Страници

сряда, 25 май 2016 г.

Туризъм по български

Много нерви. Най- после идва уикенда, съпроводен с ... дъжд. Скучно е. Решаваме да избягаме,  макар и само за една вечер. Някакъв познат ни препоръчва къща за гости не далеч от София. Каквото и да е! Вече ми е все тая, само да съм далеч от служебните проблеми. Нахвърлям багажа на две, на три (най- вече някаква храна) и припряно се изнасяме. Нямам никакви очаквания. Много отдавна съм спряла да ги имам.  Този път сме късметлии. Разкошно място на брега на реката. Всъщност се оказва, че говорим за отделни самостоятелни къщички. Новички, чистички, спретнати и прекрасно оборудвани. Собствениците са прекрасно младо семейство, което гостоприемно ни посреща. Мъжът на Лулу пали камината, домакинът ни носи чаша чудесно домашно вино и душевното ми неравновесие успява да постигне някакъв баланс. Даже започва да ми се готви и снима.


Мястото наистина е много приятно. Не луксозно, просто уютно.




Самото селце не е кой знае какво, но е спокойно и тихо.











За закуска ми се въртяха някакви еретични мисли за палачинки, но те доста бързо приключиха с почукването на вратата и хазайката, която ни донесе баница.


На човек не му трябва кой знае колко много, за да се почувства щастлив, но се замислих над въпроса, защо българския туристически бранш толкова трудно нацелва формулата.
Да почиваш в БГ си е чиста Руска рулетка. Масовият туризъм е просто едно покъртително явление, достойно да се конкурира с много Европейски държави (нали не мислите, че сме изолирано географско явление) Понякога попадаме на фантастични места, като гореописаното, но доста по- често просто гледам да не си разваляме настроението с глупости.  Аз не съм претенциозен човек и не съм префърцунена. Както добре знаете, много успешно и с голям кеф оцелявам и под открито небе, напъхана в палатка или само по чувал. Но пък имам ужасното неблагоразумие да изисквам някакво съответствие между качеството на услугата и сумата, с която ми бъркат в джоба. Ужас, ужас! Предполагам, че съгласно българските стандарти, това ме нарежда в графата на потребителите, които принципно трябва да бъдат застреляни още с влизането в хотела. По подобие на ресторантьорската тема, ще се постарая и тук да обобщя основните типове настаняване, с което се сблъсквам в обичната ни територия (държава е твърде силна дума, която напоследък отбягвам да използвам за България).
Междувременно накрая може да намерите  и рецепта за един кекс с маково семе и рикота, който имах удоволствието да приготвя и изядем по време на снимаческото ми вдъхновение.


1. Мутро барок
Всичко е чудно и прекрасно. Лъскаво, напудрено, скъпарско и снобарско. Луксът направо вее и може да ви издуха с влизането. Цената за един уикенд е кажи речи колкото едноседмична екскурзия до Италия със самолет. Подсигурява ви се цялостно изживяване, което в най- добрия случай започва с разбит път. В по- лошите си варианти е просто прашна просека през полето. Самите  мутробарокови популации, обикновено имат две възможни местообитания: в средата на нищото или на първа линия на плажа/пистата. В първия вариант поне ви е спестена микровселената от гравитиращи сергии, специализирани в продажбата на AdiBas, CHANELl и абсолютно оригинални Furla и Louis Vuitton. 
 На рецепцията, обикновено ви посреща кисела рецепциониска. Просто няма начин да отговорите на всичките й критерии. Или сте пристигнали прекалено рано, или прекалено късно, или са изумени, че идвате с кола и имате нахалството да попитате къде по дяволите да я заврете, защото не са си почистили паркинга от сняг. Да не споменавам, че според тях вселената е някакво много относително място и такива неща като пространствени измерители не са от особено значение. Ма какво значение има, че хотела е за 500 посетители, просто е недопустимо да се цупите, че няма място на паркинга, който е с 20 паркоместа. Айде стига лигавщини, моля ви се! И защо сега е необходимо да правите на проблем, че в офертата пишело, че има СПА. Има ли го - има го! Ма трябвало да плащате допълнително, а не било упоменато. Аааааааа моля ви се! Тук само баровци почиват,  вие сега за някакви 50 лева ли мислите да се циганите?! Ама защо ви е да виждате управителя?! Ей ходете си го намерете, някъде около басейна ще да е! А на храната пък какво й е?! Еми вие да не мислите, че всичко сега на място ще ви го готвим. Със сигурност не съм била знаела какво е да се готви за 500 човека. Случва се понякога да има кристалчета с лед в агнешкото. Той готвача днес го няма, та леля Пена го замества и тя жената не знае как да работи с микровълновата.
Да се бях гръмнала сама още с влизането, ма не би, устойчива гад съм, късам нерви всякакви.

2. Арт/хипстър проявления
Всичко е много относително и човек не трябва да съсредоточава в материалните неща. Ей сега тук артистично ще боядисаме стените, ще украсим старите мебели и ще претендираме, че столовете от ученическите ни години са много удобни и са отново на мода, особено ако са освежени с блажна бяла боя. Какво точно не разбирам в концепцията? Нима не съм достатъчно възвишена? Ааааа имало мухъл в банята. Е нищо де, и това е форма на живот, и тя се бори за място под слънцето. Ма какво не ви харесва на храната. Тя е от БИО продукти. Хрупкавия пясък в спанака е живо доказателство за това, а увехналата маруля е само признак, че не са били пръскани с никакви хербициди, пестициди, торове и всякакви подобни химикали.

3. Къща за гости
Е тук вече способностите ми се изчерпват, за да обхвана цялото многообразие и многослойност на този вид туризъм. Най- големите попадения, предизвикващи ефекта WOW  и най- големите провали, при които бързаш да се изнесеш с 200, без значение от количеството пари, които си инвестирал в начинанието и очевидно ще загубиш, са ми били точно тук. Първо, по неизвестни за мен причини, в повечето случаи къща за гости се асоциира със селски туризъм, който автоматично води до нещо тип битова обстановка. Дървени мебели, трудно отварящи се чекмеджета, неудобни матраци (в най- добрия случай), прашасала черга на стената и задължително някое и друго препарирано животно. Така де, няма нищо по- вълнуващо от това да станеш в три през нощта да посетиш тоалетната и минавайки като балерина по зловещо скърцащите дъски, в опит да не събудиш никой, да се натъкнеш на опулени, замръзнали, безизразни стъклени очички.  Ефектът с физиологията и събуждането на цялата къща е мигновен и 100% гарантиран. Второ, понятието "абсолютно оборудвана кухня" живее някакъв собствен живот. Под това може да се разбира да споделяте една и съща кухня с хазаите, като ви налага да се прескачате, докато приготвяте вечерята. Нещо, като досаден гост, който е забравил да си тръгне и се е заселил при домакините. Чувството за вина особено се засилва, ако случайно сте се докопали и пиете кафе от любимата чаша на детето или пък пържите кюфтета в античния тиган, наследство от пра баба. Това разбира се е ако сте късметлии. Ако не сте, ще се наложи да се оправяте с 3 вилици и 1 лъжица тип "студентски стол", в съчетание с многофункционална метална купа, която може да се ползва както за салата, така и за импровизиран тиган. Питайте ме мен за приложението на такива метални купи. Докторат мога да напиша и да ви сготвя 6 степенно меня в такава. Разбира се, не е изключен и вариант, в който да нарамя половината си кухненски такъми и пристигайки, да се окажа с два пъти по- добре оборудвана кухня от моята (даже не вярвах, че подобно нещо е възможно). И на трето място, нека си признаем, че гостоприемството не е за всеки. Ако си темерут, най- вероятно е до живот:)  Кое те кара да мислиш, че ще се оправяш с гостоприемството.

4. Семейни хотели
Обикновено в тази категория попада, всичко което не е мутробарок.  Макар, че и тук съм попадала на интересни места, като цяло скуката е повсеместна. Еднотипно обзавеждане, без грам вложена мисъл. Ама това, че климатикът духа точно в спалнята, това че плочките в банята са с обратен наклон и водата се излива директно в хола, това че вратата на въз малката тоалетна се отваря така, че изобщо не може да влезете, какво значение има. Нали няма да живеете там. Закуската задължително е една и съща всеки ден и се свежда до типа "Напазарувах най- евтиното от метро". Обслужването е също толкова незабележимо и невзрачно. Предполагам, ще е много претенциозно, ако кажа че е далеч по- добре да ми се усмихват като ме видят и да вземат да врътнат някоя баница с готови кори. Едва ли ще излезе по- скъпо, но пък ще ме направи много по- щастлива от сиренето с палмово масло, изсъхналите маслини и домати, в който има около 1% животински продукти от някаква неизвестна част на прасето.  За някакви такива лигавщини, като домашно сирене, естествен мед вместо глюкоза и истински сирене, даже и не мечтая. То би показало лично отношение към гостите, а такова е направо забранено със закон. Жалко, защото точно това е нещото, което привлича хората по такива места. Но пък коя съм, че да давам акъл.

Безумия има навсякъде. Последния път в Италия попаднахме не едно прекрасно място с чудесна гледка към Помпей и Везуви и .... без дъски на тоалетните и собственици, които грам не отбират английски. Но пък бяха много мили хора и в крайна сметка всичко беше чудесно.



Кекс с маково семе, рикота и лайм

2ч.ч брашно
1пакетче бакпулвер
1/2ч.ч разтопено масло
250г рикота или домашна извара 
100мл прясно мляко
3с.л семена от мак
1ч.ч захар
1 ванилия
3 яйца
кората и сока на 1 лайм
 
Не съм от хората, които си падат по кой знае колко сложни рецепти, особено що се отнася до сладкишите. Такива неща като отдели белтъците от жълтъците, топи, мери, мажи, просто не ми минават. Придържам се към доста бързички и елементарни неща. Нещо от сорта на слагаш всичко в купа и това е:)


Предполагам, че има и далеч по- перфекционалистичен начин за приготвяне на сладкиш с предполагам по- добър резултат, но и така се получава чудесно.
Като цяло тази ми рецепта е точно такава.
Яйцата и захарта се разбъркват с тел, като не се цели да станат чак на пух. Добавя се разтопеното масло и брашното. Бърка се докато се смесят и след това идва ред на всичко останало. Може наведнъж, като последователността няма никакво значение.


Тестото се изсипва на маслена формичка за кекс и се пече в предварително загрята фурна на30 -35 минути на 180 градуса.


Кексът става влажен и с много приятна хрупкаща структура от маковите зрънца.




25 коментара:

  1. Кое е това прекрасно място? Изглежда чудесно, много ме изкушава :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Къщи за гости Бояна (https://www.facebook.com/%D0%9A%D1%8A%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B0Guest-house-Boyana-221255638001318/) Горещо препоръчвам!

      Изтриване
  2. Красиво, романтично, вдъхновяващо!

    ОтговорИзтриване
  3. Неприятно впечатление ми направи изречението "Самото селце не е кой знае какво, но е спокойно и тихо." ...граматически абсолютно правилен, този израз крие в себе си заряда на типичния български нео-турист, списващ естетски-контрапунктен блог, избран свише да раздава правосъдие, лепящ щемпела"Осанна/Разпни го" върху живота на хората, кротко живеещи в село, чието съществуване се осмисля с факта дали могат да запълнят смислено поредния пост във въпросния блог и да дадат малко цвят на застрашително задаващия се уикенд с намерението да напуснем иначе така благодарната откъм възможности столица, която обаче ни отеснява на душите дойде ли повод да излезем от коловоза на "лизинговите" хора, живеещи целофанен живот с предварително определени роли и за пред самите себе си.
    Важно ми е да спомена, че почти всичко, което виждат в този блог радва сетивата ми и допринася с идеи и настроение към дните ми. Затова посветих време да напиша горното като мое мнение, още една гледна точка.

    Успех и умната :))
    От една жена на 39, разкъсваща се между живот в многохиляден бг град и село, обявено за архитектурен паметник (ефектно звучи ;)), в което са родом прародителите по бащина линия на мъжа ми.
    Поздрави!
    П.п. В текста Ви има много грешки от типа "бързи пръсти"

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте, интересен опит за психоанализа, зад който прозира опит за самоубеждаване в нещо. Не съм коментирала живота на хората в селото и няма как да го направя, от гледната точка на турист. Това чий живот е лизингов и чий живот се нуждае от осмисляне, също не мога да коментирам. Всеки сам си създава смисъл в битието и това не е въпрос на местообитание.
      Успех и на вас и от сърце ви желая да намерите бързо себе си!
      Поздрави
      Руми

      Изтриване
  4. Привет! "Разкъсваща се" беше в смисъла на опитваща се да разделя времето си така, че да взимаме достатъчно и от града, и от селото докато със съпруга ни отглеждаме децата си. За да не си разменяме коментари, в които единственото, което постигаме е все по-погрешно и превратно да разбираме думите си, предлагам аз да обясня какво ме подразни в цитираното от поста ви изречение, а вие да споделите какво точно значи "не кой знае какво селце" и какво би било селце, което е кой знае какво :)
    Селото, в което изкарваме достатъчно време, че да не се броим за гости или туристи е малко, но има щастието/нещастието да бъде посещавано от тълпи туристи почти целогодишно. Познат ми е погледа на туриста тип "Самото селце не е кой знае какво". Този поглед за мен изразява претенция, с която туристът кръвожадно би консумирал максимума от екстрите на мястото, но с арогантността и надменността на човек, идващ от по-високо и по-стойностно място. "Лизинговия" живот за мен е метафора за начина на живот на хора, които не са склонни дори в чисти и истински места като нашите села, сред природата в най-чист вид да надскочат/изоставят надградения си живот с ролите, които играят пред себе си и другите, за да се чувстват значими и успешни.
    Сетих се и за двойка туристи на средна възраст - американци, които докато обикаляха из селото се подканяха един друг с фразата " Снимай, хората казаха, че е хубаво!" :)
    Убедена съм, че стойността на човек не зависи от местообитанието му, не е нужна психоаналитична способност, за да знам и следвам тази и други истини в живота си, селото (не кой знае какво", а и града само ми помагат да откривам новите и преоткривам старите.
    Приятна вечер и успехи!

    ОтговорИзтриване
  5. Всички тези розови чайници, чинийки и чашки и пъстри платнени салфетки, покривки и възглавнички в тон обаче никак не изглеждат като "нахвърляни на две, на три" , а по-скоро като доста грижливо премислен и добре опакован багаж, и то специално за снимки ;) Иначе самите снимки са страхотни и зареждащи, но моля, нека не ги описваме като нещо случайно и небрежно случиващо се, ей така от самосебе си :)
    Споделям мнението за българския туризъм - жалко, но всичко написано е вярно!
    Поздрав,
    М.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Както казах, изяснете се със себе си, преди да се опитвате да обяснявате на хората какво мислят и какво са имали предвид. Нека се опитам да ви го обясня просто:
      1."Самото селце не е кой знае какво" не е определение на хората в него и за техния живот. Това означа, че няма конкретна забележителност, заради която да се струпват тълпи. На такива места хората ходят, защото е спокойно, природата е хубава, тихо и т.н. С две думи - да почиват. Не бъркайте туризма с отседналостта. Двете групи имат различни потребности. Не съм си търсила място за живеене, а за почивка. Не съм квалифицирала живота на хората там, а само наличието на места за посещение.
      2. Ако има търсене, има и предлагане. Когато отивам някъде да ПОЧИВАМ съм или на палатка или на място, което подсигурява настаняване. Ако претендира, че подсигурява условия и иска пари за това, моля да го направи качествено и в съответствие с цената, която е посочил. Когато при мен идват клиенти, подхождат по същия начин. Нарича се бизнес (все още не арогантност) и е свързан с неща, като клиентска удовлетвореност и добавена стойност. Няма общо с естеството на бизнеса. Само с умствения багаж на клиентите. И да, възможно е част от тях да са и арогантни. Какъв контрапункт видяхте, каквъв щемпел "Осанна/Разпни го", пък даже и град/село намесихте. Просто БИЗНЕС. Мммм да, имам наглостта да участвам в него. В ролята на турист, т.е градски кретен, с кола на лизинг, който през седмицата се вживява в ролята на голямото нещо, но през уикенда гледа да ограби живота на мирните селяни, като нагло посещава малките населени места и си харчи парите там.
      3. Не разбирам логиката и критериите, по който разделихте местата по стойност, но после се опитахте да ме убедите, че разделението е въведено от мен. Още по- малко схванах квалификацията на хората, които не произхождат от конкретна географска точка, като арогантни, надменни и кръвожадни. Стига бе, всичките ли?! Не е ли въпрос на характер? Всеки с адресна регистрация в града, автоматично ли става такъв с напускането на хабитата? Или става такъв само, ако има наглостта да упражнява туризъм, вместо да си се забие в панелката и да изпада в самосъжаление, както му е реда?

      Като цяло си измислихте неща, които в текста не съществуват като смисъл, защитавате се от несъществуващи факти, държите се нападателно и назидателно и което е още по- интересно, изненадана сте, че реакцията от другата страна не е на покаяние и вразумление.

      А розовите чайници си ги влача с мен. Те са олекотената версия. Разгледайте стари статии. Снимам такива неща от 6 години, станало ми е навик. И по- страшно е било:) Всеки уикенд бягам от целофанената история и се превръщам в розовата фея на зъбките.

      Изтриване
    2. Здравейте отново,
      Казвам се Боряна, предишните коментари пишех от телефона си и затова беше по-удобно да публикувам тук като анонимен потребител.
      Нямам общо с друг анонимен с подпис "М." накрая, впечатлен от розовия чайник и останалия реквизит за фотосесията.
      Нямам общо и с туристическия бранш - - къщата ни на село приютява семейството с трите ни деца плюс тайфите приятели.
      Като многодетно семейство имаме какво да добавим в детайлите на вашата категоризация. Принципно и към нея нямам кой знае какви забележки - съгласна съм с основните положения, харесвам и хумора и иронията, с която изброявате и описвате.
      Бъркате обаче изискванията и очакванията на туриста към условията на мястото, където отсяда (на което е посветена публикацията ви) с претенцията към даденостите на географското място, което посещават и комплекса за свръхценност на туристите, идващи от другаде. Нямах предвид конкретно хората от София, откъдето сте вие, това е ваше припознаване и набутване между шамарите :-)
      Както вече взаимно се убедихме, местообитанието не е в пряка връзка с качествата на човека и осъзнатостта му като такъв.
      Щом не се припознавате в написаното от мен, защо така обилно изреждате точки и подточки, обобщаващи уж моето мнение - тук и във фб, надявайки се на подкрепа от обичайно коментиращите тук.
      Явно грешно съм преценила възможността да изкажа някакво мнение и съмненията си по повод на прословутото изречение от поста ви - единствено и само него имах предвид, а не статията като цяло.
      Очевидно естетиката и неназидателния тон приключват в момента, в който някой наруши по махленски солидарните коментари тук. Замислете се дали вие не очаквате покаянието и вразумлението, за което пишете. Поне имате повече опит от мен с публичността и ветровитостта на това място :-)
      А снимките в съчетание с информацията, която намирам тук вдъхновяват и зареждат наистина.


      Боряна П.

      Изтриване
    3. Здравейте Боряна, първо благодаря че излязохте от анонимността. Второ, тази дискусия става безпредметна и безинтересна за мен. На мнение има право всеки, стига да не е обидно и агресивно. В цялата дискусия не си позволих по никакъв начин да ви охарактеризирам, анализирам характера ви от написаното или да коментирам вас самата. Смятам че не мога да го направя по текст в интернет. А и да не беше само в Интернет, пак нямаше да го направя. Ако мога да си позволя бих дала обратна връзка (българското критика е крайна неадекватно). Когато написахте коментара си, той се базираше на една единствена реплика. Вие не верифицирахте дали разбирането ви е вярно. А то не беше. Острият и нападателен тон, който използвахте (и продължавате) ме накара да се почувствам нападната, за неща несъществуващо. В резултат вие не успяхте да ме убедите във вашата гледна точка. Ако не използвате персонални нападки и опити за даване на характеристика по написано изречение, ще може да накарате хората да вникват в смисъла на написаното от вас.
      Не нося отговорност за ничий коментар, а блогът водя заради себе си.

      Поздрави и успехи! Нито една виртуална или реална словестна битка не си заслужава да приключи с лошо чувства:)

      Изтриване
    4. Няма да добавям повече излишни думи към тази кореспонденция, в която вече формата превъзхожда съдържанието й :)
      Всеки има право да вярва и защитава нещата, в които вярва :)
      Занапред ще продължавам да се отбивам тук и да "вземам" нещата, които по някакъв начин пасват на мен и моята представа за света. Няма да се включвам с коментари по евентуални мои несъгласия или съмнения.
      Нямам лоши чувства.
      Бъдете здрава и успех!

      Боряна

      Изтриване
  6. Що толкова я нападате Афторката:)
    Налагате й своя поглед. Ами, не я четете, като не сте съгласни с нея и ценностите й. Има всякакви хора
    Явно има нужда да се публикува.
    Защо?
    Тва е др тема. Отговорът най-вероятно е в детството:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен26 май 2016 г., 0:31

      Най-уважавам хобито киснене пред телевизора! ;)
      Защо?
      Защо няма смислени отговори, които да бъдат намерени в детството! :)

      Изтриване
  7. И вие ли сте от туристическия бранш:)В коя категория се разпознахте:)

    ОтговорИзтриване
  8. sole, mare e natura e torte golose coma la tua!

    ОтговорИзтриване
  9. Много интересен пост! Прочетох и във Фейсбук коментара на реакциите за поста и ми стана много забавно. За жалост, това е истината за реалната туристическа ситуация в страната. Когато пътувам из България гледам преди това да съм разпитала приятели и познати за определено място за настаняване, за да знам какво да очаквам и дали е място, което ще мога да понеса. На мен лично са ми най-неприятни всичките мутренски истории, където сякаш за основна цел има да се почувстваш по-низ от мутрата с х-класата и силиконовата мадама до него. По-бих предпочетала банални еднотипни стаи с все същите неприятни легла и въпросително изглеждащи мокети. Но както и да е...Важното е, че чайника наистина е прекрасен! Както са и снимките. :) А кекса изглежда толквоа сладък и крехък, че ми влиза в списъка с рецепти за пробване.
    Поздрави и пожелания за повече такива фантастични места за почивка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, определено мутробарока е най- неприятен. Другото, до колкото не излиза брутално от хигиенните норми, е поносимо. А и обзавеждането не е съществен фактор. Част от местата, които много харесвам, са невзрачни на пръв поглед. Отношението на хората там е това, което ме кара да се връщам.

      Изтриване
  10. А дали успяхте да опитате прословутото ''зелено сирене''от Черни Вит?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Зеленото сирене го опитах на едно изложение. За съжаление в самия Черни Вит не стигнахме до сиренето

      Изтриване
  11. Лулу, рядко чета коментари, но тук ми стана интересно. Тук винаги ми е. Успяваш да предизвикаш дискусии, без дори да си го целяла:))). Снимките ти са прекрасни, споделеното мнение точно, ясно и добре систематизирано. Иска ми се, много ми се иска българският туризъм да се промени или най-вече отношението на хората, то това куца в крайна сметка. Какво сме яли и как сме спали не е от значение когато собственика или персонала са мили и приветливи хора. Знаем какво струва на всички да правят бизнес в България, не сме от луната. Е, аз пък да те похваля за това, че си похвалила това местенце. Хубавите места трябва да бъдат препоръчвани. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  12. Страхотно местенце си открила, много красиво и уютно. Аза знимките и рецептите просто нямам думи, невероятни са, особено снимките:))) Поздрави и усмихнато и слънчево лято:)

    ОтговорИзтриване
  13. Страхотни снимки, изглежда сте си изкарали много приятно :)

    ОтговорИзтриване
  14. Анонимен1 юни 2016 г., 11:09

    Благодаря за хубавото настроение, което струи от блога Ви! Прекрасен стил и снимки - радост за душата и отмора за окото. Присъединявам се към редовните Ви читатели. Аз също имам блог, който ми замества големите розови хапчета - почна ли да пиша, камъни от небето ако ще да падат, няма да забележа. yanasto1.wordpress.com. За жените от живота.
    С уважение,
    Яна Стоянова

    ОтговорИзтриване
  15. Разкошни снимки! Струи толкова свежест от тях. Харесвам много твоя блог и се възхищавам на стила ти!

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...