кратък разказ и няколко снимки от Довил. В писмото доста самокритично ми обясни, че не си харесва точно тези фотографии и ако искам мога да не ги публикувам. Аз обаче, намирам някакво особено очарование и спокойствие в тях. Едно такова странно, дето  ти нашепва на ушенце, че вече идва време да стягаш куфарите и може би това е твоята следваща дестинация. Шепотът не е  натрапчив, но достътчно силен, за да те накара да си сложиш една снимка на десктопа в офиса:)

За повече кулинарни пътешествия, може да се отбиете при Мира на http://marmottesetchocolat.blogspot.com/

Сега ви каня да поседнете с нас на плажа в Довил, в компанията на чаша кафе и  невероятна Нормандска ябълкова тарта.

 

Импулси

Ще се направя, че не съм го видяла снега вчера:) Все пак е понеделник, не искам да си занимавам съзнанието с някакви битовизми, от сорта на кофти време през уикенда и три месеца снеговалежи. Пък и тези дни малката ми развиваше някаква теория, че на нея винаги и е слънчево, но когато има слънце и е още по- слънчево:) Аз ще го подкарам по- ведро и цветно, пък да видим как ще положението до петък. На първо време ви предлагам една свежа салата и малко пролетни снимки.

Съжалявам за повторението с тези ягоди, но от предишният постинг ми остана една тарелка, а и сега им е сезона:) Колкото и да не ми се иска, но ще трябва да отбележа, че снимките на цъфналите дръвчета са ми от миналата година. За сметка на това детето ми е тазгодишно:)

Меню за вегетариански рожден ден

Нещо не мога да се организирам с публикациите и това е! А не е като да няма какво да пусна. Все ще им дойде времето на тази неща, но днес има нещо, което ще пререди всичко. Поводът е рожденият ден на един от най- важните  хора в живота ми - мама. Каквото и да направя и кажа, никога няма да е достатъчно като благодарност, за това което тя е направила и продължава да прави. Понякога думите могат да бъдат само излишни. Няма да изпадам в излишен мелодраматизъм и просто ще  кажа Честит Рожден Ден Майче!

Предизвикателството с подготовката за този рожден ден е в това, че сега са пости, и част от гостите ги спазват. Не  съм  най- големият любител на месото и имах разни идеи, които отлежаваха от известно време и само си търсеха повод, да бъдат осъществени. В случая, не само, че менюто трябваше да е вегетарианско, но трябваше да бъде направо веганско. След цял ден сноване в кухнята, ефекта беше задоволителен, но аз стигнах до извода, че този вид храна ми отнема значително повече време, от колкото да хвърля едни пържоли във фурната:)

Десерт ли? И десерт имаше. Получи се много интересна импровизация на галет с ягоди и лайм.  Преди по- големите разбирачи да се възмутят, че всъщност галет се прави с маслено тесто, а то не е постно, ще уточня че имаше маслено тесто и си беше съвсем постно. И не, не съм ползвала маргарин:) Няма да мога днес да напиша всички рецепти на ястията, но точно тази ще я дам.