Страници

четвъртък, 1 май 2014 г.

Ресторанти: Lavanda

След като пуснах статията за ресторантите в България, получих доста имейли и лични съобщения. Въпреки леко хейтърския и ироничен аспект на текста, всъщност по- голяма част от вас реагираха положително (или поне тези, които писаха). Основната препоръка беше  все пак  нещата да не приключат до тук и да продължим с добрите примери. Има и такива и то не малко. Факт. Истината е че отдавна се канех да започна такава рубрика. Това, което ме спира е 1. субективизма на личното мнение и 2. снимките. Носенето на огромен ДСЛР апарат по заведението е огромно неудобство. Да не говорим, че много често посещавам заведенията през работно време или във връзка със служебните ми ангажименти, което прави съвсем нелепо и направо невъзможно мъкненето на техника и обективи. Все пак добрите неща винаги си заслужават гласността. Надявам се да преглътнете снимките с телефон. Ще се постарая до колкото мога. Всички впечатления ще бъдат от първо лице единствено число. Това означава лично мнение с всичките недостатъци на моментното настроение. Това е положението. Всъщност имам намерение да се фокусирам най- вече върху ресторантите и заведенията, които са ми харесали т.е. е малко вероятно да прочетете за нещо, което не ме е впечатлило или съм останала с лошо впечатление (освен, ако не са ме вбесили безкрайно).




Първият ресторант, с който започвам е Lavanda, като най- скоро посетен.


Не е трудно да го намерите, но задължително трябва да знаете точно какво търсите.  Намира се на прекрасната (според мен) улица Цар Иван Шишман №12. Всъщност заблуждаващото е че на същия адрес се намира друго любимо заведение - One more bar. Не се поддавайте на изкушението да поостанете там. Оставете си го за на връщане:)  Lavanda се намира на втория етаж на същата къща. Входът е на гърба и има табелки и стрелки, така че знаейки, че е там, става лесно откриваемо.

На пръв поглед, усещането беше почти като да си вляза вкъщи (само дето е малко по- подредено). Заведението се намира в апартамент, чиито стаи просто са били приспособени. Интериорът е леко винидж и напълно пасва с аристократичното излъчване на старата къща. Мартина възкликна въодушевено "Аууу точно в мамин стил!". Така де, да си знае от малка:)

Леко объркани се  настаняваме на една от масите. Посреща ни усмихната млада дама. Маниерите са по- скоро като на любезен домакин, на който са му дошли гости, от колкото на сервитьор или обслужващ персонал.


В заведението нямаше други посетители, така че менюто ни беше донесено светкавично, заедно с панерче гризини и хляб. Домакинята обяснява, че са домашно приготвени и всеки ден са различен вид. Очевидно бяхме попаднали в маковия ден. Вървят с малка купичка испански зехтин.

 
Харесах си една малка бутилка новозенландско шардоне и се ориентирах към храната. Кратко и сбито меню. Не обичам да чета дълги фермани, да не говорим, че Мъжът на Лулу изпада в ступор, като види нещо с повече от един лист. Обикновено изборът после, продължава докато другите се наядат и минат на десерта..
Според домакините менюто е сезонно и се стараят да наблегнат на продукти с местен произход, поради което през зимата едва ли ще срещнете салата, включваща домати. Освен това имат обедно меню и десерти на деня.


Правят чудесни ребърца с барбекю сос. Самият сос също е тяхно производство. Бавно готвени във фурна и после съвсем леко запечени за цвят и хрупкава коричка.


С две ръце гласувам и за агнешкия джолан. Това беше моят избор. Джинджифилово - лаймовия чийзкейк си го разделихме. Мартина си избра калмари с чери домати върху брускета с песто. Лично на мен ми харесаха, но тя очевидно не се справи с факта, че се малко по- жилави от стандартните пържени и обилно оваляни в панировка кръгчета. В крайна сметка ми нападна картофите.
В слеучай, че не сте любител на месото, има доста приятни и интересни предложения и за вас.
Тръгнах си с цялостно усещане на задоволство. И от обстановката, и от храната и от обслужването. Определено бих отишла пак.
Горещо препоръчвам да си направите предварителна резервация, ако искате да посетите Лаванда за вечеря. Ние ходихме там в четвъртък и въпреки, че е обикновен делничен ден, всичко за след 7 беше резервирано. Намирам го за подходящо и за тържества до към 20 човка. Жалко, че рожденият ми ден мина:)

7 коментара:

  1. "Шишман" е една от любимите ми улици :)
    Винаги, когато съм в София минавам през нея с
    удоволствие.
    Последният път се насладих на една стара, красива къща, боядисана цветно,
    с приятно закръглени тераси.
    Улових се, че съм се спряла на отсрещния тротоар и ѝ се наслаждавам!
    Непременно ще посетя "Лаванда", защото този тип заведения са ми любими!
    Благодаря ти за споделеното!
    Усмихнати майски празници!

    ОтговорИзтриване
  2. Лу, наистина е много приятно местенце. Там се запознах с Еси и въобще с "Меню"...
    Но минало... Очаквам и следващите ти предложения! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Мерси за информацията, Руми! Предпочитам такива ресторанти пред битовите кръчми.

    ОтговорИзтриване
  4. Точно такива местенца обичам - уютни и кратък лист меню, мразя ресторантските романи, от които все няма нещо или сервират притоплено на микровълнова.

    ОтговорИзтриване
  5. Много приятна атмосфера! <3

    ОтговорИзтриване
  6. Чудесна статия. Благодаря за това споделяна и за информацията!

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...