Страници

вторник, 3 януари 2017 г.

Най- доброто предстои


 
Е не, честно, повече не мога! Положението е международно, а аз съм в истерична еуфоричност, което по скалата на Рихтер е 10та степен на нервен срив. Преди точно, четири години публикувах този текст. Четири години по- късно положението е deja vu, открийте 10те разлики и "Фсички шъ омрем". Както казват мъдрите хора "Разкажи плановете си на Бог, за да ти се посмее" Голям смях ще да е в момента. Ммм да. Разлика, обаче все пак има. Много се радвам, че някога си, преди близо 7 години реших да водя този блог. Сега пред себе си имам една хронология на живота ми и много ясно мога да различа, какво точно се е променило от онази паметна 2013 година, когато бях твърдо убедена, че Маите леко са объркали датата за края на света. Очевидно съм успяла да поработя върху себе си.

1. Рутината изобщо не ме топли. Не само, че не ми създава усещане за стабилност, но откровено ме дразни да тъпча в един и същи коловоз.
2. Ммм да, хората наистина са различни. И някои не са особено добронамерени. Понаучих се да си пазя гърба и да ги цакам. Въпреки това продължавам са съм привърженик на правилото че "Всички са невинни до доказване на противното". Чудя се дали и това да не променя, но ще взема да стана твърде цинична. И без това имам подобни залитания.
3. В продължение на 4 години почти ежедневно някой прави опити да ме изкара от зоната на комфорт. Почнала съм да ставам резистентна. Не че липсва драматизъм, но май е станала доста разтегливо понятие. Предполагам, че хората го наричат адаптивност. Очевидно сега ще проверяваме пак къде е точката на скъсване.
 Всъщност стигнах до извода че за тези четири години съм се променила твърде много. Ако не друго, то поне доста осъзнато подхождам към наистина важните неща. Тестът е много прост. Ставам сутрин раздвижвам си крайниците, измрънквам на Мъжа на Лулу да изключи алармата, подвиквам на децата да стават. Щом мога да го направя и изпълня до край, значи нямам проблеми в живота. Два крака, две ръце, човк до мен и две деца. Точка. Другото е фонов шум и част от интериора. И приятели, разбира се:) Както казва един от тях "Никой не може да ти вземе това, което е в главата ти".
От известно време в началото на всяка година си наричам дума или изречение, под което да протече. За тази година е The best is yet to come. Айде пък да видим. 

 Между другото влезнах в блога да ви честитя новата година:) Да е здрава и мирна. Другото можем да си го постигаме и сами!







2 коментара:

  1. Да сте живи и здрави и щастливи и ти и семейството на Лулу, че и приятелите!

    ОтговорИзтриване
  2. Честита Нова година, Руми! И да е наистина the best to come :)
    Бъдете здрави и щастливи!

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...