неделя, 4 ноември 2012 г.

Уикенд дестинации: Родопите и река Арда

Мисля, че до този момент така и не намерих време да разкажа за някое от пътуванията ни до Родопите. Голям пропуск, защото наистина има какво да се види и за какво да се каже. След толкова пътувания в чужбина през последните години и толкова неща, които изписах, отчитам като грешка, фактът  че в този блог не обръщам достатъчно внимание на това, което имаме в България.



Снимките и сезонът предразполагат и към есенна рецепта. Всъщност само визията е есенна. Вкусът е подходящ за всяко друго време от годината.


Миналата година през май ходихме до Смолян и околностите. Не се справих достатъчно добре със снимките на Чудните мостове и другите забележителности, което може би е основната причина така и да не напиша статия за тази екскурзия.


По настоящем животът ми се радва на сериозни промени, което води до безграничен хаос в мислите ми. Изнервена, изморено и на ръба да тегля майната на всичко, много на бързо и съвсем непредвидено организирах семейството за кратка уикенд разходка. Всъщност организацията вече беше стройно предначертана от Джали, а аз само се включих под давлението на Слави. Голямото дете, от своя страна е обект на хормонални атаки и категорично отказа да промени тинейджърските си плановете, така че в крайна сметка за Кърджали заминахме само с малката.


Като базов лагер беше набелязан един хотел, на брега на язовир Кърджали. Тръгнахме доста по- късно от очакваното и разчитайки изцяло на GPS-а за ориентацията. Първият път се загубихме, защото не му повярвахме. Вторият защото му повярвахме, а накрая - просто защото си се загубихме:) Е, накрая късно вечерта, все пак стигнахме.


Не обмислихме достатъчно добре организацията през първия ден и посещението до един от мостовете беше обречено на провал. Онази част от групата, която все пак стигна, беше разочарована от скорошния ремонт на съоръжението. Вместо стари и много фотогенични дъски и въжета, групата завари чисто нова и боядисана в отровно синьо конструкция. Но пък разходката покрай язовира си заслужава, дори и без мост.


Залезът беше значително по- ползотворен.


След групиране по интереси, част от хората се концентрираха със заснемането на един модел, а другата напълзяха като мравки Каменната сватба. Някои и двете:)


 Едва ли има някой, който да не знае, но това е много живописна местност близо до Кърджали, на около 2-3 км от с. Зимзелен.  Изваяните от вятъра варовикови форми, наподобяват хора.


Легендата казва, че някога вятърът вкаменил сватбарите, след като свекърът пожелал булката.




След залез пейзажът се преобразява и определено можеш да повярваш, че в мястото има нещо магично и мистериозно.


За съжаление този тип снимки изискват статив. По стечение на обстоятелствата моят кротко си стоеше в София. Заедно с всички пейзажни филтри. Припрените и неочаквани пътувания носят своите рискове:)


В близост до Каменната сватба са други варовикови образувания, които приличат на гъби. За съжаление ние така и не стигнахме до там. Не успяхме да посетим и много други места, така че със сигурност ще имаме и друг повод за посещение на района.



Неделята започна със ставане рано сутринта - 5 часа, така че да имаме възможност да хванем залеза. Дестинацията беше меандрите на река Арда, по пътя между селата Бориславци-Маджарово, малко преди язовир Ивайловград.


Нашата идея беше да стигнем половин час преди изгрев. Идеята на GPS-а беше малко по- различна. Така и не разбрах как и къде ни завъртя, но първо минахме 60-те км за около час и половина и второ, накрая ни беше отказала от всякакви снимки. Целта ни беше само да излезем  на път, където по възможност да има ако не асфалт, то поне чакъл:) И без това нямаше смисъл да бързаме. Небето беше покрито с плътна облачност, без грам слънчев лъч и помен от огнените цветове на изгрева. След като си бил толкова много път, поне можеш да разгледаш, за какво става въпрос. На около 15 минути от този завой, се намира друг, където имахме късмета и благосклонността на слънцето.


Не са най- великите снимки на света, но както и друг път съм споменавала - при сутрешните снимки, по- съществено е усещането, а не толкова резултата. Усещането беше наистина невероятно. Стоиш изподран от трънките на ръба на скалата, гледаш слънчевите лъчи и реката, която се превръща в разтопено злато и единственото, което усещаш е експлозията от цветове.


Каквато и снимка да направя, никога, никога, никога няма да е достатъчно добра, за да пресъздаде гледката!

Не знам дали до края на есента ще успея да стигна пак до Родопите, но ако не сега, на пролет пак ще съм там.


Рецептата днес е за сладки орехчета. Преди да дам продуктите трябва да направя много важно уточнение. За да може да я изпълните, задължително условие е да имате форма за такива сладки или стара метална преса, която на времето се е използвала за целта.  С такава ме снабди Пепчо. Не правя често такива сладки, но определено пресата за орехчета е обект на доста нездравословно чувство за хумор и заплахи отправяни към Мъжа на Лулу, какво може да му се случи, ако ме нервира:)


Необходими продукти:

1 1/2 ч.ч. брашно
80 гр. масло
3 с.л захар
1 яйце
1/2 ч.л бакпулвер
ванилия

Брашното се пресява в дълбока купа и се смесва с бакпулвера и ванилията. Яйцето се разбива със захарта и към него се добавя разтопеното масло. Всички продукти се смесват и се замесва гладко тесто. Оставя се да престои около 15 минути. През това време пресата за орехчета се нагрява и се намазва с разтопено масло. От тестото се правят 52 малки топчета, които се поставят в уреда и се притискат с горната част. Моята преса събира по 9 броя топчета т.е на веднъж пека 9 черупки, после зареждам следващата партида и така до изчерпване на количествата.


От тези продукти излизат 52 черупки, които се слепват по двойки с крем и правят 26 цели сладки. Всъщност моите не бяха повече 20, но част от тях паднаха в жертва на предварително изяждане.

За крема:

Най лесният и удобен крем, който ползвам е 1 кутия Сгущенка смесена с 1 чаша орехи и 50 гр меко масло.

Сгущенката е еквивалента на Дулсе де Лече, който се намира в готова форма в руските магазини. Ако искате можете да си направите и сами, като сварите неотворена консерва подсладено кондензирано мляко за около 3-4 часа. След като охладите консервата за 1 нощ ще имате готов и много вкусен крем за торти и сладки.

Черупките на орехчетата се пълнят с този крем и се слепват една за друга. Оставят се да престоят едно денонощие и са готови за унищожение.


52 коментара:

  1. Каква е тази преса за орехчета? Иначе изглеждат лесни за приготвяне, но който няма преса.. хм?!

    Много живописно място в Родопите, колко съм слушала, а никога не съм била... Снимките ти са чудесни :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В момента се продават формички за орехчета. Не са във вида на пресите, но от познати съм чувала, че вършат работа

      Изтриване
  2. Страхотни снимки, Руми :) аз съм се заканила от 3-4 години да се върна в Родопите и все нещо ме проваля в последния момент :) GPS в България често води до големи недоразумения :)
    Много обичам орехчета и трябва и аз да се снабдя с преса, ако не друго поне ще мога да заплашвам половинката с нея :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. То при мен чувството за ориентация си е голямо недоразумение и грешка на природата:)

      Изтриване
  3. Прекрасни снимки :)
    Сякаш не ти се вярва, че са реалност!
    А GPS за у нас си е излишно :)
    Орехчетата са страшно апетитни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти Дани! Да ти кажа GPS, като цяло ми върши добра работа и за БГ, обаче аз и с него пак се губя:)))

      Изтриване
  4. Ех, колко е красиво !
    Много благодаря за рецептата, така се зарадвах, като я видях!
    Вече няма мърдане - и рецепта, и преси имам, ще се правят :) !
    Баща ми си купи GPS за чужбина, но от време на време го ползва и в България, било му забавно да сравнява истината и версията на машинката :) .
    А като го нагласим уж към село, всеки път ни праща в Тюркменистан ...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сега остава да ми кажеш, че си взела пресата със себе си и вече ще те призная:)

      Изтриване
    2. Ох, като заминавах наивистично си мислех, че няма нужда да си пренасям целия живот, т.н. "ново начало". Ама какво ти начало без компоти!
      Имам тенденции да се привързвам прекалено много към вещи и от време на време приемам това за слабост, та се преместих с 12 кг куфар и това беше.

      Ама зимата...ооо, вече имам цял списък с нещата, които ще помъкна с мен наобратно :) . И още преди да ти прочета коментара, пресата беше в списъка. Между локум, джоджен и бисквити "Закуска" :) .

      Лека вечер !

      Изтриване
    3. Компот мислиш ли да си вземеш? Аз бих:) Наистина! И за локума и бисквитите те подкрепям. Джоджен мисля, че и там ще намериш.

      Изтриване
  5. Уауу какви снимки ... Удивителни кадри и места! Толкова обичам Родопите , а не съм ходила там сигурно от десетина години, тогава още не съм и подозирала, че ще се захласна по фотографията, но точно тези места не съм посещавала, само пещерите край Ягодина и Триград и Чудните мостове, но незнам дали бих успяла да направя красиви снимки там, а е страхотно! Край Кърджали съм ходила само до Перперикон и дори не съм подозирала за тези неземни красоти в района! Оххх сега как ми се ходи ... кога ли ще се осъществи ... Незнам, но си права, трябва да се отдава дължимото на нашите български красоти!
    Руми успешна нова седмица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ив, сега като почнете де се чувствате туристи в БГ много на бързо ще ги обиколите всичките такива местенца:)

      Изтриване
  6. Страхотни снимки, страхотни пейзажи! Много добре са ти се получили!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Ели! Има още много, много какво да се желае от моите пейзажи, но очевидно първо ще почна от купуване и калибриране на монитор. Отварям си снимките на 4 различни компютъра и на четирите изглеждат съвсем различно:( Имам усещането, че много прекалявам с контраста, като обработвам на лаптопа.

      Изтриване
    2. Извинявай, че се намесвам и спамя, ама никак не прекаляваш с контраста според мен! А що се отнася до това как изглеждат снимките на различните компютри ... Не, че съм се примирила, но няма угодя, все нещо някъде ще куца и никога не изглеждат еднакво! Моите например са супер бледи на повечето компютри, които съм гледала!

      Изтриване
    3. Аз бях калибрирала един монитор, но след като си смених компютъра и калибровката по някаква причина замина:( Сега основният ми проблем е че обработвам на лаптопа, където наистина може да бъде много нереалистично.

      Изтриване
  7. Невероятни снимки, невероятни, Лулу!!! Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  8. Руми, снимките ти винаги ме карат да затая дъх. Толкова са въздействащи и някак истински, живи, сетивни.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Тони! Не са перфектни, но на мен лично ми носят много емоции и се надявам да съм успяла да го предам и на вас.

      Изтриване
  9. Лулу ,снимките са прекрасни!Трудно е да уловиш светлината,но ти си се справила блестящо.
    Местата ,които сте посетили са впечатляващи.
    Каменните гъби са близо до с.Бели пласт,а и Перперикон е чудесна дестинация.
    Пресата за орехчетата наистина може да влезе и в друга роля.:)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Със сигурност ще ходим пак там. Родопите определено са ми много любима дестинация.

      Изтриване
  10. Като видях орехчетата и започнах да преглъщам :))) Това са ми кюбимите сладки от детството и дори имахме преса, но кой знае сега къде е?!
    За Родопите също съм съгласна - това е магично място! А снимките ти са уникални!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да ти кажа тези орехчета ни аз помня мама как ги правеше и колко вкусни бяха, но сега като ги правя аз, трябва да призная, че я разбирам, защо толкова рядко ги правеше:)

      Изтриване
  11. Лулу, къде се продават такива формички?

    Прекрасен блог, сътворен с много любов! Поздравления :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Последно гледах в Карфур и един магазин за домашни потреби в Скай Мол.

      Изтриване
  12. Благодаря ти от сърце, Лулу, разходката беше прекрасна.....Аз съм от Кърджали и разбира се имам особен сантимент, а напоследък се прибирам толкова рядко (заменихме красотота на Родопите с красотата на грандоманската Виена и сега пак ме налегна една носталгия... ) Обаче трябва да се върнете! Има още много места, които ще ви очароват. Перперикон и Татул, във всички случаи, Скалните Гъби, за които говориш, пещерата Утробата и Златоград не е толкова далеч, а е прекрасен :) Бих ти препоръчала и чудесно място, на което да отседнете и съм сигурна, че ще ви хареса : "Вили Перпера" - на 8 км. от Перперикон и на 4 от Скалните Гъби. Пожелавам ви в най-скоро време да довършите разходката :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за препоръките за вилата! Много, ама много искам да отидем пак там със семейството и да се поразходим. Д

      Изтриване
  13. Обичам родните красоти, а през твоя поглед изглеждат вълшебни! Страхотни снимки и много любими сладки (спомням си, че в детството ми се приготвяха по специален повод). Поздрави и хубава нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  14. Благодаря за разходката и за чудесното начало на седмицата, Лулу! Невероятни снимки! А пресата за орехчета влиза в списъка ми "издирвани".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз споменах, че пресата ми е подарък, но има силиконови формички. За тях се прави едно тесто, много подобно на това за палачинки и пак стават много вкусни.

      Изтриване
  15. Не знам откъде да започна да пиша :)
    В този край никога не съм била, голям пропуск. Мисля да се поразходя :) Имам обещания за посещения на изоставени къщи в позабравени села... Да видим...
    Помня вкуса на орехчетата :) и майка ми има преса от едно време:) и помня конските дози които ни правеше:) и бяха много вкусни...
    Прекрасни снимки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Там изоставени къщи и забутани села има в изобилие. Времето направо е спряло в някакъв момент.
      Мислех да поснимам, но по детето много се беше изнервило вече и отложих за следващото посещение.

      Изтриване
  16. Въздействащи и много красиви кадри, Лулу! Само ако можех да снимам като теб... :)
    Орехчетата са страхотни, скоро се сетих за тях и много ми липсва вкусът им, но ако си намеря преса, непременно ще направя. Усмихнат ден! :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не знам от къде си, но ако около теб се намира намират от руските магазини Берьозка, да знаеш, че там имат орехчета и са им много вкусни.

      Изтриване
  17. Снимките са невероятни ... всяка една от тях ми спираше дъха ... не знам как е било на живо, но като човек, който нищо не разбира от фотография много много ми харесаха :) Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Габи, благодаря ти! На живо наистина е много, много красиво и искреното пи пожелавам да имаш възможност да отидеш да разгледаш по тези места.

      Изтриване
  18. Спиращи дъха снимки! Въздействат много!

    ОтговорИзтриване
  19. Руми, невероятна разходка! Досега не съм била в този край на България. Благодаря ти за възможността да го открия през твоя (страхотен) поглед!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз не бях ходила до скоро по тези райони и наистина го отчитам като огромен мой пропуск. Сега ще бързам да наваксам:)

      Изтриване
  20. О, Руми не знам какво не им харесваш на снимките, защото мен ме омагьосаха. Коя от коя по въздействаща! Неземно красиво е там и даже места, които денем не биха правили впечатление, утрото представя като приказни! Блазе ти за прекрасната разходка!
    А орехчетата са толкова нежни - никога не са ми правили впечатление тези сладки, а сега ми се иска да си открадна едничко, макар да са ти малко ;) И крема е точно по мой вкус, може би бих го опиянила малко с ром :)
    Ведра и усмихната седмица ти желая, мила!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мммм да, това за рома е много хубава идея! Тъкмо ще имам повод пак да направя орехчета!

      Изтриване
  21. Супер готини снимки Руми, всеки път като вляза при теб, усещам топлина, уют, дом.
    Любими са ми тези сладки орехчета, благодаря ти, че ме върна назад ;)

    ОтговорИзтриване
  22. Ех,Руми,къде ме върна с тези орехчета.....поне 30 години назад....къде ли сбира прах пресата на майка ми и защо ли още не съм й я поискала се запитвам сега?Страхотни ги правеше...ама то едно време почти нищо нямаше като хората по магазините,та тези орехчета ми бяха топ-десерта,който имах щастието да ям ,макар и рядко,че си е играчка.
    Та...пак се отплеснах...орехчетата ти са невероятно прекрасни и толкова красноречиво представени,че почти усещам вкуса им,ако затворя очи!
    А за снимките-ако тези не са велики...аз просто не знам кои са?За моето око са първа класа!
    Благодаря за есенната разходка из Родопите!
    Хубаво утре!

    ОтговорИзтриване
  23. п.п.Сега се върнах да ги разгледам пак - орехчетата де - верно ли ги чакахте едно денонощие? Аз не бих могла да ги опазя първо от себе си толкова време :),а подозирам ,че и моите хора няма да го допуснат при все,че вече са доста дресирани и обръгнали :) .

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Роси, да ти кажа по- скоро си беше една нощ:) Направих ги късно вечерта и на сутринта магически изчезнаха.
      Ох и да, определено и на мен ми бяха фаворит тези сладки, но не бих казала, че мама често ги правеше...

      Изтриване
  24. Страхотни снимки Лулу! От години се каня да посетя този район и все нещо става, сега съвсем ме нави да ида.

    ОтговорИзтриване
  25. Страхотна разходка си направих с твоите снимки...Честно казано и аз още не съм ходила из онзи край, но направо ме убеди да планувам една разходка...А за сладките - страхотни са...Не съм ги хапвала от дете, а баба ги правеше доста често, но с мармалад, обаче това кремче много ми допадна (-:

    ОтговорИзтриване
  26. Чудесно настроение в снимките...:)

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...