Бу!

Ако не сте разбрали, в нощта на 31 октомври, католиците честват Хелоуин. Ако не сте разбрали, значи не сте си включвали телевизора, не сте излизали от къщи и не сте чели нищо в нета:) Не бих казала,че искам да чествам привнесени празници , но ако сте родител и на децата ви преподават американци, то във всички случаи ви се налага да направите нещо по въпроса:) Светещият Джак си е направо задължителен. Лошото е, че покрай тези тиквени фенери се сдобиваш с огромни количества тиква, които се чудиш какво да правиш. И понеже така и така празнуваш нещо привнесено от чужбина, защо пък да не си направим и традиционният им тиквен пай. Ааа и да не забравяме къщичката на Баба Яга:)

Днес цял ден повтарям, че тиквите не са играчка и не трябва да се разнасят фенерите, обаче уви, кой ли да те чуе. Финалът е ясен - рев и един много тежко контузен фенер. Мъжът ми геройски спаси положението:

Мизерията

Не се заблуждавайте от заглавието, няма да пиша по някоя злободневна тема! Ще си останем на кулинарна тематика с една много простичка, лесна и невероятно вкусна рецепта.

Pop - up!

Обичате ли еклери и понички:

а) то пък кой не обича

б) обичам, но не правя често, защото е сложно и дълго, аз се изнервям и после всички в къщи се крият зад дивана

в) обичам, но не съществува абсолютно никакъв шанс да ме накараш да ги направя, та ако ще да покажеш най- великите снимки на света!

Всъщност, която и опция да  сте избрали, няма съществено значение, защото няма да си говорим нито за понички, нито за еклери. Преди да сте си помислили, че тази сутрин пак съм пропуснала да си пия хапчетата от сушени жаби, бързам да кажа, че все пак тези кулинарни произведения имат някаква връзка с днешния постинг и тя  се нарича popovers. 

 

На кафе: Сладки изкушения с Дани

Случвало ли ви се е да четете нещо написано от някой и да си мислите, че много искате да се запознаете с този човек? Случвало ли ви се е да видите нещо направено от някой и да ви се иска и вие да можехте да го постигнете? Случвало ли ви се е да се натъкнете на идея, която е толкова опростена и невероятно стилна, че чак ви яд, че не сте се сетили вие преди това?

Е, аз съм прозаичен човек и ми се случват такива неща. Случват ми се всеки път когато отворя блогът на Дани Динева . Направи ми впечатление още с първия си постинг и от тогава с огромно нетърпение чакам всеки следващ. Да не кажем, че чак почвам леко да се изнервям, като изчезне за по дълго време:)  

Харесвам финеса и прецизността, с която прави всичко!  Всъщност, сигурна съм, че не ви казвам нищо ново, защото най-вероятно вече сте виждали нейните впечатляващи произведения под формата на торти! Ако не сте - побързайте да го направите, защото иначе ще е голям пропуск (Cooks-and-Bakes). Няма значение дали обичате да готвите или проявявате интерес към правенето на торти. Във всички случаи е истинско удоволствие да разгледате красивите снимки, хубавите аранжировки и стилното представяне на рецептите.

Ода за крушата

Вижте сега, аз съм градско чедо! Пилетата съществуват  под формата на разфасовки в тарелка, а ябълките и крушите растат в щайги, прилежно излъскани и увити в индивидуални хартийки! Някакви хора се опитват да ме убедят, че месото и зарзавата имат и друга форма на съществуване,  но това може би се случва в някакъв паралелен свят:) Лошото е,  че се появи дупка в пространствено – времевия континиум, защото по някакъв много мистериозен начин се оказа, че на вилата има плодни дръвчета, които ръсят на земята безобразни количества круши и ябълки. Това разбира се щях да го възприема много бързо, само дето тези неща изобщо не приличат на добре познатите ми лъскави и опаковани екземпляри! Първо са малки, второ са кисели и леко спаруженки, трето имат някакви черни петънца и не на последно място в част от тях живее алтернативна форма на живот, т.е червеи ... И сега на терасата има две касетки от въпросните плодове... Правих ги на кекс, правих ги на кръмбъл, правих ги на сладко, но те не свършват и не свършват, а аз почнах да се изчерпвам от към идеи! Опитах се да им придам малко по- аристократичен вид с последния експеримент и понеже ми се получи добре, реших да го споделя с вас!

Пияни ароматни круши

Покана, пилешко, манго и разни други нещица

Обичам откраднатите моменти, които са само и единствено за мен!  Щеше да е хубаво, ако можех да кажа, че това е примерно масаж след работа или фитнес поне веднъж седмично, но за съжаление графикът рядко позволява такива глезотийки толкова често. В най- добрият случай, може да съм имала сравнително спокоен ден и поне да не заспя заедно с децата. В такива случаи,  любимото ми занимание да си седя пред компютъра с чаша чай в ръка и да разглеждам блогове и фотографски сайтове. Едно от най- любимите ми места е страницата на Мария. Винаги има нещо интересно за четене, поднесено с елегантен стил и много вкус.  Сигурна съм, че вече познавате нейният блот  La Martinia, но днес може би ще намерите още една причина да го посетите. Преди известно време получих покана за гастрол в нейният блог и както се досещате, за мен е голямо удоволствие да приготвя нещо по случая. Спрях се на ароматно пилешко в бяло вино и мангово чътни

Ако сте любопитни и искате да разберете повече, заповядайте при Мария, която е сложила масата и ни чака:)

Мързеливи, дъждовни есенни дни

Навън мрачно и дъждовно. Есенната влага се просмуква на ситни капки, които се стичат по прозореца и барабанят по перваза. Мъглата е обгърнала всичко в сивота. Животът притихва и се подготвя за зимен сън...

 Е аз пък съм си сипала чаша  вино, слушам си музика и се наслаждавам на факта, че децата са си легнали. Вътре е топло и се чува само периодичното писукане на хлебопекарната, която известява, че току що е приключила програмата. Цялата къща ухае на топъл хляб със сушени домати и риган. За него, обаче, друг път:) Сега се каня да си аранжирам чашата вино с нещо за гарнитура. Понеже ми е есенно и мързеливо, предлагам да се насочим към по- елементарни неща. Мус от сирене със смокини и орехи, ммм? . Дето се вика класика в жанра:)

Кулинарен тимбилдинг из мароканската кухня

Ако работите в голяма компания, най- вероятно вашите шефове вече са решили, че колективът трябва да се опознае и сте ходили на поне един тимбилдинг. Вариациите са много. Като се почне от дружно напиване в някоя битова кръчма в покрайнините на съответното населено място, минете през посещение на някой сносен хотел и съответните ролеви игри и стигнете до рафтинг, скално катерене и производни екстремни издевателства над персонала. Мислех, че след 10 години работа за различни мултинационални фирми съм  успяла да видя всички вариации на чудото, наречено тимбилдинг, но се оказа че съм се лъгала. При едно от обученията се озовах в Амстердам и по много странен начин се запознах с .... мароканската кухня.

Eсенни листа

Обичам циганското лято! Тази есен застудя от рано, но мисля че все пак това не е повод да се обвием в мрачна мъгла и да наденем мрачната дъждовна сивота:) Обичам да се разхождам рано сутрин или привечер из парка. Не ми се отдава често, но все пак е хубаво! Харесвам есенните цветове!

Жълто, оранжево, червено, топло кафяво... Използвах всичките тези нюанси в последната торта, която правих по случай днешния рожден ден на две колежки

Многолистно тесто и бурканче сладко от сливи

Обикновено публикациите ми не са само с рецепти, но този път ще бъде изключение, защото иначе стане прекалено дълго:) Ще я посветя изцяло на една вариация на многолистното тесто
и един десерт в комбинация с него.