Сън в лятна нощ

Не съм убедена, че ще ме познаете точно в момента. То и аз не мога да се позная, ама си се оправдавам, че при моето раздвоение на личността е нормално:) Днес вечерта се чух с децата. Мисля, че са добре, но всъщност най- хубавото е че нямам съвсем ясна идея какво правят при баба си:) Може би щях да страдам от угризение на съвестта при мисълта, каква ужасна майка съм, ако всъщност не ми беше толкова хубаво. Ключовият фактор е че те всъщност са много щастливи, а на мен ще ми се върне тъпкано на есен:) Така, че сега ако искате може да ме замеряте с камъни, за тези еретични мисли, но това е само, ако успеете да ме измъкнете от фитнеса/СПА центъра/басейна/козметични салони:) Но то и това е само, ако изобщо успеете да ме хванете между някое пътуване/екскурзия/тимбилдинг:) Абе с две думи - живея си живота и чак почнах да си завиждам.

При тези обстоятелства и сами може да предположите, че храната е силно ограничена и се свежда основно до някой друг домашен сладолед или нещо тип fast food, което при мен означава печена сьомга или някаква салата.

Тази е от сложните, т.е включва запечено козе сирене с мед и орехи, ананас и рукола. Истината е, че в повечето случаи е просто домати с разновидност на сирене и босилек, който успешно вирее в някаква саксия:)
Май ще почна да го харесвам този сезон, нищо че на есен ще ми се върне:)

Положението наистина е драматично:) Купих си нов обектив. Ако знаете само от кога мечтая за него... И снимах само два пъти за почти месец:)))

Багажът ми стои неразопакован в коридора. То за какво ли да го разопаковам, като от два месеца през има няма 3-4 дни и го опаковам обратно. Вадя само нещата за пране. Имаше една огромна купчина от изпрани и негладени дрехи, която се беше акумулирала за това време. Проблемът е, че ако се опиташ да измъкнеш нещо от долу и рискуваш всичко да се срути и да те затисне. На мъжът ми накрая май му писна... Беше я изгладил, докато аз бях на тимбилдинг. Срааааааааам! Пък може и да не ме е толкова срам:)

Да живее миялната и автоматичната прахосмукачка, защото без тях наистина щеше да е много грозна гледка:)
Прахосмукачката май е единственото нещо, за което си говорим с мъжа ми. На връщане от работа, залагаме дали  е стигнала до зареждачката или се е е заклещила някъде и е умряла. След това си мълчим. Ама не от онзи тип неловко мълчание, дето искаш да кажеш нещо, но не знаеш какво. Мълчим си щастливо:) Вие мълчали ли сте си с някой,  не защото нямате какво да си кажете, а просто защото не искате? Много е хубаво. Ще ми се върне на есен, не знам дали споменах:)

Ще си прибера диванетата и единственото спокойно място, отново ще бъде само тоалетната. Но и там само за малко е спокойно:)

Голямата ще е 7-ми клас ... Малката даже нямам идея какво точно ще я правя:)

Салата с рукола, козе сирене и карамелизиран ананас

150 гр. френско козе сирене
50 гр орехи
1 с.л мед
2 шайби ананас (от консерва)
Рукола

За дресинга
1 ч.л мед
1 с.л. малинов оцет или в краен случай балсамов оцет
1 ч.л сироп от ананас
сол
зехтин


Сиренето се слага върху хартия за печене, намазва се с мед и се поръсва с орехи. Около него се нареждат шайбите ананас Пече се на 220 градуса за 5 минути.
Продуктите за дресинга се разбъркват хубаво, до получаване на хомогенна смес. Руколата се подрежда в чиния, залива се с дресинга, като по желание могат да се сложат и няколко стафидки или друг сух плод. Отгоре се подреждат съвсем леко охладените, но още топли шайбите ананас и сиренето.

Следващата рецепта мисля да е още по- деградираща:) Най- много за една сангрия да ми стигнат силите:)

СЪРДЕЧНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА ВСИЧКИ, КОИТО МИ ОСТАВИХТЕ НАГРАДИ!!!
Винаги ги отбелязвам и много ме радват, но аз рядко пускам съответните постинги, защото се превръща в нещо като спам. Все пак в следващата публикация мисля да се реванширам, макар че както обикновено ще си е по мой начин. Нали знаете, че аз рядко спазвам правила:)