Страници

събота, 5 март 2011 г.

Истории от едно време с вкус на пълнозърнест малцов хляб

Имаме къща близо до София. Стара, пропита с история, с гредоред и стени измазани с вар. Старият бюфет и простата,  масивна дървена маса са обсипани с мънички дупчици.  Макар, че с годините са правени много подобрения, все още може да усетите почерка на поколенията, живели там. От дървените лъжици, старата ютия, огнището и котлетата, до тостера, телевизора Юпитер и телефона с шайба.
 

Някога хлябът не е бил просто източник на въглехидрати, който старателно трябва да се изключва от диетата на всяка жена, водеща заседнал офисен живот. Приготвянето му е било като ритуал, граничещ с тайнство. Днес няма нищо магическо, в това да отидеш до супермаркета и да купиш нарязан хляб в найлоново пликче, който ти се разпада в ръцете и с цел запазването на личния душевен покой е по- добре да не се зачиташ в съдържанието.


Все пак винаги има опцията да си го направите сами. Вече дори е мързеливо занимание, ако имате машина за хляб. А аз имам и редовно я експлоатирам:) Обичам да експериментирам с различните брашна. Така беше родена и днешната рецепта за сладък малцов хляб.

Някога не обичах особено да ходя на село. Дразнеше ме точно онова леко меланхолично и носталгично усещане за отдавна отминали времена, което днес толкова много харесвам. Бях свикнала с шума на трамваите на Лъвов Мост и тишината късно вечер  ме затискаше и плашеше. Витаеше нещо призрачно и неуловимо.

Като в повечето села по време на соца, много трудно можеше да се разчита на тока, особено по време на буря, когато е най- страшно.  Имахме солиден асортимент от газени лампи и свещи, които влизаха в употреба в такива моменти.


Стените на стаите и до днес са накичени със снимките на поколения мои роднини. Снимки от сватбата на прабаба и прадядо, за които само съм слушала. Портрет на баба, която за съжаление вече много слабо си спомням. Дядо като войник, картички от Германия, които е изпращал по време на войната, стар медал от Втората Световна ... 



 От по- късните години също има интересни фрагменти. Любими са ми старите телевизори, едно радио с грамофон, на което като дете слушах плочи и разбира се един от първите тостери, които някога са съществували:) Особени чувства на умиление храня към червената мелничка за пипер, която толкова старателно ви навирам в очите още от първата снимка:)



В стаята, която се използва за килер, винаги можеш да се възползваш от някой друг буркан със зимнина. Гъби в чудесна марината, които берем от близките ливади, бурканче с компот от къпини, сладко от малини или пък печени чушки, приготвени на жар. Всъщност чушките обикновено бяха приготвяни в чушкопек, но и така бяха вкусни:) Чушкопек, как звучи само:)))Много я обичам тази дума:) Мислех, че това изобретение на съвременната инженерна мисъл е само наше, но при едно от посещенията ми в Будапеща с учудване установих, че са ни го откраднали:) 



Зимнината се вареше на огнището в един голям котел. Това и до ден днешен си остава най- любимото място в цялата къща. Районът е планински и есенно време става доста хладно. Обичам мразовитото усещане в контраст с любимото трикрако столче, на което сяда баща ми, топлината от огнището и сгряващото усещане глътката ракия. Ракията обикновено е домашна, а аз не съм най- големият пияч, за който може да се сетите:) Тази глътка обикновено ми е достатъчна, за да си легна веднага под топлия и тежък юрган:)))



Когато бях дете, сутрините бяха придружени с голяма купа попара, с бучка масло, сирене и аромат на горещ липов чай. И до ден днешен попара не обичам, но онзи аромат се е впил дълбоко в спомените ми. Обожавах мириса и на прясно изпечен хляб. Имахме печка на дърва, в която никой не можеше да изпече нищо свястно, но селската фурна предлагаше неустоимото усещане на още горещи самуни с дебела прегоряла коричка:) Майка ми ни заръчваше винаги по- голямо количество, защото от площада до вкъщи, обикновено един брой беше лакомо погълнат:)



Приготвянето на хляб е може би едно от най- старите занимания в човешката история. Първоначално е бил просто изпечена грубо смляна каша от семена. Доста по- късно са се появили плоските хлябове, без набухватели от царевично, ръжено или пшеничено брашно. Бухналият хляб е "изобретен" от робите в древен Египет, като резултат от естественото ферментиране на замесеното тесто. Това е началото на квасения хляб, като в последствие квасът се е правил от гроздови семена или от ферментацията на брашняна каша. 
Много пъти съм правила квасен хляб вкъщи, но процесът е доста времеемък. За разлика от хляба, направен с мая, този с квас изисква период на втасване между 4 и 8 часа. 
Днес има няколко прекрасни местенца, от където може да си купите, както заквасен хляб, така и квас за домашна употреба. Не че се прави трудно, но някак си 6 дневното чакане на ферментацията, не е точно като за мен:) От едната спортна злоба правих няколко пъти квас от спелта, но за сега предпочитам мая:) Поне до пенсия, когато може би ще имам повече свободно време за подобни неща:) Ако вашият ентусиазъм е по- голям, може да опитате готов квас от някой от био магазините. Аз съм доволна от един немски, който купих от Балев Био
Тези дни, при поредното посещение на подобен магазин ми направи впечатление разнообразието от брашна, които се предлагат.



Макар, че не са от най- евтините, предлагат добро качество и поле за експерименти. Аз се спрях брашно от кестени и малцово брашно, което се се прави от контролирано покълнали ечемични зърна. Заради процеса на покълване, брашното е сравнително богато на захари и реших, че е подходящо да го комбинирам със сушени плодове. Прибавих и пълнозърнесто брашно от елда, което вече не е екзотика и придава много интересен аромат.




Пълнозърнест малцов хляб със сушени плодове

300 гр. пълнозърнесто малцово брашно
200 гр. брашно от елда
100 гр. брашно от кестени
100 гр. бяло брашно
20 гр. слънчогледови семки
30 гр. овесени ядки
30 гр. сушени червени боровинки
30 гр. сушени черни боровинки
2 с.л. кафява захар
1 ½ ч.л сол
2 ч.л мая за хляб
250 мл хладко мляко
50 гр. разтопено масло

Разбъркват се 50 мл. прясно  мляко, захарта, 2 с.л бяло брашно и маята. Оставят се на топло 15 минути, докато сместа шупне. В дълбока купа се смесват различните брашна и солта. Изсипва се маята, заедно с разтопеното масло и останалото мляко. Замесва се гладко тесто. На няколко порции се добавят сушените плодове и ядките и всичко отново се премесва. Тестото се оформя на топка, покрива се с влажна кърпа и се оставя да втаса за поне 1 час на топло. След като удвои обема си, отново се премесва, оформят се хлебчетата и се подреждат в голяма тава върху пергаментова хартия, така че да имат достатъчно разстояние между  тях. Оставят се да починат още 30-40 минути и се изпичат на 180 градуса за 35 минути.
В случай, че имате машина за хляб, може да използвате нея за месенето и първоначалното втасване на тестото.  Става значително по- лесно и чисто.


За да разпечатите рецептата във формат А4, кликнете на  картинката за отваряне в по- голям размер

Хлебчетата стават мекички и са убийствено вкусни с масло и мус от сирена!

Рецептата търпи интерпретации от гледна точка на използваните брашна. Ако не можете да се снабдите с брашно от кестени, може да го замените с шипково, допълнително количество бяло или друг тип по- фино брашно.

19 коментара:

  1. Всеки път с удоволствие идвам тук! Освен вкусните рецепти, начинът по който ги представяш е удивителен! Разкошните снимки, увлекателните разкази .. Много ти се радвам!! И със сигурност ще изпробвам нещо твое .. при наличие на време :)
    Благодаря ти за пътуването в миналото! И ние имахме подобна мелничка за черен пипер .. и сега гледайки снимките с умиление се сещам за нея .. навяваща ми изключително топлина и уют ..

    ОтговорИзтриване
  2. Разкошен разказ, Лулу :) И аз не обичах като дете да ходя на село, но сега го възприемам като катарзис, ще изпробвам рецептата ти.

    ОтговорИзтриване
  3. Хайде и аз да си призная, че мразех точно тишината и спокойствието на село, а сега много ми харесва.
    Лулу, върна ме в миналото, макар вчер ада бях там. Но си имаме същото чайниче за греяна ракия :) мелничката, шило ..... че и буркани такива имаме :)
    Наздраве :)

    ОтговорИзтриване
  4. отново си изкарах страхотно при теб,снимките са страхотни

    ОтговорИзтриване
  5. Лулу, благодаря ти за чудесния разказ, все едно четеш мислите и надникваш в душата ми...аз, селското чадо, все още имам ярките спомени за онова безгрижно, богато на впечатления, вкусове и аромати детство. Вкъщи все още си седят и тази същата, само че оранжева мелничка, и голямата ножица, и калайдисаните менчета, че и трикраки столчета за седене пред пещта като се пекат чушките се намират...
    А за хляба от селската фурна си ужасно права - нищо, че магазинът е на 50 м - вървяхме бавно, толкова бавно, че го носихме презполовен:)...

    ОтговорИзтриване
  6. Creative, радвам се че се отбиваш и намираш:) Идеята на този блог, беше точно такава - не просто рецепти, а и нещо допълнително към тях и много ще се радвам, ако съм успяла.
    Еoc, pep-4o, радвам се че не съм била само аз:) Мислех си, че вибрациите от трамваите са ме повредили:)
    Addii, благодаря! Снимките ги правих лятото и от тогава си чакат подходящата рецепта. Така и не ми дойде вдъхновението тогава:)
    Мариета, стигнах до извода, че децата възприемат света сетивно - вкусове, аромати, образи, усещания. Може би затова имаме толкова ярки спомени от тези години:)

    ОтговорИзтриване
  7. Naistina bloggat ti mnogo me radva, ti naistina si goliam pisatel!!! Opisanieto na ka6tata na selo e pove4e ot prekrasno...nakara me da me4taia (i da si tarsia stara ka6ta okolo Sofia...) Mnogo mi haresva ideiata ti za rezeptata za razpe4atvane...(aman ot prepisvane na rezepti!!!) Snimkite ti sa varhat!!! Mnogo hubavi! Rezeptite ti sa6to!!!! Mislia 4e tvoiat blog e edin ot nai dobrite , ot koito sam pose6tavala ( A te sa mnogo poviarvai mi!!!) Iskrenno ti se vazhi6tavam!!! Pozdravi i zeluvki Iva-La Rosa Bulgara
    P.S. Za sajalenie az niamam takiva spomeni ot dete...samo ot pra6na i 6umna Sofia i ot detski lageri i po4ivki...

    ОтговорИзтриване
  8. Прекрасни снимки - както винаги, и думи, които ме пренесоха в други времена...
    Около първата снимка бих направила ремонт на цялата си кухня, само и само да си я сложа на стената и да създам подходяща атмосфера около нея :))

    ОтговорИзтриване
  9. Uhhhh Lulu, I'm delighted once again. The old stuff and your photos are breathtaking. :)

    ОтговорИзтриване
  10. E, тук ме плени окончателно! Ужасно много ме влекат старотиите :)), а и обработката на снимките е напълно в синхрон в духа на времето, за което говориш! Перфектно отвсякъде! Поздравления, Лулу!

    ОтговорИзтриване
  11. Страхотна фотосесия. Хлябът изглежда много вкусен.

    ОтговорИзтриване
  12. Вили Конова6 март 2011 г., 17:13

    Детство мое , реално и вълшебно ,
    детство мое , така си ми потребно.
    Все се мъча света да обърна
    яхнал пръчка при тебе да се върна.

    Ти ме върна , Лулу!!! Прекрасното заето градско момиче може да прави чудеса!

    ОтговорИзтриване
  13. Запленена съм за пореден път и от снимките, и от рецептата, Руми! Обичам много старинните предмети, които крият красота, спомени и тайни...
    Поздрави с пожелания за успешна нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  14. Лулу, върна ме в детството с твоя разказ. Толкова увлекателно пишеш! Снимките са страхотни, както и рецептата :).
    Сърдечни поздрави и хубава нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  15. Разказа, снимките , хляба - всичко ми подейства като балсам за душата! Пишеш и снимаш невероятно, а съм сигурна че хляба е фантастичен! Усмихната седмица от мен
    P.S Радвам се да видя че не си изоставила идеята с рецептите за разпечатване :-)

    ОтговорИзтриване
  16. Щом видя рецепта за пълнозърнест хляб, винаги съм много заинтригувана. Този сигурно ще има непознат за мен вкус (не съм ползвала малцово и кестеново брашно). Ще го пробвам веднага, щом се снабдя с тях.
    Много ми харесва вариантът с разпечатването :)

    ОтговорИзтриване
  17. Мамоооо,
    да направиш пак. Много е вкусен особено с домашния ти пастет от риба тон!

    ОтговорИзтриване
  18. Да...и аз така Руми - като дете мразех тишината и спокойствието на село, но за разлика от теб и Пепчо и сега не мога повече от ден да изкарам - липсва ми шума, напрежението, абе ...всичко - шантава работа, или аз още не съм порасла...:)
    Много е интересно хлебчето, аз съгледах на пазара разни видове брашно, но чак пък такива нямаше. видях обаче шипково - може и да направя...

    ОтговорИзтриване
  19. Поредната доза увлекателен разказ, красиви фотографии и успешна рецепта.
    Поздравление.

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...