Още няма 8. Слънцето вече е започнало да припича и вътре става топло. Размърдвам се, някак си успявам да се облека дрехите в тясното пространство и тихо разкопчава ципа (до колкото изобщо това е възможно). Утрото е прохладно, а студената планинска вода, с която си мия лицето, действа като цяла кана с кафе. В огнището все още тлее жарава от снощи. Раздухвам я докато припламне огън и слагам джезвето. Вадя от багажника на колата сгъваемото столче, което снощи сме прибрали, за да не се намокри през нощта. Гледам утринната омара и капчиците роса по тревата, докато отпивам от чашата с кафе. Слънцето се изкачва на хоризонта и в палатките става доста топло. След малко всички вече са будни и лагерът се пълни с живот.
И ако за нас това е бягство от градската реалност, за децата е просто РАЙ. Крясъците са добре дошли (поне се ориентираме къде са се забили) и никой не им прави забележка, че скачат в реката (то и без това трябва някъде да ги измием). През деня преживяват на филии с топено масло и домашна лютеница. Или просто каквото намерят по чантите и кутиите с храна. Няма обхват, няма таблети, няма телевизия. Има много движение, много нови места и факти, много природа и много реална и жива комуникация с други себеподобни.
Огънят и храната заемат съществено място в живота на лагера. Особено вечер.
Туризмът в България много отдавна се е превърнал в ужасна пародия, като всичко друго, което ни заобикаля. По курортите (зимни и летни) е застроено, мръсно, неорганизирано, с изключително ниско качество на услугата, която се предлага и на културата, която цари. На фона на тази анархия и откровена мърлявщина, не разбрах как и защо дивото къмпингуване попадна под законодателен обстрел. Абсолютно съм наясно, че България е една от малкото държави, където подобен род туризъм изобщо се случва, но преди да се въведат забрани и санкции, не е зле да се създадат условия. А и някак твърде арогантно и цинично звучи, на фона на всичките незаконни палати, постройки, махали и катуни.
Искрено се надявам този законопроект да не мине, но както се казваше в онзи виц - "Лошото чувство остава"
За жалост, е така, Лулу - абсурдна държава. Но вие не се отказвайте. Децата, а и вие имате нужда от това бягство и досег с природата. Поздрави!
ОтговорИзтриванеПрекрасни снимки!И за радост наша ще има още палаткуване и звездоброене на открито :)
ОтговорИзтриванеСтрахотни снимки и мемоари! Изглежда невероятно преживяване..
ОтговорИзтриванеНапълно права едно от мслкото хубави и последни неща останали за правене в цялата тая наша държавица и на него ще посегнат. Страхотни снимки
ОтговорИзтриванеИскам наръчник на палаткуващия :) Важни дребни детайли и всякакви хитринки.
ОтговорИзтриванеСега през новия палатков сезон ще направя със сигурност
ИзтриванеТолкова красота в един пост! Наистина невероятно нежни и истински снимки. Днес открих блога ти и веднага станах фен на твоята фотография!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти и добре дошла!
ИзтриванеОооооооо прекрасно ееееее..... Жестоки снимки, завидях ти благородно:)))Наистина е вълшебно, като призка! Поздрави!
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
Изтриване