неделя, 23 септември 2012 г.

Летни спомени от Ситония и хрупкави тиквички по гръцки

Живеех с илюзията, че сега когато лятото свърши и вече не пътуваме насам - натам, ще имам малко повече време за себе си.  Живеех и с илюзията, че в работата няма да е много натоварено. Мечтите са хубаво нещо, но е като да дърпаш дявола за опашката. След като илюзиите ми бяха сринати със земята, сега просто се надявам, че в следващата година изобщо ще намеря някакво време за блога, фотография и кулинария, различна от принцеси с кашкавал. И може би не става въпрос толкова за време, колкото за енергия и ентусиазъм.   Пък може и нещата да не тръгнат точно така както се надявам и всъщност изведнъж да се окажа със страшно много свободно време за снимки:) Времето ще покаже. Може пък да успея да изненадам дори и себе си и да открия, че мога да нося и три дини под една мишница. Във всички случаи ще бъдат много интересни времена. Ако изчезна за по- дълго, проверявайте ме от време на време дали още мърдам:)
Всъщност идеята ми за днешната публикация е с гръцка насоченост, а не толкова да мрънкам с недомлъвки за последните промени около мен.



Рецептата е за хрупкави тиквички по гръцки и този метод на приготвяне ми стане много любим, макар и изобщо да не съм почитател на пържената храна.




Тази година, макар и за кратко, имах възможност да направя няколко тигела до морето. Снимки от нашето черноморие вече показвах, сега е ред на гръцкото крайбрежие, което напоследък ни стана любима дестинация.


Не съм от този тип, които изпадат във възторг от всичко, което е на мода. Имам и възможността да пътувам повече от достатъчно в чужбина, за да не гледам с възхита на всичко, което срещна там. Всъщност си попътувах толкова досадно много, че вече започнах да гледам с други очи на родната ни действителност и да оценявам  хубавите неща и тук. За съжаление случаят с нашето черноморие все още не е такъв. На юг много, много отдавна започне да ма дразни пренаселеността, чалга културата и ефектът "addibas". За сметка на това на север имаше места, които продължиха да са ми любими. Навестихме ги  и тази година, но мръсотията, която заварих на плажовете около Шабла, Крапец и Дуран Кулак, ми подейства доста отблъскващо.
От друга страна имах много приятни впечатления от гръцкия остров Лефкада, който беше от миналогодишните ми дестинации. Имах и сравнително приятни впечатления дори и и от Тасос. На фона на островите, Ситония не ме грабна чак толкова, но пък предимството да пътуваш с деца 6 часа до там, вместо 10 до някой от островите, изобщо не беше за пренебрегване.


Ситония е средният ръкав на Халкидики. Плажът на Никити (основният град) доста ме разочарова. Сравних града с Приморско.

 Крайбрежната улица минава точно над главата на плажуващите и освен това е доста пренаселено. За сметка на това си харесах някои доста приятни крайбрежни заведения.


Комплекъст, който избрахме беше между Никити и Вурвуру.

Оказа се много приятно и изключително спокойно място. Наличието на два острова пред нас и плитка солена лагуна ни подсигури изключително спокойно море през цялото време и удобството да пуснеш децата в плитката вода, без да се налага зорко да ги наглеждаш.

Пясъчната ивица макар и малка, беше достатъчна за малкото хора, които я посещавахме. Самият комплекс беше точно на ръба на лимана и морето и даваше комфорта да се оттеглиш от припека в разкошната цветна градина, сенчестите дървени масички, барбекюто и интернета.


Жегата беше повече от впечатляваща. В началото на юли беше обявен код червено с температури около 35- 38 градуса. При 70-80% влажност на въздуха е направо убийствено. Хубавото е, че не ми се налагаше да копая картофи, така че удобно излегната във водата, с чаша фрапе и лека сянка, изобщо и не ги усетихме:)


Вурвуру ми хареса малко повече от Никити, със своите мънички хотелчета и комплексчета. Плажът, в по голямата си част беше разделен на частни сегменти. С две думи нищо особено, но все пак умерено приятно.


Общодостъпните места отново бяха пренаселени.  В цялата тарапана, най- много си харесах плажът Кариди.


Камениста ивица с красиви, изваяни от вятъра форми, разделя кристално чистия залив на две части. Едната е с изключително фин пясък и много плитко море, поне 50 метра навътре.

 
Разбира се там е съсредоточена и цялата тълпа. Другата част по- камениста в началото, става дълбока почти веднага и по тази причина абсолютно безлюдна. Предпочетох дълбоката част. При високата концентрация на сол в Средиземно море и без това е особено трудно да потънеш.







За чистотата по големите плажове и там не ми се коментира. Все пак някои неща са въпрос на култура, а не на обслужване. Но пък това кристално море... Наясно съм с особеностите на Черно и Средиземно море. Знам, че нашето по- мътно по други причини, не само защото е мръсно, но все пак лазурната вода на средиземноморието много привлича:)


И за първи път от толкова година насам, минавайки нашата граница, установих, че имаме огромен напредък. Отбивките покрай пътя бяха значително по- чисти от тези откъм гръцка страна. Заради кризата ли, заради нещо друго ли, но на някои места при тях беше много зле положението.




Да не говорим, че по лошо стечение на обстоятелствата, тази година на нашето ставаше за къпане само 2-3 дни, от времето през което бях. На север по принцип е по- бурно, но тази година и на юг все уцелвах големи вълни. За сметка на това в Гърция, само където не спях във водата. Сутрин беше буквално, като огледало.


Сега, ако се вгледате в тази снимка, най- вероятно ще забележите, че е обърната на обратно и отражението във водата е от горе:) Ето така беше всяка сутрин в продължение на 10 дни:)
Рибките плуваха в краката ни, рачетата  щъкаха навсякъде, намерихме си морски звезди и странни охлюви. Мъжът на Лу се вживя в ролята на сървайвър и налови  десетина рибки,  гмуркайки се само с корда и кукичка:) Вечерта ги изпържих, за вечеря по новата технология, на която ме бяха "светнали" точно преди тръгване. Много добре ни дойдоха в компанията на чаша ледено узо и гръцка салата от разкошни домати и дебелички, потънали в зехтин маслини.




 На тръгване, традиционно си купих две тенекии домашен зехтин и много, много маслини. Другата година пак. Надявам се!  Ако оцелея. Само че на някой остров. Някак повече ми допада идеята. Ще видим как ще се справим с дългото пътуване, при положение, че децата и сега ми изпилиха нервите.


 За храната няма какво да коментирам. Определено имахме попадения.  Сега си търся рецепта за доматени кюфтета и се боря да докарам вкуса на задушените калмари. Още неуспешно, но има надежда:) За сметка на това, на тиквичките станах майстор.


Тънички и много хрупкави, със сос или без сос са чудесно предястие, мезе за бира или просто нещо за похапване.

Хрупкави тиквички по гръцки

Точни пропорции няма. По- съществена е технологията на приготвяне.

5-6 тиквички
сол
брашно
зехтин и олио за пържене

Отделно ви трябва около литър ледена вода и няколко кубчета лед.

Тиквичките се измиват и нарязват по дължина на тънки ленти с дебелина не повече от 1-2 мм. Аз имам специално ренде,  но една позната ми каза, че постига същият ефект с картофобелачка. Все още не съм порбвала.
Слагат се в дълбока купа с вода и се посоляват много добре. Оставят се за около час, след което се отцеждат.
В дълбока купа се сипва ледената вода и се добавят десетина кубчета лед
Тиквичките се овалват в брашно, топват се за секунда в ледената вода и се пържат в сгорещената мазнина, докато придобият златист цвят. Вадят се върху домакинска хартия, за да се отцедят от мазнината.
Стават изключително хрупкави и вкусни.
Може да ги сервирате с млечен сос то кисело мляко, чесън, копър и ситно смлени орехи.







36 коментара:

  1. О, Лулу, ще оцелееш и още как!Отгоре на това ще ми помагаш и аз да оцелея под прицела на съвсем други неволи.
    Успех на момичетата в училище, ползотворни дни за теб и съпруга ти и .........докато се огледаме, пак ще ни отведеш да топнем крака в лазурните води.
    Слънчева и щастлива есен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вили, благодаря ти! Дано и момичетата и мъжът ми оцелеят покрай мен. Подозирам, че те също ще са доста потърпевши.

      Изтриване
  2. Много романтично и красиво, напълно достатъчно, за да неутрализира старта :)) Благодаря за "полета" :)

    ОтговорИзтриване
  3. Руми искам само да попитам от къде си купи тази жълто-зелена купа?
    Снимките както винаги са прекрасни, браво Руми. Благодаря за рецептата, ще я пробвам.

    ОтговорИзтриване
  4. Убийствено хубави снимки :)! Изчерпват ми се прилагателните за хубави и прекрасни :)
    Много се надявам да намериш време за блога,защото иначе много ще ми липсваш.Да се отбия при теб е като глъдка свеж въздух и ми действа много зареждащо, а и успокоително,че не съм съвсем полудяла и светът си е някак по-нормален след разходката ми при теб.Хубава неделя от мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, нали! Като срещнеш друг луд и изведнъж ти става по- леко на душата, че не си сам на света:)))) Шегата на страна - благодаря ти много за хубавите думи!

      Изтриване
  5. Прекрасни снимки, Лулу! И рецептата за тиквички е много сполучлива. Дано да имаш време да пишеш, дори и да не готвиш:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти Мащерке! Нека видим как ще тръгнат нещата. Може пък след първоначалния шок от промените, всъщност да ми се пише и снима повече от преди:)

      Изтриване
  6. Фотосите са уникални, Лулу! Запечатала си толкова красота на тях, че мога да се взирам с часове във всяка снимка! Пожелавам ти да намериш във всеки един момент точното мечтано време, от което имаш нужда: когато жадуваш за почивка - да я имаш, когато жадуваш за разнообразие - да се появява на мига, когато жадуваш за среща с читатели в блога - да ни разказваш! :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти Дани! Истината е че идеално щастие няма, така че такова стечение на обстоятелствата едва ли някога ще има:) По- важното е да можем да се приспособяваме:)

      Изтриване
  7. Руми обожавам тези тиквички, макар и аз да избягвам пържената храна :) Снимките ти са впечатляващи и мъничко завиждам за гръцката почивка, която и ние планирахме и на два пъти ни се размина на косъм ... по познати за теб причини :)
    Руми, тази година наистина ще е трудна за теб, но ако това мъъъничко ще те успокои и за нас предстои една такава, доста смесени чувства изпитвам относно всичко, но пък решихме да се гмурнем смело и дълбоко, пък да видим :))
    За БГ и чужбина и аз като теб виждам и тук и там много положителни и отрицателни страни, доста разбити митове не само за у нас, но и за къде ли не, но пък сме щастливци, че имаме възможността да видим и да се докоснем :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ив, не се и съмнявам, че и теб те гонят циклофренични пристъпи:) Няма как в подобна ситуация. Можем да се успокояваме с това, че големите крачки в живота винаги са плашещи. По плашещо може да бъда само съжалението, че не си ги направил. Нека видим как ще тръгнат нещата. Да не се окаже накрая, че и аз съм вдигнала гълъбите:)
      И да, особено когато пътувам сама, не винаги ми е много комфортно, но всеки път се радвам на това, че все пак имам тази възможност.

      Изтриване
  8. Лулу, благодаря ти за лазурните снимки и прекрасната рецепта!

    ОтговорИзтриване
  9. С картофобелачката стават прекалено тънки :) пак са страхотни, но пърженето им е голяма занимавка.
    Ние от 10 години ходим на море предимно и най-вече в Гърция, все пак най-близкия пясъчен плаж от нас е на 280 км. - заради морето и храната.
    Руми, пожелавам ти да имаш повече време за това, което ти доставя удоволствие :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. То май и така е страшна занимавка:) Но пък са много вкусни и си заслужава. С тия 280 км направо ме обзема завист:)

      Изтриване
  10. Тези тиквички май всички ги обичаме и то в големи количества. Аз не съм ги опитвала у дома по същата причина- избягвам да пържа. Но за да се придържаме към тези си намерения, не бива да посещаваме блогове с такива снимки- жестоки!!
    И морето ти е едно- хубаво, хубаво...;)
    Пожелавам ти да намериш време за всичко през следващата година, пък дори и на по-големи интервали с публикации тук. Тъкмо за нас ще е по-сладко;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мъхче, от веднъж в годината ядене на пържено, май нищо няма да ни стане:) Пък и да ти кажа често това си врътня. Едва ли ще имам нерви за повече от толкова.

      Изтриване
  11. Прекрасни снимки, Руми, с прекрасни моменти запечатани на тях и толкова красота, че ми се иска наистина да се гмурна през екрана в соленото бяло море или да се чучна на онез бели столчета... и ако има на масата и от твоите тиквички ще си вярвам, че съм в рая :)
    Надявам се Руми, промените около теб да са благоприятни, както и ти пожелавам старта да е лек, пътя широк и гладък, а почивката да е била толкова ползотворна, че да е отпуснала достатъчно нервите ти, за да издържат на евентуалните напъни занапред! Пожелавам ти и време за всичко, което те прави щастлива!
    Хубава и успешна седмица, мила!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти Ирма! Вече гледам малко по- спокойно на нещата. Пътя какъвто дойде - такъв. Ако не, просто го сменяме и това е!

      Изтриване
  12. Чуден е тоя чипс, Лулу! Колко време му се каня и още не съм. А явно трябва. Като си помисля, че вчера отказах тиквичките от мама...
    И с дините ще се справиш. Където две, там и три, нали? Дано обаче за тази, с която ни радваш тук, да имаш повечко време.

    ОтговорИзтриване
  13. И мезето за бира и снимките и разказа - всичко е на ниво!

    ОтговорИзтриване
  14. Прекрасна публикация, Лулу! Винаги съм ти се възхищавала на таланта като фотограф!!! Невероятни снимки, много красота и екзотика!
    Прегръдки и прекрасна седмица!

    ОтговорИзтриване
  15. Прекрасни снимки!
    Гърция ми е любимата морска дестинация...
    Хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  16. Ами за блога си мисля, че дори и да нямаш време, то и на теб самата ще ти залипсва по някое време...да не говорим за нас, тълпата почитатели (-: А, иначе няма какво да давам съвети, но в крайна сметка всичко е на периоди - днес си тук, утре там, после пак тук..пробвай, действай иначе става "Какво щеше да е, ако...", а пък така като гледам се справяш с всичко повече от добре...

    ОтговорИзтриване
  17. Здравейте, аз наскоро открих блога и съм просто очарована! Поздравления. но имам един такъв въпрос- след като се потопят във водата с лед и след това се пържат, не пръска ли много от течността, която все пак остава по тях? Много искам да изпробвам тази рецепта, защото отдвана се чудя как се постига този резултат, но единственото, което ме притеснява е водата, в която се топят непосредствено преди пържене

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Течност остава по тиквичките, но не пръска кой знае колко повече от нормалното. Аз имам мрежа против пръскане, с която покривам тигана. Ако нямаш такава, може да използваш най обикновен вестник, надупчен на десетина места.

      Изтриване
  18. Някак съм изпуснала тази публикация и сега гледам и чета, и очите се пълнят с лято. Чак ми иде да си сипя едно узо! :)) Благодаря, Лу!

    ОтговорИзтриване
  19. Лулу, не знам защо и аз съм пропуснала тази публикация. Търсех рецепта за медена къщичка, попаднах на предишната Коледна, тя ме препрати на Хелоуинската и накрая попаднах тук:) Страхотна публикация! Невероятни снимки и страхотни хрупкави тиквички! Така или иначе в момента се разхождам в блога ти:)много интересни неща видях! Лулу, та за къщичката да питам наистина ли да не слагам бакпулвер, казваш така е по-добре, не се раздува?

    ОтговорИзтриване
  20. тиквичките изглеждат страхотно невероятно, даже ми се доядоха тиквички докато го чета това, няма спор - тиквичките и лятото са идеална комбинация - с нетърпение ги очаквам - поздрави до висчки и до скоро

    ОтговорИзтриване
  21. Здравейте,
    Днес открих блога Ви - изключителни публикации, с много свежо чувство за хумор и вкусни рецепти! Поздравления!
    Много ми хареса пътеписът за Ситония и тъй като в момента съм в търсене на местенце за лятна почивка в Гърция, ето и въпросът ми: Къде отседнахте? Име на хотел?
    Ще Ви бъда много благодарна да споделите с мен тази информация.
    С поздрави: Кети

    ОтговорИзтриване
  22. Поздравления за разкошните снимки и това,което сте сътворили, приказно е.Пожелавам ви още много музи и да продължавате да творите и да споделяте с нас.Много ми се иска и аз някой ден да отида до Ситония , който е средният ръкав на Халкидики. Но това сравнени е нашето Черноморие леко ме изплаши него очаквах хахахМного ми хареса снимката по дкоято сте написали..." Камениста ивица с красиви, изваяни от вятъра форми, разделя кристално чистия залив на две части. Едната е с изключително фин пясък и много плитко море, поне 50 метра навътре...." определено е красота и ще си я сваля ако може да десктопа.

    ОтговорИзтриване
  23. Благодаря за красивите снимки.Определено се вижда, че се прекарали незабравими дни, дано да бъдат все по чести пътуванията ви.За чистотата на морето и пясъка наистина няма какво да си коментираме.Всичко е до навици, до култура и това, че на места хората са разбрали,колко са зависими от природата освен това ще се върнат и ако за изхвърлили нещо ще попаднат на него.Тази рецепта за хрупкавите тиквички доста ми харесва, те става като пържени картофки, много вкусни и здравословни, да не говорим че са леки и идеални за морето.

    ОтговорИзтриване
  24. Много хубави снимки, които са в тон и с рецептата

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...