100 и 1

Това 100 и 1, няма нищо общо със 101:) Това е стотната ми публикация в този блог и цяла една година, от както съществува!

Какъв символизъм само, а! Какво съвпадение!Абе не точно, защото от средата на ноември, старателно изчислявам как двете неща да съвпаднат:) Като се замисля, с какво точно съм си ангажирала мозъка, направо е достойно за освидетелстване, но вие това го знаете вече. По- интересният факт е, че мъжът ми сутринта ме събуди с думите "Честита една година на блога ти", което вече говори за сериозна психоза, с която очевидно другите гледат да се съобразяват:)

Истината е, че създадох този блог с идеята за лично пространство. Така и не успях да го впиша в класическата рамка на останалите блогове от този тип и да се придържам стриктно към кулинарната тематика. Разводнявам го с глупости и от всякакво естество, а да не говорим че с едно- две изключения, всъщност нямам публикация с кулинарно заглавие:) Това на практика обезмисля воденето му и на английски, защото с моето кроманьонско ниво на владеене, всъщност никога няма да успея да докарам такъв цветущ изказ:) Добре, че не ползвам блога за реклама и не гоня трафик, защото по този начин, търсачките малко трудно ме отразяват:)

Като се върна към първите рецепти и с ужас установявам колко некадърни са били снимките ми :) Чак ми идва да сготвя същите неща на ново и да ги подменя:) Всъщност трябваха ми 2 фотосесии на храна, за да навържа факта, че снимам вечерно време след работа, нямам осветление т.е няма как да докарам нещо хубаво. С огромна изненада установявам, че съм си купила софтбокса след цели три седмици. Стига бе,трябва да съм била или болна или някое от децата да е било болно... Обикновено, като си наумя нещо, прегазвам всичко пред себе си, като стадо прерийни бизончета. Фактът, че нанасям необратимите щети върху семейния бюджет също е без особено значение:) Последваха покривки, платчета, панерчета, кошнички, прибори, чаши, чинии... ремонт на кухнята:) Добре де, това последното беше по необходимост, не заради блога:)
Още повече ме изненадва факта, че една година след създаването си, something... е доста напред в класацията на българските блогове и дневно регистрирам между 600 и 800 посещения, съгласно броячът на блоггър. Но все пак, от всичко най- много ме радват 2033 оставени коментара! Искрено благодаря за всеки един от тях и честно да си кажа може би точно това е една от основните причини толкова много да се радвам на това местенце.

Благодаря на всички, които се отбивате тук, четете и споделяте. Благодаря и на тези, които се престрашиха да изпълнят някоя и друга рецепта! Благодаря и на онези, които ме вдъхновяват ежедневно, а те определено не се ограничават само до кулинарните блогъри!

Черпя всички с едни мъфини с ром и боровинки, които направих на бързо тази вечер. За да не решат в къщи, че съвсем съм изтрещяла, претекстът беше, че децата трябва да имат нещо за закуска утре, но всъщност тайната ми идея беше да напудря и накича едно от кексчетата, след което да го постна тук по повода:)

Продукти:

50 гр сушени боровинки накиснати в ром
2 с.л ром или няколко капки есенция
40 гр масло
40 гр олио
1 ч.ч брашно
1 ч.л бакпулвер
100 мл прясно мляко
2 яйца
80 гр захар

Сухите съставки се смесват заедно. Яйцата се разбиват с тел, заедно със захарта. Добавя се млякото, рома, разтопеното масло и олиото. Слагат се боровинките, които са киснали поне 30 минути в ром и малко топла вода. Добавят се сухите съставки и всичко се разбърква. Всяка от формичките за мъфини се пълни около 2/3-ти. Печете на 155 градуса около 25 -30 минути.
Причината да се пече на толкова ниска температура, е за да не се надигнат прекалено кексчетата и да се се напукат отгоре. Проблемът е само естетически, но ако ще ги декорирате като мен е важно.