понеделник, 13 май 2013 г.

Преди утрешния ден

Събудих се със страхотно главоболие. Логично. Цяла нощ се въртях и сънувах кошмари. Първо, че някой убива някого, после че аз убивам някого. Не помня кой. Не беше важно. На сутринта ми остана горчивият привкус за нещо гадно, което не можеш да сдъвчеш и нито можеш да изплюеш, нито можеш да преглътнеш. И това е логично. Вече месеци наред, всички възможни канали за комуникация подмятат, преживят и ме заливат с възможно най- голямата грозота, на която може да бъде способен един политик, във все още мирно време. Добри са в това! Много са добри! След като проследихме цялото действие с широко затворени очи, дойде ред на съвсем логичният драматичен, но доста блудкав край. Представлението свърши и настана тишина. Нямаше ръкопляскания, нямаше овации, нямаше дори освирквания. Просто много объркани хора, които стояха мълчаливо и стреснато по местата, с надеждата че това е само антракт и сега ще има второ действие, което ще завърши красиво. Нали всяка приказка завършва красиво?! И героично?! Та тук героят дори не се появи! То защото нямаше кой да спасява - тя и Снежанка изобщо не дойде... Завесите бавно се спуснаха. Актьорите не се поклониха. Сценаристите леко пообъркани се поздравиха и се заеха с писането на следващото, доста по- важно представление. Прожекторите угаснаха и в залата стана тъмно. Зрителите притеснено се заслушаха в тишината и примигаха в тъмното. Сега предполагам, трябва да решим дали да напуснем залата или да почакаме още малко, да започне следващата постановка. Не се очертава да бъде много силна. Те актьорите пак ще са същите,  но пък за сметка на това ще бъде с много специални ефекти и доста шум.  Във всички случаи парите за представлението няма да ни върнат, а друго в момента така и така не дават. 
И се бях зарекла да не пиша за такива неща, но просто не можах да се въздържа от кратка рецензия на второразредния театър. На моменти много ми се иска да съм от тези, които ще станат и ще си излязат, но не само от залата, а и от театъра. Не знам дали ще го направя в действителност. Но пък имам две деца, на които е много вероятно скоро да им доскучае. Тях няма какво толкова да ги спира. Жалко! А можеше да измислят друг край. И изобщо да е друга пиеса.




28 коментара:

  1. "... горчивият привкус за нещо гадно, което не можеш да сдъвчеш и нито можеш да изплюеш, нито можеш да преглътнеш." Много добре казано!

    ОтговорИзтриване
  2. Добре казано и добре написано111

    ОтговорИзтриване
  3. То даже не е и второразреден театърът...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Но пък имаш честта да го гледаш от първия ред:(

      Изтриване
  4. Наистина тъжно, Руми!
    Тоя театър май никога няма да фалира, пиесата едва ли ще падне скоро и актьорите май са с доживотен договор... Гадно! И по-гадното е, че искаш не искаш го гледаш тоя театър. Ако го подминеш, дори с обърната глава, все някой ще ти разкаже играта. Дъщерята избяга и се отърва, синът ми не ще и да чуе за подобно спасение, аз се разкъсвам между двамата, между дилемите и всяко ново утро започва с подобни горчилки. Преди няколко години си казвах, че вече май закъснявам за генерални промени, днес генералните промени ми дращят на вратата, а аз изпитвам страх да я отворя, защото не знам точно какво стои зад нея... Абе, във страшен филм сме се набутали!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Набутал или не, плащаме го. Не ме дразни толкова фиаското и цирка, колкото усещането за абсолютна безнадеждност. Не гласуваш за някой, а СРЕЩУ някой:(

      Изтриване
  5. Моите тинейджъри вече ги подготвям как да напуснат театъра, когато станат на 18. За да имат светло бъдеще, а аз- спокойни старини. Тъжно:(

    ОтговорИзтриване
  6. Постановката е до болка позната, актьорите са познати до втръсване,
    а аз съм толкова обезверена и с усещане за безсилие, както никога до сега!
    Лошото е, че голяма част от хората говоря с езика на актьорите и нищо не ги
    учудва!
    Децата рано,или късно правят своя избор!
    Защото нямат друг избор!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да така е! Рано или късно ти се налага да направиш някакъв избор и това е едно от малкото неща в живото, за което нямаш избор.

      Изтриване
  7. Лулу, въпреки възхитата си от красотата във всяка твоя рецепта, дума, кадър и пост тук, в това вълшебно място, за първи път пиша в блога ти. И то за да те поздравя за тези редове. За да се зарадвам на децата ти. За да споделя, че не само ти си затисната от тази безнадежност... Може би когато повече разумни хора осъзнаем колко сме свързани всички и колко е важно да сме заедно, тогава нещо може да се промени. Ние да го променим. А дотогава да работим за това проглеждане. Ти го правиш тук. Но явно ще е много бавно и мъчително... Невена

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не е безнадеждност! Само яд. То е различно:) Може би точно в това е надеждата. Погледни ситуацията от друга страна. В парламента влязоха хората, които най- много лъгаха и манипулираха. Сега или ще трябва да си тръгнат всичките в купом или да направят нещо. Примерно да се избият:) Ето ти една добра алтернатива:)

      Изтриване
  8. Руми, дяволски си права. И сякаш този театър няма край, и сякаш приказката се превръща в кошмар, и сякаш последното добро тихичко се изнизва... За съжаление.
    Не знам, но аз също смятам скоро да напусна театъра, да видим дали ще успя. Нямам идея и каква сцена ме очаква...
    Споделяй тези мисли - те са част от реалността и по никакъв начин не могат да загрозят това, което вече е.
    Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  9. Много добре си го написала Руми ,.... нямам какво друго да кажа освен, че доста дълго останах в тъмното, примигвайки чаках да има и второ действие ... и малко светлина ...

    ОтговорИзтриване
  10. Това посредствено представление го гледахме няколко сезона подред и съвсем логично, то не ни изненада НИКАК. Предложението беше повече от НИКАКВО и аз уважих желанието си да НЕ участвам в него- не смятам, че съм допринесла за сегашната ситуация, просто ми се виждаше по-добра идея да си останем поне за известно време по начина, които се случваха нещата в последните месеци, когато начело беше НИКОЙ.
    А за децата- смятам да не ги насочвам в избора им- всеки сам трябва да реши къде и как да изкара живота си- мога само да ги подкрепя в решението им.
    И намирам за много добро това, че сподели мислите си- в края на краищата това е една крачка, която ако всеки предприеме, може пък и да тръгнем в по-правилна посока.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мъх, ключовата дума е НИКОЙ. Аз гласувах за едни от тези, които влязоха в парламента. Направих го с ясното съзнание, че това не е най- доброто и с още по- ясното съзнание, че все още няма сформирани ДРУГИ. Направих със съзнанието, че не искам вотът ми да се размие и че така и така ще бъде разпределен. Резултатът от изборите беше много логичен. Съвсем логично и продължението, което се очертава да е много, много кратко. След това ще бъде интересната част:)

      Изтриване
  11. Мигахме, мигахме в тъмното, чакахме и второто и третото действие,но пиесата се повтаря на всеки 4 години и става все по-зле изиграна!Търпението отдавна ни напусна и не съжалявам нито за миг,че децата се устроиха извън България. Лулу, помисли за тези слънчеви деца и не ги обричай на безвремие...! Дано поне те не сънуват кошмари!

    ОтговорИзтриване
  12. Тъжно ми е, че след толкова години на надежди все още сме във водовъртежа и скоро няма май измъкване!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И съм съгласна и не съм съгласна. Ако се обърнем назад определено много неща се се променили и доста от тях са към добро. Забелязвам го всеки път, когато се прибирам от някоя командировка. Забелязвам го и по реакцията на другарчетата от другите държави, които ни посещават, забелязвам го и при приятелите емигранти, които също виждат промяната. Забелязва се и при фирмите, с които работим. Само че нещата не се случват бързо. И определено стават по особено труден и мъчителен начин. Няма значение кое правителство е било на власт - нито едно не е имало волята да се справи с корупцията, която ни изяжда. За съжаление и лявата партия никога не можа да излезе от номенклатурната си зависимост. Десните също. Просто хората никога не са гласували ЗА някого, а ПРОТИВ някого. Избрахме царя за да не спечели БСП. Избрахме БСП, за да не спечели Костов. Избрахме ГЕРБ, за да не спечели пак БСП. При другите избори това не беше толкова очевидно, но при тези е направо фрапиращо! Това не беше вот за ГЕРБ и Бойко, а вот срещу Станишев и Доган. В деня преди изборите ми се обадиха 4 човека да ме питат за кой ще гласувам. През последния месец получавах този въпрос още много пъти и още толкова приятели и познати ми обясняваха, че не знаят за кой да гласуват, не вярват на никой, но ще отидат само и само изборите да не бъдат решени от купените гласове на малцинствата. Може би от там дойде и толкова грозната кампания и мигането в тъмното сега.
      Аз обаче съм оптимист. Политиката е пари. Много пари. Тези ще си платят един на друг и все някак си ще се разберат за сега. Най- вероятно ще имаме предсрочни избори, но до тогава идеята за друга опозиция ще е изкристализирала в обществото и се надявам да е запълнила вакума, който се получи през февруари.

      Изтриване
    2. И аз съм оптимист, Лулу, но се питам ЗАЩО? Защо имаме свободата, правото, задължението да избираме, а няма кого? Толкова ли сме зле, толкова ли е гадно ТАМ?!...че никой свестен, порядъчен и чист човек не иска да отиде?!...Защо политиката стана синоним на нещо гадно, мръсно, долно, на компромиси с порядъчност, идеали, човечност,понякога ми се струва дори на геноцид.

      Изтриване
  13. Мда...Много хубаво си го написала - за съжаление е тъжно, толкова тъжно, че чак е почти фатално драматично...и реално...За съжаление този вакуум и тази ситуация, според мен, изобщо няма да се променят скоро - няма националисти в положителния смисъл на думата, които наистина да направят нещо за страната, няма патриоти, няма хора, които да милеят за страната - само такива, с поредната далавера...Но пък и ние сме търпеливи, ама много, много търпеливи и със сведени глави и приемаме почти всичко, само тихо си мърморим от време на време, и гледаме, и търпим, и виждаме издънките, и пак търпим, и се оплакваме - защо? Аз не чакам някой или нещо да оправи нещата - имах избор през '96 г., защото нямах друг избор и се махнах от страната, за да се върна след повече от 10 г. И не бях само аз - бяхме много народ - само от нашия клас избягахме 18 човека - в момента повечето пак сме тук...Защо и как - всеки си има различни причини. Мога само да кажа, че въпреки високия стандарт - там другаде - аз се чувствах не на място и въпреки неуредиците и измисления филм - тук се чувствам по-добре. Засега...

    ОтговорИзтриване
  14. Радвам се, че все пак си нарушила решението си да не коментираш. Много добре и прецизно написано, а в същото време толкова над нещата. Много ми хареса! Няма да коментирам обаче....то не остана вече какво да се казва....

    ОтговорИзтриване
  15. I every time spent my half an hour to read this website's posts all the time along with a mug of coffee.

    Feel free to visit my site; resting metabolic rate calculator

    ОтговорИзтриване
  16. Hi there, just became aware of your blog through Google, and found that it is truly informative.
    I'm gonna watch out for brussels. I'll appreciate if you continue this in future.

    Lots of people will be benefited from your writing.
    Cheers!

    Check out my web-site :: how to calculate bmr

    ОтговорИзтриване
  17. Не знам, но аз също смятам скоро да напусна театъра, да видим дали ще успя. Нямам идея и каква сцена ме очаква...

    ОтговорИзтриване
  18. Поздравления, страхотна интерпретация.
    Това е още едно потвърждение, че има таланти в България. От толкова банално и гнусно ежедневие да напишеш цяла приказка. :)
    А иначе няма да напуснем залата, поне не всички.

    ОтговорИзтриване
  19. Inspiring quest there. What occurred after? Good luck!



    Visit my site :: vakantiewoning huren

    ОтговорИзтриване
  20. Evaluate: Plasma Pn50b560 50-inch 1080p Hd tv From
    Samsung

    Here is my webpage; free video to mp3 converter

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...