понеделник, 6 юли 2015 г.

Под небето на долината



Можеше да бъде всичко. Примерно  „Под небето на Тоскана“. Почти не си спомням сюжета от този филм, но много добре си спомням самата Тоскана с лозята,  безвремието, семплия живот,  слънчевите лъчи, малките градчета с каменни улички и лъчезарните усмихнати хора, които поздравяват непознатите.   И храната! Тя не се поддава на описание, не се опитва, не се изяжда, тя се чувства.

 
Можеше да бъде и описание от която и да било от книгите на Питър Мейл за живота във френския Прованс. Прекрасни лавандулови полета, старците насядали от зори в местното кафе и убиващи времето, проточващо се протяжно и мързеливо през знойната жега на деня. От години плануваме това пътуване до Франция, но то така и не се случва. Беше важно да е по време на цъфтежа на лавандулите, но тогава ни е натоварено и все изникваше нещо.


Всъщност  можеше да бъде и нещо съвсем друго, като Долината на фараоните в Египет примерно. Изпълнена с толкова много история, че ако застанеш и се вслушаш в тишината ще чуеш припукването и жуженето на времето, което се опитва да запази тънката граница между тук и сега и там и тогава. 


Можеше да бъде  всяко едно от тези неща. Но не е. По някакъв свой начин е всички тях. Само, че го няма бледият англичанин да го опише толкова живописно в романите си. Няма го и потокът от туристи, които да се увековечат със селфита на фона на древните руини. Няма го и великият холивудски  режисьор, който да възпее жуженето на пчелите сред лилавите редове от лавандула и нечия любов, родила се по гроздобер. Предполагам за това ни е трудно да го оценим.  Обикновено така се случва, трябва да си  видял всичко, за да може да оцениш, това което е пред очите ти през цялото време. Радвам се, че животът ми предостави възможността да видя достатъчно.


Истината е, че единственото на което  усетих липсата е не уханието на прясно изпечена франзела или чудесни равиоли, а лъчезарните хора с широките усмивки, които поздравяват непознати. Въпреки проблемите си и без значение от стандарта си на живот.
Можеше да бъде всичко друго, но то е просто всичко. Накуп.  Наричайте го както искате: Долината на розите/Долината на тракийските царе/ Долината на лавандулите или географски казано - Казанлъшката долина.


 От началото на май до края на септември там е раят. Един от многото, разбира се:) Започва с цъфтежа на маслодайните рози, минава през лавандулите и слънчогледите и завършва с гроздобера.  Разбира се, освен това, задължително в маршрута ви трябва да влязат гробниците на тракийските царе. Заради картинките в учебниците, най- известната остава Казанлъшката.


Това е малка семейна гробница с красиви и много детайлни стенописи. Оригиналната постройка е консервирана и няма достъп до нея, но е направена достоверна реплика, която е отворена за посетители. 


 Препоръчвам да посетите и музеят на Казанлък, където има макет на Севтополис - древен град, основан от Севт III. За съжаление останките от него имат доста тъжна съдба. През 1948 година Севтополис е открит при строежа на язовир.  След като са направени скици и проучвания е дадена зелена светлина на проекта и древният град е потопен под водите на днешния язовир Копринка (първоначално Георги Димитров).


Нашият базов лагер беше точно там, но колкото и да е красив язовирът, искрено се надявам в обозримо бъдеще да бъде осъществен някой от проектите за пресушаване на селището. За съжаление осъществяването им е доста скъпо начинание.
От там може да поемете пътя към останалите гробници. По това време на годината гледката беше прекрасна. Съчетание на Балкана с приказни лавандулови и слънчогледови полета, като тук - таме релефът е нарушен от някоя от могилите. Със сигурност едно от задължителните за посещение е тази на Севт III (Голямата Косматка). За съжаление по време на нашето пътуване беше затворена поради срутване в една от галериите и е очевидно, че ще се ходи пак. Тези, които успяхме да посетим са Оструша и Шушманец, но всъщност гробниците са над 16 и е добре да им отделите поне два дни, въпреки че са на сравнително близко разстояние една от друга.


Истината е че от доста време се каня да снимам в лавандула. След като така и не ми се получи за Франция, преди техните да пострадат от заболяване, в крайна сметка стигнах до значително по- близките, удобните и невероятно красиви български полета.


Снимките трябваше да бъдат част от рубриката Храна на открито, но по- скоро го обърнахме на пикник. Освен да намажа едни крустини, друго нищо не направих там. За сметка на това си го изядохме с огромен кеф в лавандулата. За протокола - бутилката вино също си я отворихме.


Подготовката продължи цяла седмица, като заради дъждовната прогноза включваше ушиването на облаци от плат, поръчката на жълти гумени ботуши и приготвянето на един невероятен и много ефектен сладкиш. Мартина оцени по достойнство всеки един от посочените елементи. Най- вече жълтите ботуши. Стайлингът с тюлена брокатена рокля, корона и галоши е неповторим и си е изцяло неин.

 
 Enjoy it! Рецептата е накрая:)























Ябълков сладкиш на розички

За тестото

  • 300 г брашно
  • 120г масло
  • 1 яйце
  • 2 с.л студено прясно мляко
  • 5с.л захар
  • 1/3 ч.л бакпулвер

За розичките от ябълки

  • 2-3 големи ябълки
  • 5-6 с.л. захар
  • сокът на един лимон
  • канела и ванилия

Брашното се пресява в купа заедно с бакпулвера. Добавя се маслото, нарязано на кубчета и се намачква до получаване на трохи. Следват захарта, яйцето и прясното мляко. Замесва се гладко тесто, което се увава в стреч фолио и се прибира за 30 мин в хладилника.
През това време ябълките се разполовяват и почистват от семките, след което се нарязват на тънки резенчета. Поръсват се с половината от  захарта и целия лимонов сок и се оставят да поседят поне 10 минути. От там нататък тестото се разточва на тънка кора, поръсва се с канела, ванилия и захар. Нарязва се на ивици с дебелина около 10 см и върху него се подреждат ябълките. Не можах да снимам стъпка по стъпка процеса, но това ясно е онагледено ТУК, така че си позволявам да използвам снимките, които ползвах аз като инструкция. Това очевидно не е оригиналният сайт, така че ако някой попадне на първоизточника, моля нека ми пише, за да сменя линка.
Розичките се подреждат в намаслена тавичка и се пекат 30 минути на 190 г. Готовият сладкиш се оставя да изстине и се поръсва с пудра захар.


По желание може да поръсите с филирани бадеми. Сега очаквайте рецепти с лавандула:)


И не забравяйте да се усмихвате!

17 коментара:

  1. Лулу, невероятна лилава приказка, образуваща безкрай мечти!
    Мерси за цветното начало на седмицата.....

    ОтговорИзтриване
  2. Изпълни душата и сърцето ми с красота! Вълшебница!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, страхотни фотографии. Може би чрез Вас, много хора мога да получат информация за лавандулата, да не предприемат просто така снимки на децата си. Колкото е красива, толкова е и опасна, тъй като е притегателна за змии, най - вече в средата на полето. Хората, които се допускат там винаги влизат с ботуши, и дори има човек с противозмийска отрова.

    ОтговорИзтриване
  4. Невероятна, вибрираща красота, която прелива от екрана! Благодаря за прекрасния разказ и виртуална разходка, с която се потопих в това Лавандулово вълшебство!

    ОтговорИзтриване
  5. Невероятни снимки! Опитах и аз, но са просто една снимка в лавадулата. Догодина заповядай по това време или една седмица по -рано в Добруджа.
    Има обширни лавандулови полета, граничещи с узряла пшеница, слънчоглед и дървета - страхотна цветна приказка.И малки заспали градчета и села/само хората не са усмихнати/.

    ОтговорИзтриване
  6. Това е и моята приказка. Колко отдавна си мечтая за тези лавандулови полета, и по никакъв начин не могат да се включат в графика ми. Благодаря Ви, че ме направихме част от това изживяване. Снимките са великолепни. Малките принцеси също. Отлично и за режисьора, и за постановчика, и за костюмера, и за синоптика, и за фотографа - всички в едно лице навярно. Браво и на главната героиня, с най-завладяващата усмивка. Ще се радвам на всеки Ваш нов репортаж!!! Нели

    ОтговорИзтриване
  7. Както винаги снимките ти са прекрасни, Лулу! А комбинацията лилаво с жълто страшно радва окото :) Прекрасна публикация!

    ОтговорИзтриване
  8. Вълшебно! Благодаря ти, Лулу, че зареди в мен нови лилави мечти♡

    ОтговорИзтриване
  9. Прекрасно! Много красоти накуп. Напълни ми душата...

    ОтговорИзтриване
  10. Руми, човек може да потъне в снимките ти... Голяма красота!
    А Мартина... Колко е пораснало това дете, вече не е никак малка...
    Пожелавам ви безброй подобни пътешествия! Благодаря за споделената красота! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Понякога си мисля, че тези публикации - снимки, текст, но преди всичко идеи - идват от някакъв друг, вълшебен свят! Просто нямам думи...

    ОтговорИзтриване
  12. .....ако не разбираш какво искам да кажа с тези точки, то е че нямам думи. И защо програмата ми не се съобрази и с моите лавандулови мераци, просто не знам;) 10х

    ОтговорИзтриване
  13. Толкова цвят,светлина и красота,онемях!
    А иначе за "първоизточника" /не съм на 100% убедена,но../ от този блог мисля,че тръгна манията по розичките :)

    ОтговорИзтриване
  14. Приказно красиво,поднесено с много стил и вкус.БЛАГОДАРЯ!!!

    ОтговорИзтриване
  15. Чудна Мартина, чуден стайлинг, чуден сладкиш, чудна лавандула, чудна Руми :)
    Благодаря ти за удоволствието!

    ОтговорИзтриване
  16. Вдъхновяващо, красиво, феерия в лилаво, очарователно... без думи.
    Благодаря за насладата за сетивата....
    Ivchi

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...