Страници

неделя, 27 февруари 2011 г.

С дъх на кефе, кестени и карамел

Има аромати, които ме карат да се чувствам уютно и сякаш съм у дома. Канела, ябълки, мед, ванилия, лайка, препечени филийки с масло, мащерка, печени кестени... Много са. Представям си стара селска къща. Навън вали сняг и всичко е бяло. Вътре се чува тихото пукане на дървата в печка Циганска радост, която сгрява стаята. Или пък може би гора. Стари букови дървета с изпопадали есенни листа. Мирише на земя и мъх. Ако спреш и се заслушаш, ще чуеш само вятъра в клоните и дъхът ти, който прави облачета пара в мразовитата утрин.
Преди известно време в едно мъничко магазинче, попаднах на пюре от кестени. Не сладко, а чисто, неподправено пюре.  Купих си го веднага, без ясна идея, точно какво ще направя с него, но много ме привлече идеята за аромата на кестени. Стоя дълго време скрито в ъгълчето на шкафа и чакаше своят звезден миг. И той дойде! Беше употребено в една от най- вкусните торти, които някога съм правила или опитвала.

Това е тя! Моята любима торта с дъх на кестени, еспресо и карамел:)

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

На кафе: Дина - in vino veritas

 Препускането, бързането и жонглирането през деня  вече са приключили. Хаосът вкъщи постепенно затихва. Тишина. И друг път съм го казвала - това е моето време. Чаша вино, лаптоп, пухкаво одеяло и необятното интернет пространство. Просто мечта! Друг свят, други хора, други пейзажи... Имам си своите любими места. И някъде там, съвсем случайно попадаш на сродна душа.



Чете фантастика, харесва Айзък Азимов, споделя ежедневните маратони на работещите майки, обожава да снима (и е много добра), наслаждава се на храната, води интересен кулинарен блог,  в който освен хубави рецепти има и  хубави истории:)
Просто нямаше как да не я поканя да ми гостува:) И тя успя да ме изненада! Толкова много се зарадвах на материала, който ми изпрати, че ми идваше да го публикувам още вчера късно през нощта:)
Дина Захариева е майка на две прекрасни дечица - Алис и Гого . Работи, като маркетинг мениджър в една от най- големите винарски изби и е човекът, който стои зад прекрасното виртуално местенце



Разберете малко повече за виното и задължително се отбийте и при Дина на: http://coffeebreak-daeneris.blogspot.com/

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Колкото повече - толкова повече

3 пакета масло
1 консерва пюре от кестени
2 консерви риба тон
1 консерва подсладено кондензирано мляко
24 яйца
1 пакет брашно
500 гр. маслини
2 кутии маскарпоне
500 гр захар
250 гр кумкуати
50 гр пушена сьомга
1 пакетче кафе 3 в 1
150 гр орехи


Спокойно, това не са продуктите за днешната рецепта:) Поне не и всичките на едно място. Това са само част от нещата, които вложих в производството през последните два дни. Поводът ли? Поводи колкото искате!
... Имам рожден ден...
... Имам още един племенник...
...Имахме годишнина от сватбата...
... Излезе последният брой на ELLE...

Както е казал Мечо Пух: "Колкото повече - толкова повече":)))


Днес ще ви запозная само с едната от двете торти:) 


вторник, 15 февруари 2011 г.

100 и 1

Това 100 и 1, няма нищо общо със 101:) Това е стотната ми публикация в този блог и цяла една година, от както съществува!



Какъв символизъм само, а! Какво съвпадение!Абе не точно, защото от средата на ноември, старателно изчислявам как двете неща да съвпаднат:) Като се замисля, с какво точно съм си ангажирала мозъка, направо е достойно за освидетелстване, но вие това го знаете вече. По- интересният факт е, че мъжът ми сутринта ме събуди с думите "Честита една година на блога ти", което вече говори за сериозна психоза, с която очевидно другите гледат да се съобразяват:)

неделя, 13 февруари 2011 г.

За спорта

Предполагам на всеки се случва да прави нещо, не заради крайният резултата, а заради предизвикателството. Ей така, дето се вика от едната спортна злоба:) При мен това си е направо олимпийска дисциплина и съм мнооооооого добра:) Мотото "щом някой друг го е направил преди мен, значи мога и аз" е издигнато на пиедестал. Следвайки този спортен дух, от доста време ми се въртеше в главата да се науча да точа домашни кори. Не, че е нещо супер сложно и е кой- знае какво постижение, но пък в крайна сметка вече никой не го прави при наличието на Бела, Фамилия и компания. Опитът се оказа успешен и то от първи път:) Вторият път се получи, даже още по- добре. Не за друго, ами липсваше облакът брашно около мен и не се наложи да чистя кухнята с часове:)

Миналата седмица имах възможност да се разходя до Банско на един тимбилдинг и най- после да покарам малко ски през този сезон. Тамошните кръчми изобилстват от народни специалитети, та се присетих за баница със зеле. Моята е точно такава:)


петък, 11 февруари 2011 г.

Baby on board

 Помните ли тортата мишки? Тя беше за рождения ден на "Саско", който ставаше на цели 5:) Сашко продължава да е на 5 и ще почака до следващата торта, но пък се оказа, че съвсем скоро ще става батко:) Кажете сега, това не е ли повод за празнуване?!:)  Съгласно държавната ни политика за насърчаване на раждаемостта,  точно 45 дни преди раждането е моментът, в който мама трябва да излезе по майчинство и разбира се този факт трябва да бъде отбелязано подобаващо с колективно ядене на торта от всички колеги:)


вторник, 8 февруари 2011 г.

Куетцалкоатъл и други подробности за шоколада

Ако случайно не знаете, Куетцалкоатъл е бог на ацтеките. Да не се бърка с Куезоверкоатъл, който също е бог, най- вероятно прототип на Куетцалкоатъл, само дето е плод на творческите пориви на Тери Пратчет от забавната история за Ерик. А случайно да се сещате, коя е Жюлиет Бинош?! Може и да не сте от хората, които помнят имена на актьори, но най- вероятно сте гледали поне един от нейните филми. Сега, ако попитам коя е Джоан Харис и вече със сигурност ще се сетите на къде върви темата и какво е общото между всичко това:) Е, без Ерик, но пък Тери Пратчет ми е много любим и все някъде трябваше да го вметна:) Та, ако успявате да следите накъсаната блуждаеща линия на мисълта ми, то значи: 1) сте невероятно концентрирана личност с отлична обща култура  2)  досетили сте се, че днешната тема ще е за шоколада


И не, за огромно разочарование на шоколадолюбителите, изобщо не съм объркала снимките:) Преди да сте изпаднали в тих ужас и потресени да побързате да затворите страницата, все пак ще ви успокоя и с нещо по- класическо.