Baby on board

 Помните ли тортата мишки? Тя беше за рождения ден на "Саско", който ставаше на цели 5:) Сашко продължава да е на 5 и ще почака до следващата торта, но пък се оказа, че съвсем скоро ще става батко:) Кажете сега, това не е ли повод за празнуване?!:)  Съгласно държавната ни политика за насърчаване на раждаемостта,  точно 45 дни преди раждането е моментът, в който мама трябва да излезе по майчинство и разбира се този факт трябва да бъде отбелязано подобаващо с колективно ядене на торта от всички колеги:)

Седмицата беше кошмарна и въпреки, че имам тренинг, в комбинация с грипа, направо ме довърши. Прибирах се и нямах сили даже да вечерям. Просто лягах и заспивах. Сутрин ставането беше цяло мъчение, въпреки, че голямата щерка мина втора смяна на училище, което ми подсигурява още час в леглото. След четири следобед започвах да се прозявам сърцераздирателно, а КПД-то ми рязко падаше под нулата. И така до вчера. Сутринта си беше също толкова  ужасна. Двете кафета не помогнаха, а след 2,30 вече бях на път да си постеля под бюрото. И точно тогава нещо се промени:) Племенният съвет реши, че по случай изпращането на Рени, трябва да има торта и кошница с цветя.

За протокола може да се отбележи, че си тръгнах на време от офиса, което като цяло ми се случва 3 пъти в годината и то само при положени, че всички категорично са отказали да се занимават с децата ми) И някак странно, но престана да ми се спи. Блясъкът на лудостта беше изгрял в очите ми и вече нямаше спиране:) Ентусиазмът ми не беше помрачен нито от липсата на вечеря в къщи, нито от нестихващите пориви на малката да помага за тортата:)

Единствената изчистена концепция беше по отношение на цветовете. Самият дизайн си остана импровизация и голяма изненада дори и за мен:) Като имате предвид, че процесът стартира в 19,00 вечерта, сигурно се сещате, че гафове не липсваха. Кремът не стегна - просто нямаше време. Течовете осуетиха и от части провалиха нанасянето на масления крем.  Единият блат се счупи в суматохата. И все пак, тортата беше завършена в 00,45, а в 1,30 приключиха снимките и почистването на кухнята:) Успях да си легна чак в 2,30 и все пак днес бях свежа като пролетна маруля:)

За блатовете:

8 яйца
130 гр. брашно
2 ч.л бакпулвер
200 гр захар
100 гр ситно смлени орехи
150 грама шоколад
150 гр масло

Маслото и шоколада се разтапят на слаб огън или водна баня. Яйцата се разбиват със захарта до пухкава консистенция. Добавя се брашното, орехите и бакпулвера и всичко внимателно се разбърква с шпатула. На тънка струйка, при непрекъснато бъркане, се сипва шоколадово - маслената смес. Сместа се разделя на 3 равни части. Всеки от 3-те блата се пече върху кръг от хартия за печене, в предварително загряна на 170 градуса фурна.

За крема

3 жълтъка
300 гр течна сметана
200 мл прясно мляко
2 с.л брашно
100 мл кондензирано прясно мляко
100 гр захар
3 с.л бейлис
1 ч.л инстантно кафе
1 пакет крем Оле Д-р Йоткер (Ванилия без варене)
2 с.л желе от малини
150 гр масло

Половината от сметана и прясното мляко се слагат на котлона да заврат. Жълтъците се разбъркват със захарта и на тънка струйка, при непрекъснато бъркане се добавят към млечната смес. Препоръчвам да бъркате с тел. Когато сместа се сгъсти се дърпа от котлона, добавя се маслото и инстантното кафе  и се оставя да се охлади добре. Кремът Оле се разбърква с миксер с останалата част от млякото и сметана. Добавят  се малиновото желе и бейлиса. Двата крема се сместват, като всичко се разбърква внимателно с шпатула.
Блатовете се мажат обилно с крем и всичко се оставя да стегне във форма със свалящи се стени.

Снимки на разреза няма, защото нямаше и апарат:) Но да ви кажа, всичко се омете до последната трошичка. Замина и захарното покритие, което обикновено поизостава:) Оцеля единствено мечо, който беше спасен, завит в салфетка и отнесен в къщи при Саско:)

Ренко, желая ти попътен вятър! Без теб няма да е същото, така че ние ще те следим из късо и ще те чакаме с нетърпение!