За спорта

Предполагам на всеки се случва да прави нещо, не заради крайният резултата, а заради предизвикателството. Ей така, дето се вика от едната спортна злоба:) При мен това си е направо олимпийска дисциплина и съм мнооооооого добра:) Мотото "щом някой друг го е направил преди мен, значи мога и аз" е издигнато на пиедестал. Следвайки този спортен дух, от доста време ми се въртеше в главата да се науча да точа домашни кори. Не, че е нещо супер сложно и е кой- знае какво постижение, но пък в крайна сметка вече никой не го прави при наличието на Бела, Фамилия и компания. Опитът се оказа успешен и то от първи път:) Вторият път се получи, даже още по- добре. Не за друго, ами липсваше облакът брашно около мен и не се наложи да чистя кухнята с часове:)

Миналата седмица имах възможност да се разходя до Банско на един тимбилдинг и най- после да покарам малко ски през този сезон. Тамошните кръчми изобилстват от народни специалитети, та се присетих за баница със зеле. Моята е точно такава:)

От сега да предупредя, че всички снимки на които не присъства нещо за ядене не са мои. За Банско апарата така и не го взех. Прецених, че предпочитам да покарам на спокойствие, без да имам ангажимента за раницата с техниката на гърба.

Пък и защо ми е цялото това усилие, когато си имам Теди:) Вярно, че мен ме няма на почти нито една снимка, но това е положението:) Докато някои карахме, други се въргаляха по пистите и шокираха скиорското войнство:)

Страшен кеф! Е така е и по цял ден в офиса:)

Ако не друго, то поне  уцелихме на страхотно време!

Вечерите традиционно приключваха в някое местно заведение с "тиха" народна музика на уше, изпълнявана от група тежко въоръжение братя от малцинствата:) Шишлици, чевермета и всякакви други специалитети не липсваха. Има много хубави снимки и от там, но с цел съхраняването на личната ми безопасност, ще се въздържа от публикуването им:)
Все пак мисълта ми беше  друга. За  българска традиция да се затваря кисело зеле и как последните му остатъци могат да бъдат използвани в баница, т.е Зелник:) Някога баба ми правеше страхотен зелник. Всички опити да постигна подобен резултат с готови кори за баница, претъпяваха провал. В крайна сметка, спортния дух у мен надделя и реших, че е крайно време да се науча да точа .

За корите:

600 гр бяло брашно + допълнително за ръсене
1 с.л оцет - много важна съставка
1 ч.л. сол
приблизително 300 мл вода

От всички продукти се замесва гладко тесто. Разделя се на 6 равни части, които се оформят като топки и се оставят покрити за около 30 минути да отпуснат. В никакъв случай не пропускайте тази стъпка. Оцетът в комбинация с 30 минутно престояване на тестото помагат за еластичността на глутеновите нишки. Ако се опитате да точите тестото веднага след омесването, няма да ви се получи нищо.

През това време може да се заемете с плънката.
1 малка кисела зелка, нарязана на ситно
80 мл олио
черен пипер
червен пипер

Зелката се слага в дълбок тиган заедно с мазнината да се задуши и омекне за около 20 минути. Подправя се и се оставя да се охлади.

Поръсвате плота на който ще точите, обилно с брашно. Аз ползвах масата в трапезарията, за да имам повече пространство. Слагате едно топче тесто, сплесквате го леко, наръсвате го с брашно и го разточвате колкото можете. С помощта на точилката повдигате кората, наръсвате под нея отново с брашно, обръщате я от другата страна, поръсвате с брашно и отгоре и пак разточвате. Упражнението се повтаря докато постигнете желаната дебелина. И да се скъса някъде не е фатално. Гледайте само да не разширите прекалено дупката. Като цяло нещата се случваха значително по- лесно от колкото си го представях. Разточването на една кора отнема около 2-3 минути.
Разточената кора се наръсва с олио или разтопено масло, след което се разпределя от плънката със зелето. Оформяте на руло и премествате в добре намазнена тава, като навивате в спирала. Преместването е може би най- трудната част, защото трябва да внимавате много да не разкъсате баницата.  Кората е станала доста тежка  с плънката в нея и е доста мека и фина. След като приключите с всичките 6 кори и запълните цялата тава, подреждате отгоре няколко парченца масло и печете на 180 градуса за около 40 минути. Трябва хубаво да се зачерви отгоре. Баницата със зеле е много вкусна, когато изстине, но ако не може да изтърпите и топла става за ядене:)