Страници

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

На кафе: Кутията за сладки на Тиквичка

През последната година доста неща минаха на заден план и както сте забелязали, блогът също се оказа в списъка с потърпевшите. Едвам креташе миличкия, а за някаква систематичност в тематичните постове, просто не можеше и дума да става. Въпреки очевидното занемаряване, продължих ежедневно да получавам съобщения и имейли. Част от тях ме питаха как съм, дали всичко е наред, поздравяваха ме за различни поводи или просто наминаваха да кажат здрасти. Чувствах се страшно поласкана и откровено казано - леко гузна и виновна, че нямам възможност да обърна достатъчно внимание на всички. Сега, след като нещата в личен и професионален план влезнаха в някакъв ритъм и дилемата дали  да се застрелям или просто да застрелям някой друг вече не е съвсем ежедневен въпрос, може би дойде моментът, в който ще отделя малко повече време на всички тези виртуални и реални познати. За тази една година се оказа, че са се появили доста нови блогове с потенциал. Преди около месец попаднах на едно подобно място, което с удоволствие добавям към листата си и ще следя с интерес. Ели е чаровна, дама която по симпатичен, открит и стилен начин, пише за нещата които я вълнуват и и харесват. Блогът Tikvichka е от типа "лични" т.е без предварително зададена точна тематика, но пълен с идеи и лични преживявания. Понеже моят блог също претърпя някаква метаморфоза и вече не е стриктно кулинарен, Ели  ми гостува с идея, а не с рецепта. Така че днес вместо на кафе със сладки сме на кафе с кутия за сладки:) И откроено казано се надявам да си получа кутията не само виртуално:) Enjoy it!

Снимки, текст и изпълнение: Елисавета http://tikvichkata.blogspot.com/

------------------------------------------------------------------------------------
На гости на една прекрасна

Една от причините tikvichkata  да съществува е именно заради въпросната "прекрасна".Не заради блогът и пълен с красиви снимки,впечатляващи рецепти и креативни идеи, по-скоро заради широко отворените очи, с които гледа света.В погледа и намирам познати неща,които ме радват и усмихват,намирам и такива които искам и аз да мога да виждам,намирам и разни смели неща,които не знам дали аз бих могла да видя някога.Нещата,фкоито прави са не просто "вдъхновяващи" ,има нещо вълшебно нейно в тях. Тя знае... Благодаря ти, Руми!
Истинско признание за мен е да бъда гост в "Something".Тук трябва да почна да говоря за себе си и мястото,което стопанисвам,но аз съм поредният срещнат, който  "не умее да говори за себе си и блааа,блааа " :) Накратко в tikvichkata може да срещнете каквото МИ падне. Главният тормозен е малката Малинка,фкоято е снимана от моя милост ,почти постоянно, но не мога да сдържам ентусиазма си при наличието на този дух! Обичам я от малката и бенчица на вратлето до малкото пръстче на крачето,което изумително много прилича на това на баща и. Тази информация по-скоро е за бебешкия дневник,извинете ме:)
 И така чудих се много, какво да спретна за това ми гостуване. Много исках да е нещо,което да виждам често,за да се сещам за Руми и Something често. След малко умуване се сетих,че си запазих една метална кутия от рождения ден на Малинката, която бях предназначила да бъде за захар или някакви сладки неща.И ето,нещата си се навързаха прекрасно. Официално и най-тържествено посвещавам кутията си за захар или някакви сладки неща на Something (тук има аплаузи), но ако много и харесва или реши,че без нея животът и няма да  бъде вече същият или просто иска да и направя някаква подобна... с удоволствие! :)




За тази ползвах бял и червен акрил + малко амбалажна хартия. 



Важно е да спомена,че ако решите да боядисвате гладка повърхност и то с акрил, е почти задължително да я минете няколко пъти с едра шкурка. Останалото е вашето въображение. Забавлявайте се! "


 Снимковият материал,нямаше да е същият без Малинка,за което искрено и благодаря.



 Руми, за мен бе истинско удоволствие да съм твой гост! Ти си прекрасната!
 
......................................................................................................................

Това последното изречение не знам дали беше част от текста на поста или част от имейла на Ели, но нарцисизмът в мен проговори и нескромно го публикувах:)

5 коментара:

  1. Благодаря ти за запознанството с нов блог! Кутията и бонбонът до нея са уникални:)

    ОтговорИзтриване
  2. Какви сладури :)
    Да я схрускаш тази прекрасна Малинка!
    И то, разбира се благодарение на прекрасната Лу,
    която ни открехна към това чудесно място :)

    ОтговорИзтриване
  3. Имаш и още как. ;) Чудно е при теб, Лу. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Иха, много сладуресто гостуване, а Малинка е истинска бонбонка! Напълнихте ми душата, така непринудено и весело, толкова различно! Кутията е приказно красива! Поздрави и на трите ви:)

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...