Страници

събота, 2 юни 2012 г.

Събота сутрин

Свърши и тази работна седмица и ако не друго, поне тази нощ се наспах. От известно време не ми се беше случвало. Преместихме си офиса, взех си последните тестове, имаше земетресения, бях болна, пропуснах първи юни, болят ме краката имам зверска мускулна треска и цялата съм в синини (това последното нямам никаква идея от къде е).  И се чувствам и изглеждам като след схватка със стадо бизони. Решихме, че имаме нужда от един ден почивка, в която просто да се шляем. Както аз, така и феймилито, които също го отнесоха покрай мен.




Тази сутрин просто си седях  на чаша кафе в любима сладкарница и  не правех нищо. Голямата вече не е на курсове и разполагаме с цял двудневен уикенд. След цяло година на препускане, сега чакаме.  Чакаме резултатите, чакаме класиранията и изобщо, чакаме да се ориентираме на някъде.



Малката днес завърши предучилищна. И пак чакаме. Там пък си чакаме да излязат класиранията по училищата и да видим къде ще бъде първи клас. Това се оказа още по- драматично от кандидатстването след 7-ми клас.


Имахме голям късмет с досегашното училище на Марти. Ще видим какво ще правим от тук нататък.


Сега след като всичко приключи, съм в състояние на пълна безтегловност. Чувствам се странно и много нетипично просто да се разхождаме в парка и да имам усещането, че сме затворили някаква много важна страница. Нямам идея как да си организирам времето, не знам къде ще ходим на почивка, всъщност не знам даже кога ще излизам отпуска.  Изобщо пълна дезорганизация!


Предполагам, че скоро ще ми мине. Някъде към понеделник, когато трябва да съм в другия край на София в 7:30 сутринта и ще се озова сред купища кашони, кисели колеги, които не могат да си намерят нещата и компютри и телефони в насипно състояние:) До тогава, обаче, има цял един прекрасен ден, който ще го посветя на пълната безтегловност. Нищо няма да сготвя, но ако съм на кеф, може да си обработя някоя и друга снимка и току виж съм пуснала планувана публикация, дето отлежава с месеци:)


14 коментара:

  1. Успех на малките :) Дано да се класирате в най-желаните места(училища).

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Мащерке! Вече ми е все тази, искам само да минава патакламата!

      Изтриване
  2. Охх Руми ... онази част с офиса ... и у нас на някой хора направо не им се говори, но и това ще мине :) Как обаче накуп са ти се струпали всички веселби, едната девойка ще е първолачка, другата става гимназисктка ... много успех ви пожелавам и късмета да е на ваша страна!
    Хайде чакаме снимки да ни пускаш, от архивите :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е те тия хора отнесоха основния стрес и гърч. То на мен не ми се говори, представям си какво му е на него. Дано наистина имаме късмет! Днес и утре излизат класиранията.

      Изтриване
  3. Ох, Руми, познато ми е- но при мен така бяха май-юни миналата година. Нямаше земетресения, но пък имаше неочаквано, тежко и продължително лечение...Но тогава оцелях. Синът го приеха там, където искаше и тази година наистина ми е по-спокойно:)
    Успех с класирането и ти пожелавам още много такива лежерни и безтегловни уикенди:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Краси, дано всичко с теб вече да е наред! Благодаря ти за подкрепата!

      Изтриване
  4. Руми, дано да мине по-скоро и да имате повече свободни уикенди. Успех на малките, дано да се класират в желаните училища!
    Хубава нова седмица и дано компютрите да са стигнали невредими :)!

    ОтговорИзтриване
  5. Имаш прекрасни момичета - дано всичко да се подреди както сте си го намислили! А на теб ти пожелавам лека и безстресова седмица, въпреки че знам колко е досадно и уморително да местиш офис...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за пожеланията Дида!

      Изтриване
  6. Уф, Лулу, това с училищата - не го мисли - май всичките вече са един дол дренки - с две думи образованието ни вече хич го няма. Дано попаднете на свестни учители поне по основните предмети, но те с тези заплати напуснаха май отдавна, останаха непрофесионалисти. Съжалявам, ако обиждам някого, но това е положението, с някои изключения. Важно е децата да растат живи и здрави, да имат свои амбиции и интереси, които да следват и вече има достатъчно начини човек стига да иска, да се самообразова. За жалост училището е последното място, от където нещо да научат. Бля, бля, изфилософствах се :)
    Напрежението в ежедневието ни смачква направо, и аз се чувствам по подобен начин, макар да сме минали училищната възраст, то все си има нещо - къде покрай децата, къде в службата, а пък природата и тя си каза своето..., здравето - обърни внимание. Дано не се разсърдиш за това, което ще кажа, както наскоро направи една девойка, на която просто дадох съвет от загриженост, но това е друга тема. Не съм медицинско лице, но от собствен опит, подобен знам - направи изследване на кръвта за тези неизвестни ти синини - да не е нещо с кръвосъсрването. А пък аз ще стискам палци всичко да е наред - понякога се удряме без да усетим и забравяме.
    Въпреки, че и ти като мен не си планирала още почивка и отпуска ти желая да са прекрасни, отпускащи, зареждащи и незабравими.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За българските училища просто не ми се коментира. На няколко пъти тръгвам да пиша постинг за цялата ни тъпа система, за това как вкарват всички в калъп и учат децата най- вече да НЕ мислят самостоятелно. Яд ме е че чак ми се реве. Отказах се да публикувам, само защото съм се зарекла, че тук няма да киселея много и защото се опасявам, че постинга ще стане доста по- груб и остър от обичайния ми тон и от това, което се смята за общоприето...
      Учителите са хора, като хора и правят каквото и когато могат. Има и добри има и много кофти, но мен мен като цяло ме е яд на системата!

      Изтриване
  7. Аз пък чак сега имах възможност да се наспя като хорта. Изпити и работа трудно се съчетават :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може да си формираме клуб на недоспалите:)

      Изтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...