Страници

вторник, 24 януари 2017 г.

Ужасен ден





Беше ужасен ден. Валя сняг. Пак. От две седмици насам. Разбира се, вие знаете. Аудиторията във Фейсбук със сигурност ви е уведомила. Първоначално с възторжени възгласи и снимки на побелелия панелен пейзаж и дечица, правещи ангелчета в снега. После настроението постепенно се трансформира в досада и отегчение от студа и непочистените улици.

Мисълта ми беше, че денят беше ужасен. Започна с това, че не можах да изкарам колата. Всичките ми опити да прекопая паркинга не дадоха резултат. Нали си го представяте нагледно: аз, качена на току-що излъскани градски ботушки с 10 см ток, шикозно палтенце и ефирно развяващо се шалче, небрежно нарамила лопата за риене на сняг и кирка за разбиване на лед. След около час, вече с премръзнали пръсти и сълзи на очите, се примирих с безнадеждността на положението. Ясно е, че с колата трябваше да ходя на служебни срещи, но си викам: "Айде бе, нищо ти няма, ще отидеш с метрото". Така де, позитивното мислене е много важно.
С метрото, с метрото, ама за да отида с него, първо трябва да стигна до офиса, откъдето да си взема разни такъми. Качих се до нас, приведох се в приличен логаритмичен вид, удобен за трамбоване в снега и студа. Така де, рокличката ми е чудесна, но абсолютно животозастрашаващ стайлинг, ако навън е -20 с половин метър сняг и елементи на заледяване. Удобно навлечена с панталон, дебело зимно яке, високопроходими обувки, шал, шапка и скиорски ръкавици, чинно се курдисах на спирката на автобуса. Ето, всичко ще се нареди! Позитивното мислене е много важно.
И така час, прекаран в положителни разсъждения и тиха медитация. Към края позитивизмът започна да прави плавен преход към неизказани реплики относно всички от градския транспорт, Общината, снегопочистването и прилежащата им рода, най-вече от майчин тип. Вече под натиска на истерията и напредващото време се обадих да поръчам такси. На двайсетата минута успях да се свържа с диспечерката. След още двайсет тя ми върна обаждане, че таксито ще е пред нас след около час. Тъкмо навреме за края на работния ден, се обади сарказмът ми, докато затварях телефона. Всъщност жената с нищо не ми беше виновна, но съм убедена, че точно в този момент и тя ръсеше някакви позитивни мисли по мой адрес. 



Прибрах се у нас и си прозвъних клиентите да отложа срещите. Доста се позабавляваха, като им обяснявах причината. Определено разчупи атмосферата. С двама от тях дори успяхме да свършим работа по телефона. Отворих си лаптопа и понеже нямах срещи, а и никой от офисното обкръжение на връхлиташе за "чакай само да ти кажа нещо", последвано от час пребиваване в кабинета ми, успях да си изрина всичките изостанали неща за отрицателно време
После си направих чай и седнах, увита в чувал, да си го изпия в хамака на терасата, докато гледам как вали сняг. Слушах тишината и звука от падащите снежинки и разсъждавах колко е гаден денят. Реших да поснимам за разнообразие. Обичам да снимам, но напоследък нямам време.
Точно ми стана студено и ми звънна една позната. Оплаках й се. Тя успяла да си изкара колата сутринта, но като цяло и нейният ден бил гаден. Мина към нас и ходихме да хапнем в близкото заведение. Пихме по чаша вино и си говорихме за кофти дните и несправедливостите в живота. По някое време се оказа, че си говорим просто за живота. Не я бях виждала от много време, а с нея винаги ми е много приятно. Ако бях успяла да тръгна сутринта, пак щяхме да се разминем в ежедневната суматоха.
Следобед малката се прибра от училище. Говорихме си. Установих, че прекарваме ужасно малко време заедно, а ни е толкова забавно. Вечерно време когато се прибера от работа, съм толкова блокирала, че вече съм си изчерпала всички думи за деня. Тя ми помогна да направим вечерята. Трябва по-често да готвим заедно.
Както и да е, отплеснах се. Мисълта ми е, че беше много гаден ден. Или поне така си мислех сутринта. Човек никога не знае. И му теглете една майна на позитивното мислене. Щастието е в малките неща.



7 коментара:

  1. Е, обичам да те чета! На всякакви теми, та дори и относно ужасните дни :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ах, Лулу, с тази лопата за сняг си успяла да изринеш много повече отколкото предполагаш:). Страхотна си!

    ОтговорИзтриване
  3. Страхотна, страхотна, страхотна! С удоволствие те чета

    ОтговорИзтриване
  4. Нали никога не знаеш какво печелиш, когато губиш :)
    Преди няколко седмици съвсем случайно се сдобих с личния телефон на един таксиметров шофьор и така се случи, че още на другия ден ми се наложи да му се обадя и така няколко пъти от тогава :) оказа се много полезно познанство...

    ОтговорИзтриване
  5. Ех, че хубав ужасен ден!!!

    ОтговорИзтриване
  6. Всъщност денят май е бил...страхотен:)

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...