Страници

понеделник, 20 януари 2014 г.

That's my life


Тези дни из Facebook  се разхождаше поредната статия, написана от човек, занимавал се с нещо, но решил да промени живота си. Напуснал рутината на офис, за да се почувства свободен и необременен. Замислих се дали аз бих променила нещо в моя. Дали аз се чувствам обременена, но заради инерцията и страха не се осмелявам на крачка в страни. Не, не бих. Харесвам го такъв, какъвто е. Тук и сега се чувствам щастлива.



Харесвам силуета на Витоша рано сутрин, който се вижда от леглото ми. Харесвам дори липсата му, когато е още влажно и мъгливо и отброявам минутките, в които мога да се излежавам още мъничко, след като алармата безпощадно ни е събудила.
 

Обожавам усмивката и жизнерадостното бърборене на Мартина, която триумфално връхлита в спалнята и ни уведомява, че е станала и е готова за закуска. Обичам Мъжът на Лулу, който всяка сутрин става да и я стопли/сипе/нареже/намаже и сервира.


Харесвам мириса, носещ се от чашата с кафе. Типично женските ритуали, свързани с кремове, гримове и огледала.


Пет минутното съзерцаване на съдържаните на гардероба, в търсене на нещо, което да ми пасне на настроението и срещите през деня. Количеството дрехи, никога не е съществен фактор. Винаги се оказва, че искам точно ризата/блузата/полата, които по случайност не са изгладени.


Музиката в колата и светофарът на Борис, който винаги ме усмивка, заради сърчицето, което свети, когато е червено.


Харесвам обичайният шум и кискането на колегите в офиса.  Дори и лудницата ми носи някакво спокойствие, че нещата се случват и когато някой полага усилия, в крайна сметка всичко се нарежда. През последната година научих много. Дори не толкова в професионален план, колкото в личен. Уча се да балансирам, да разпределям времето и да се отърсвам от емоциите. От тази година се уча да се храня балансирано въпреки стреса, да си тръгвам на време и да спортувам. За сега се справям. Дори по- успешно от колкото в дните, които прекарвам вкъщи.


Обожавам вечерите със семейството. Чаша вино и книга/таблет пред камината. 
Тук и сега бих променила много малко неща. Това съм аз. Снимам когато ми се снима, пиша, когато ми се пиша, шия, когато ми се шие, но през цялото време знам къде съм, какво искам и какво мога да очаквам. Не робувам на клишета, суеверия и тенденции.  Тук и сега се чувствам щастлива. Утре може би ще е различно и ако това се промени нямам никакви скрупули да изляза от коловоза и да опитам нещо различно. Преди 7 години бях взела такова решение. Обстоятелствата се промениха и така и не се ориентирах към графичния дизайн, който се бях записала да уча. Съдбата поднася изненади. Може би някой друг ден, но не сега. Сега съм аз и ми харесва, а това винаги е най- важното. Кой знае, някой ден може да ви развивам теория за биологичното земеделие, графичния дизайн, а защо не и за ресторантьорството. Може би. Просто още не е дошло времето. А може и никога да не дойде. Кой знае. Някога липсата на точна програма за 50 години напред ме притесняваше. Сега не.

Понеже споменах, че от началото на годината се опитвам да рационализирам храненето споделям рецепта за диетични бисквити с овесени ядки. Без брашно, мазнина и захар. Противно на очакванията, нямат вкус на подметка. А бях толкова сигурна, когато видях рецептата:)



Бисквити с овесени ядки и извара, без захар и брашно
Продукти за 12 бисквити

  • 300г извара
  • 100г овесени ядки
  • 2 яйца
  • 50г мед (или повече според вашия вкус)
  • 1 настъргана ябълка
  • кората на един лайм - настъргана
  • канела, карамфил или друга подправка по ваш вкус

Количеството на продуктите е сравнително ориентировъчно. По ваше желание може да добавите други плодове, стевия вместо мед и някакви ядки и семена.



 Всички продукти се смесват до хомогенна смес. С помощта на супена лъжица се оформят сипва на купчинки от сместа в тава застлана с хартия за печене. Пекат се на 180 градуса за 25 минути.


Стават страхотни, ароматни и много вкусни. Единственото, което не ми хареса е че заради липсата на мазнина не са хрупкави и стоят по- мекички.


По горе споменатите причини известно време ще публикувам малко по- диетични и разтоварващи рецепти. С едно малко изключение/прегрешение от днес:)

21 коментара:

  1. Задължително ще се опитат бисквитите!! Сърцата много ми харесват!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сърцата си ги ших в изблик на умопомрачение:) Благодаря! Бяха 5 броя, но част от тях раздадох.

      Изтриване
  2. Пренесох се за малко у вас:) , така хубаво си го написала... Такава си те представям, Лулу, точно за това всичко около теб е така интересно, красиво и пълно с емоции! Бисквитките изглеждат вкусно, а снимките както винаги изкушаващи! Прекрасна нова седмица и много усмивки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да си призная честно, аз съм много тахикардична, но по- скоро се научих да си се радвам на това състояние, от колкото да се изнервям, че съм претоварена:)

      Изтриване
  3. Ти си прелест Лулу! Благодаря за споделеното, за емоцията, затова, че винаги вдъхновяваш :)

    ОтговорИзтриване
  4. еха, страхотен пост, дойде ми едно такова медитиращо. сега се опитвам да не ям никаква захар, избягвам и меда.бих пробвала рецептата и без мед

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, бе сега като си го чета, чак твърде Дзен ми идва:) Може да ги пробваш със стевия или с фурми вместо захар

      Изтриване
    2. ето ги! http://www.sharenasol.com/2014/01/blog-post_21.html

      Изтриване
  5. Пекат се! Благодаря за идеята. Добавих стафиди и повечко канела, вместо захар.

    ОтговорИзтриване
  6. Да, това е най-важното - да си в кондиция със себе си, да се радваш на нещата от живота и да намираш смисъл във всяко твое действие. Прегръдки, Лу!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да така е, но поне на мен ми коства известно време да го разбера. Надявам се, че осъзнаването се дължи на поумняване, а не на процеси следващи от ЕГН-то:)

      Изтриване
  7. Променяш се и това се усеща :)
    Което е прекрасно.
    Помня "задъханите " ти постове!
    Хубаво е, когато човек "робува" на себе си!
    Подейства ми релаксиращо :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, променям се. В това е чара на живота, ако успееш да го уловиш:) Не мога да кажа, че нямам задъхани момента. Преобладават. Именно те ме карат да се чувствам на мястото си. Много е странно, но това, което научих е че аз просто съм такава. Няма да променя тахикардичната си същност и любовта към екстремните изживявания на ежедневна база. Мога да променя само начина, по който ги възприемам.

      Изтриване
  8. Ехаа Руми какво по хубаво от това да си щастлив тук и сега с това, което имаш ... май прозвуча досущ като клише :))) И аз бих казала точно това, което е написала и Дани ... променяш се, звучиш спокойна, щастлива и на мястото си :)
    Незнам дали е въпрост на характер, но аз в по голямата част от живота си май все се търся и все имам усещането, че не съм се намерила :) Уж знам какво искам, а все има и още нещо :)) Сбъркана работа :)
    Снимките ти са истинска прелест!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иве, движиш се непрекъснато и затова има технически трудности при засичането:) Не съм се намерила, просто съм се преместила в друга точка. Всъщност това се оказва добра новина. Подозирам, че обратното води след себе си лоша новина - щом си се намерил, значи си спрял да вървиш напред:)

      Изтриване
  9. Руми, може и да имаш задъхани и трескави моменти, но постът ти звучи много релаксиращо. Докато те четях, си мислех колко ми е познато :). Понякога се заканвам да захвърля офиса и безкрайните мейли и телефони и да отида да гледам кози... някъде си. И в следващия момент се оказва, че харесвам живота си именно такъв, какъвто е сега и не ми се ще да го променям... засега. Желая ти винаги да си харесваш живота в който и да е момент от него :)
    Бисквитките сигурно ще ги пробвам, макар и да имам силни съмнения, че ще ги ям сама... ама нищо, тъкмо ще има повече за мен :)
    Хубава нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  10. Много хубаво. Дано моментите, когато човек е в мир със себе си са възможни по-често, а търсенето- то да е мотиватор за да се върви напред. Аз напоследък се тревожа все повече за общите ни работи, и доколкото рефлектират върху нас. Там търсенето и намирането на равновесния момент май изглеждат мисия невъзможна. Но това е друга тема.
    Жени

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Жени, намирането на баланс в неща, в които участват много външни фактори е почти невъзможно. По- същественото е като цяло да си ок и да приемаш философски липсата на такъв, когато не се касае за генерални промени и драматични сривове.

      Изтриване
  11. Няма по-хубаво нещо, от това да си харесваш живота такъв, какъвто е тук и сега :) Което разбира се, не значи да нямаш мечти или стремежи. Много хубав пост и за мен някак реален, защото е важно да живеем в настоящето повече, отколкото в миналото и бъдещето. Поне така си мисля.

    И не виждам нищо лошо в брашното, захарта и мазнината ... и те са си храна, не лоша и балансирана, ако се ползват правилно ;) Все пак от всичко по малко е най-добре :)

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...