Куетцалкоатъл и други подробности за шоколада

Ако случайно не знаете, Куетцалкоатъл е бог на ацтеките. Да не се бърка с Куезоверкоатъл, който също е бог, най- вероятно прототип на Куетцалкоатъл, само дето е плод на творческите пориви на Тери Пратчет от забавната история за Ерик. А случайно да се сещате, коя е Жюлиет Бинош?! Може и да не сте от хората, които помнят имена на актьори, но най- вероятно сте гледали поне един от нейните филми. Сега, ако попитам коя е Джоан Харис и вече със сигурност ще се сетите на къде върви темата и какво е общото между всичко това:) Е, без Ерик, но пък Тери Пратчет ми е много любим и все някъде трябваше да го вметна:) Та, ако успявате да следите накъсаната блуждаеща линия на мисълта ми, то значи: 1) сте невероятно концентрирана личност с отлична обща култура  2)  досетили сте се, че днешната тема ще е за шоколада

 

И не, за огромно разочарование на шоколадолюбителите, изобщо не съм объркала снимките:) Преди да сте изпаднали в тих ужас и потресени да побързате да затворите страницата, все пак ще ви успокоя и с нещо по- класическо.

Има някаква легенда, която казва че древният богът на ацтеките - Куетцалкоатъл, дал на хората шоколадът. Всъщност най- вероятно от там идва и името му т.е chocolate или от съчетаните xocolat (произнася се [ ʃoˈkolaːtɬ]), което на езикът на ацтеките било означавало горчива напитка. Не мисля, че лингвистичните подробности, около наименованието са чак толкова интересни, но по- скоро ми направи впечатление начина, по който маите и ацтеките са консумирали какаото. Под формата на напитка от стрити какаови зърна, канела и пикантни подправки. Никъде не се споменава за захар, мляко или масло:) Кравата Милка и Мармота са  изобретени доста по- късно.Почти 2000 години какаото има съвсем различна форма на съществуване, включително и като подправка . Сладък или пикантен, в шоколадът има някакво особено магнетично и мистериозно излъчване. Ако сте чели книгата на Шоколад на Джан Харис или сте гледали филмът по нея с Жюлиет Бинош, значи ме разбирате:)

 На вас може и да ви изглежда шокиращо и еретично да използвате какаото като подправка за месо, но това е само защото, когато испанците внасят какаовите зърна през 16 век, решават, че ще облагородят натрапчивият вкус със захар и ванилия. В Латинска Америка все още се съхранява част от духа на Ацтеките и Маите и ако сте ентусиаст, може да разчупите мисленето си и да опитате царевични тортили ароматно свинско и сос Моле:) 

Сосът Моле, по същество съдържа какао, сгъстени домати, чесън и още няколко елементарни подправки. Комбинацията между месо и какао (неподсладено) е просто впечатляваща. Не си го представяйте като пържола полята с течен шоколад:) Просто нямат нищо общо:) Опитайте и ще разберете за какво говоря! Аз направих съвсем малко доза с чисто експериментална цел. Поради големият интерес, който предизвика в семейството, се наложи да си доготвя:) Като имате предвид, че нито аз нито децата сме в категорията силно месоядните, количествата изядено свинско си бяха направо впечатляващи.

Продукти за 4 порции

5 царевични тортили - моите са самоделки от вода, царевично брашно и сол. Има ги готови в Метро

500 гр свинско 

150 гр сладка царевица

2 глави лук

4 скилидки чесън

120 гр доматено пюре

2 с.л неподсладено какао на прах

1/2 ч.л кимион

1 пълна ч.л захар

1 ч.л червен пипер

черен пипер, сол

по желание лют червен пипер

Задушавате свинското в малко мазнина. Когато поомекне и се зачерви, добавяте нарязания лук, какаото, червеният пипер, кимиона, солта и черният пипер. След 5 минути идва ред на доматеното пюре и захарта. Оставяте всичко да се сгъсти около 15 минути и най- накрая добавяте отцедената сладка царевица. След още 10 минути на слаб огън, ястието е готово. Сервира се върху царевична тортила. Може да използвате парче от тортила за декорация.

И все пак, ако се върнем на историята за шоколада през 1875 година швейцарецът Даниел Петерс започва да произвежда първия млечен шоколад. Следващият път, когато сте кисели, уморени и единственото, за което мечтаете е да допълзите до дивана с парченце шоколад, може да му благодарите:)

Не веднъж съм споменавала, че закуските през седмицата са ми голям проблем. Трябва да е нещо, което се прави бързо и се изяжда още по бързо, по възможност на крак, като същевременно е достатъчно калорично и зареждащо с енергия. Номерът с овесените ядки успявам да го пробутам почти 3 от 5-те дни, но после почва недоволно мрънка и умилителни погледи за нещо по- интересно. Хрумна ми, че мога да направя нещо като шоколадов чийзкейк на клечка:)

Продукти

120 шоколад - според вкуса ви може да използвате черен или млечен. Аз ползвах млечен 
80 гр масло
100 гр крема сирене. Не трябва да е много солено, опитайте го предварително.
3 с.л малиново желе
3-4 ситно смлени обикновени бисквити 
20 гр ситно смлени орехи
1 с.л ром

Разтапяте шоколадът и маслото на много слаб огън или водна баня. Добавяте смлените бисквити, орехите, рома и крема сиренето. Разбърквате хубаво всичко и махате от котлона. Добавяте малиновото желе и отново разбърквате хубаво. Оставяте сместа да се охлади и пъхате в хладилника. Аз използвах факта, че навън е -12 и изнесох тенджерата на терасата. Стегна за около 30 минути:) С помощта на лъжица загребвате от сместа и правите топчета с ръце. Моите са големи колкото топче за тенис на маса. Отново оставяте да стегнат. От тук натам вече е волна програма - може да ги залеете с разтопен шоколад, както направих аз. Ако нямате време или не сте такъв ентусиаст, спокойно може да оваляте топчетата в шоколадови пръчици, натрошени бисквити, счукани ядки или каквото друго ви хрумне. Прибирате в хладилника до сутринта. Преди тръгване може да връчите на отрочето по едно топче, забодено на клечка, във всяка ръка:)

Само за информация, на хората, които ги вълнува снимането на храна. Ако сте се сблъсквали с шоколада, значи сте наясно, че е доста придирчив за снимки, особено на светъл фон. Трябва да е добре осветен и ако източникът на светлина е само един, отражателят е направо задължителен и в много случаи недостатъчен. Тези топчета се нуждаеха от концентрирана светлина точно в сенките и само в шоколада. Установих, че няколко малки огледала под подходящ ъгъл вършат невероятно добра работа.





 

 

|