На кафе:Есенно и интернационално

... и леко депресантско:)
Тези дни основното ми занимание е да не откача. Блогът, леко беше изместен в страни, покрай огромното усилие, което полагам да не изтрещя и после да се окажа с черни дупки в паметта, до като чета за себе си в някоя криминална хроника:) Реших, че ще оставя за момент всичките идеи, които бях набълвала и ще си взема почивка от живота:) Докато ме чакате ще ви запозная с един невероятен човек и прекрасният и  блог

Все пак първо ще си помрънкам малко:) Децата пак са си тук, отново ставаме в 5:50. С тази разлика, че след спешна смяна на детската градина, сега освен голямото, мъкнем и малкото в тъмни зори. Вече дори със закъснение отбелязвам, че съм закъсняла да свърша нещо. Задачите станаха лавинообразно много  и толкова различни като естество, че вечерно време се чувствам смазана само от този факт. Да не говорим, че ми се налага да превключа в рамките на 2 секунди от проблема с нечий неработещ имейл към "Мамо, може ли да си купя еди какво си", като пътьом минавам през опитите да обобщя огромни екселски таблици, докато говоря с някой по телефона и междувременно трябва да разбера какво иска някой от колегите, който ми обяснява нещо. Цялото това нещо се развива под акомпанимента на непрекъснато звънящи телефони и критично мрънкане на шефа. В един момент бях решила просто да превключа на автопилот и да оставя светът да се случва около мен. Може би пък толкова си мога и е крайно време да престана да си давам зор, като така и така виждам само кисели физиономии. Само че днес като по чудо, офисът почти се опразни, а Блекбърито ми се развали:) Сутринта стартирах с 162 непрочетени имейла + 48 висящи задачи, а в края на деня бяха само 47 + 13:)
Тази вечер даже имам желание да поровя из чуждите блогове и да си набележа следващите кулинарни и фотографски предизвикателства:)
Какъв по- добър момент от този, да ви представя едно от любимите места, където се отбивам и преглеждам за красиви и вкусни идеи. Pane & Miele е един от сайтовете, на които попаднах почти в самото начало на блогърската ми "кариера". Впечатли ме, както с интересните рецепти, така и с хубавите снимки. Тъй като съм ужасно любопитна, веднага почна да ме тормози мисълта кой стои зад тези публикации. И така, след като стартирах "На кафе" реших да поканя на "гости" Оксана:)

Това си беше интересно предизвикателство, от една страна, защото тя е първият ми чуждестранен гост, а от друга, макар и да разбирам руски, хич не мога да говоря и пиша на този език. На италиански пък съвсем:)
Е, в крайна сметка се получи едно много интернационално представяне с френска рецепта, приготвена от рускиня, живееща в Италия и публикувано в български блог. Аз вече пробвах нейното вълшебно сладко и мога да ви го препоръчам с две ръце:)
Преди това, все пак ще оставя Оксана да се представи:)

ѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽ

Здраейте приятели на Лулу!

Беше голяма изненада и ми стана много приятно, когато получих покана от нея. Аз съм голям почитател на нейния блог и особеноо на фотографията, която показва.

Съжалявам, че нямам възможността да я познавам лично, но си я представям, като човек с креативно мислене и вкус към красивото (погледнете снимките и и и веднага ще ви стане ясно!)

И така, аз съм Оксана. Родена съм в Русия, но от 10 години живея в северната част на  Италия на границата със Словения и Австрия.

Омъжена съм, но все още нямам деца. По образование съм архитект. Винаги съм обичала да готвя, но от скоро се заех сериозно със задачата и снимам (любителски и лошо) за моя малък и не много красив блог. Б.Р. Това последното е дословен превод. Ако питате мен, хич не и вярвайте, а просто го вижте!

Любовта ми към фотографията се породи в последствие! Ако трябва да съм честна – купих си апарата само преди 10 месеца, най- вече за да снимам храна... и не само. Б.Р. 10 месеца! Даже не искам да ви показвам какво точно съм снимала 10 месеца след като си купих първия апарат...

Много обичам цветята – рози! В своята малка градинка имам няколко розови храста, които успешно използвам в моите кулинарни експерименти.

Обичам да се разхождам в планината, гората или просто с велосипед покрай лозята, които в Италия са в изобилие.

Обожавам книгите особено класиката! В книжарницата, гледам да не се заглеждам в раздела за кулинарна литература, защото направо откачам.

Обичам да пътувам и  мечтата ми е да видя моята  обожавана Франция. Най- вече Нормандия и Бретан.

Предлагам ви едно виртуално и кулинарно пътешествие до там с  френско сладко от зелени домати, бадеми и лимонов аромат.  Комбинирайте го със  сирене или палачинка от елда , затворете очи и се насладете на вкуса на Франция.

Сладко от зелени домати и бадеми и лимонов аромат

- 1 кг зелени домати

- 500 гр. захар

- пръчка канела

- 1 лайм

- 10 листа от върбинка. Често казано тук ужасно се затрудних в превода. Мисля, че става въпрос за ето това

- 2 лъжици филирани бадеми

Измийте и нарежете доматите на четвъртини. Ако не ги обичате със семките, може предварително да ги отстраните.

В дълбок съд сложете доматите, захарта, канелата, сокът на лайма и бадемите. Сложете ги на силен огън за около 10-15 минути. Намалете температурата и варете сладкото около час. Добавете листата от върбинка и гответе още 15 минути или докато сладкото придобие необходимата гъстота. Затворете сладкото  още горещо в добре измити бурканчета.

ѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽѽ