вторник, 20 януари 2015 г.

Как да си улесним живот и да си стоплим деня

Едно от най- неприятните неща, с които често се сблъсквах е да се прибера от работа болна и полумъртва, влачейки се по корем, да влезна в още студената къща и да установя, че в хладилника тъжно мърдат кофичка кисело мляко и няколко зеленчука. Те първа трябва да готвя, а всичко в мен крещи за нещо топло и сгряващо душата. Още по- досадно е когато ме е обрулил вятъра в планината, носът ми тече, главата ме боли, а краката нашепват, че са от нечие друго тяло. С течение на времето развих инстинкт за оцеляване в подобни ситуации и гледам винаги под ръка да имам някой "полуфабрикат". И не, не съм станала по- малко взискателна и не съм почнала да си зареждам хладилника с Е-та и тарелки със замразена баница и лазаня, нито съм преминала на готови кубчета бульон. Всъщност винаги съм приемала домашните "полуфабрикати" за част от ежедневието. Може би  защото от както се помня, майка ми е организирала нещата в кухнята по този начин и смятах, че е стандартна част от бита по нейно време. Нещо като реденето по опашки за тоалетна хартия и олио - не ти трябват в момента, но понеже не знаеш кога пак ще ги има в магазина и всички висяха с часове. Съвсем наскоро открих, че доста хора около мен дори не подозират за тази вълшебна "благина" за организация на времето и затова реших да я споделя. Не става въпрос за затваряне на бурканчета с домати и гювеч за зимата, а за нещо много, много по- елементарно. 



Трикът е много прост - събота и  неделя си приготвям разни основни продукти. Варя си бульон, предварително полусварявам разни зеленчуци, които изискват по- дълга термична обработка (моркови, цвекло, карфиол, измит, нарязан и бланширан спанак и т.н). Докато са още врели ги насипвам в добре измити и сухи бурканчета с винт, затварям, обръщам надолу с капачките и когато изстинат - прибирам в хладилника. По същи начин процедирам с готовото ядене, което съм сготвила в по- големи количества, сварения боб или леща, които в последствие подправям, доприготвям или прибавям към салати и други ястия. Спасява Мъжът на Лулу от досадно висене в кухнята в честите случаи, когато имам някакви ангажименти след работа. Та ако щете, може да  приложите "чалъма" и към прясното мляко. Понеже аз си взимам домашно, обикновено поръчвам между 4 и 6 литра, които сварявам, наливам в буркани или бутилки с винт, оставям да изстине и прибирам в хладилника. Последният "без да искам" експеримент, приключи с намирането и изпиването на мляко, което беше забутано 4 седмици в ъгъла на хладилника и когато го отворих, все още му нямаше нищо. Стандартно ми се разваля за по- малко от седмица.


Ако сте затворили добре бурканчетата с храна, издържат до 4-5 седмици в хладилника без да им има нещо. Особено ценен се явява костния бульон, който освен, че е страшно полезен е страхотна основа за всякакви аламинути. Надя Петрова много подробно е описала как се прави и ползите от него ето в тази статия http://natureinsider.com/bone-broth/.


Обратно на темата със студа, умората и скърцащия хладилник - с бурканче бульон и няколко зеленчука, нещата вече придобиват малко по- различен вид. Стопляте и изпивате половината, а към другата половина добавяте някакви зеленчуци и подправки, слагате на котлона за 5 минути и вече имате готова супа, която може да сгрее и ободри и най- отчаяната дууша.


Предлагам една такава рецепта за къри, което ми отне не повече от 7-8 минути по вече описаната система.



Къри с тиквички и карфиол
Продукти за 4 порции

  • 1-2  чаша предварително бланширан карфиол (слагате според вкуса си)
  • 3 тиквички
  • 2 домата (може и малко бурканче консерва)
  • 1 глава лук
  • 2 моркова - предварително полусварени
  • 1ч.л хубаво къри на прах
  • 1 с.л къри паста 
  • 1 с.л. зехтин
  • 1сол, кимион, черен пипер и кориандър на прах
  • 5-6 с.л кокосова сметана 
  • 750 мл домашен костен бульон 
  • люта чушка по избор
  • По желание може да добавите и 1-2 картофа. Аз лично не слагам, защото изискват време за варене

Лукът се наситнява и се задушава около минутка в зехтина. Слагат се подправките и къри пастата и се оставя за още 30 сек. Добавят се останалите зеленчуци и всичко се залива с бульона. Вари се 5 минути на слаб огън. Накрая се подправя с кокосовата сметана.



Ако обичате, поръсете с пресен кориандър или магданоз, сок от лайм и ситно нарязана люта чушка.


Ако се окаже, че сте приготвили по- голямо количество от това, което може да изядете в момента - вече знаете процедурата. Още горещо наливате в бурканчета обръщате и прибирате за следващия случай, когато ще се приберете премръзнали и кисели:)


За следващия път съм ви приготвила две рецепти за домашно масло или по друг начин формулирано - за модернизмите, които не са нищо друго освен добре забравеното старо:)

3 коментара:

  1. И аз често правя така, защото ако се случи сготвеното да е повече като количество, просто няма смисъл да се мъчим с дни. Пък и сме двама... :) И разбира се, че бурканчетата така спасяват, много съм съгласна! :)
    Поздрави, Лу, а кърито е чудно!

    ОтговорИзтриване
  2. Руми, и аз съм привърженик на улеснението на живота, колкото и да обичам да готвя :).
    На мен фризерът ми е пръв приятел - винаги се намират разни зеленчуци, които да спасят положението.
    Кърито изглежда особено примамливо за почитател на индийската кухня като мен :)
    Хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесни съвети! Ще опитам това с бурканчетата:)

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...