Страници

четвъртък, 5 януари 2012 г.

На кафе: Заедно с Гери

Въпреки заглавието, всъщност днес ви каня да ни направите компания за чай, а не за обичайното кафе.
 Вече нямам спомен как попаднах на този блог. Първо ме грабнаха снимките и започнах да прехвърлям по- старите публикации, за да ги разгледам. Много красиви фотографии на птици, придружени с очевидно и по- задълбочени познания за индивидите на тях.



  Пейзажи, цветя, откраднати мигове от живота на село (тази част ми е любимата).




Всеки кадър е неподправен, направен с финес и което най- важното с онази магия, която му вдъхва живот.


Оказа се, че собственикът, прави и картички.


 После се зачетох и направо се увлякох. В продължение на 2-3 дни си открадвах от там по нещичко, когато имах свободни минутки. Леко хаотично и безразборно и може би затова през цялото време имах усещането, че нещо много важно ми убягва. Някъде тогава попаднах на една публикация, която даде отговор на моите вътрешни терзания:)




Гери е чаровна, мила, позитивна, усмихната, целенасочена и много талантлива. И това, което всъщност открих е че тя е на 18...
Няколко дни след това се опитвах да се сетя какво съм правила аз на тази възраст и колкото и да рових в спомените си, всъщност не мога да се похваля с кой знае какво.
Ако до сега не сте влизали в блога на Гери, просто задължително трябва да го направите http://avocett.blogspot.com  Едно от най- очарователните места, на които съм попадала!
Гери, благодаря ти за гостуването!  
 -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Здравейте !
Казвам се Гергана. Повечето хора, които ме познават, се впечатляват от факта, че съм на 18. Останалите реагират с "Такааа ли, изглеждаш много по-малка".
Аз и за двата случая бих казала, че възрастта няма значение.
Вярвам, че хората трябва да се променят, да се развиват и дообогатяват.
От много време с интерес следя блога на Руми и се радвам, че ме покани за нейн гост точно сега. Благодаря! Аз кафе не пия, но пък си направих чай от лайка :) .
През последната година аз също много се промених и имам чувството, че това е само началото.


По наследство ми е предадено желанието да правя 9192837 неща. За по-интересно едновременно. Правя картички и албуми. Букети и аранжировки. Работя с хора,клиенти. Особено добра съм в подробното обяснение на тема отглеждане на орхидеи.
Обичам да готвя, да събирам цялото семейство около масата. Грижа се за зеленчукова градина и 2/3 от къща. И понеже ме е страх след време да забравя всичко това, снимам.
Днес се разрових из архивите и попаднах на стара любима снимка от 2007.
Тичах с апарата на мама след велосипедиста. Сега пак много тичам, но съм толкова променена.
Имам чувството, че не просто тичам, а че съм се засилила за някъде. Понякога нетърпеливо бързам, друг път ме обзема блажено спокойствие и с часове се разхождам боса из градината и снимам.


Честно казано не ми се навлиза в подробности за личните ми занимания и интереси.
Ако има нещо,което ги обединява,то това е семейството ми.
Докато разглеждах старите снимки се замислих колко променен е всеки, за щастие към по-добро.
Ролята им в моя живот е толкова голяма. Макар и майка ми да твърди, че всеки сам си прави живота, аз пък трябва да кажа, че те са направили моя толкова по-хубав.
Аз съм достатъчно импулсивна, че понякога искренно се учудвам, че ми се водят на акъла.
В името на абсолютното откровение ще допълня, че не винаги съм се чувствала така.
И сега ми се случва да се ядосам, че все работят, но бързо ми минава, защото си спомням, че правят всичко за мен и брат ми и сестра ми. На мястото на гнева идва безкрайната благодарност.
Не знам дали всички родители се усещат колко децата им гледат на тях като пример. Как всяко тяхно действие, всяка реакция и реплика, попива дълбоко в съзнанието ни. Дори съвсем дребни неща, на пръв поглед незначителни.
Искренно съм благодарна за средата, в която се намирам.


Перспективата е голяма работа. Не съм и подозирала колко дядо ми е оказал влияние върху мен, върху характера ми.
Пораснах на село. Всички инструменти имаха и умален вариант. Когато той копаеше, и аз копаех. Понякога даже на правилното място. Имах си малко чукче, с което слагах пирони буквално навсякъде. Сега ми се ще да не бях чак толкова дейна в тази насока, защото поне три блузи бяха разпрани от пирони на неочаквани места .
Избата беше забранената територия, от където се вадеха невероятни компоти и сладка. И грах, който упорито отказвах да ям.
Толкова малки неща, толкова спомени, които са ми болезнено скъпи и мили, защото дядо вече не е сред нас.

Когато тръгнах на училище започнах все по-рядко да си ходя на село.
Интересът ми към птиците ме привлече към язовира, към градината.
И все пак не беше същото, както сега, когато съм там всяка седмица, когато за всичко отговарям аз.
Чувствам се не сякаш "отивам", а се прибирам. Да не се разбира погрешно, родителите ми са ми осигурили прекрасен дом, а наличието на течаща, при това топла, вода го прави още по-привлекателен.
И все пак, градината, старата къща, всичко усещам като мое . Там се чувствам свободна, щастлива.


 Правя ремонти, гоня мишки /или те гонят мен, зависи от гледната точна/, вечер слушам пукането на дървата в печката. Аз съм си природно небрежна, понякога може да се поспори подобрявам ли или влошавам положението.
Ако не друго, искренно вярвам, че допринасям с положителна енергия и много обич.


2011 беше годината на мини продукцията. Черита колкото грахови зърна, дини колкото топки за тенис. Не може да ме убедите, че моето производство не е най-вкусното.
От семе през първите крехки листенца до узрелия домат, като магия е.


Времето на село ме прави по-добър човек. Не се уча единствено как да разсаждам малури и да вадя производство. Това е само повърхностното, материалното.
В дейнствителност е толкова повече, цял един начин на живот. Моя начин на живот.
Скоро ще се разделя с него, за малко или много, но знам, че ще се върна, не само заради мен самата, но и заради моите бъдещи деца, моето семейство.



Пак снимки от архива. Брат ми и сестра ми са толкова по-различни на село. Целят се с кал, строят къщи с найлонови покриви, ядат филии със сладко от дюли и плевят на сестра си измъчените домати. Те са по-"градски" от мен и затова се опитвам да предам и на тях любовта към земята.


Да ги гледам как растат, как се превръщат в отделни личности, е невероятна възможност да подобря и самата себе си.
Защо те са като попивателни ,най-вече на лошите навици.
Изобщо това да си част от едно семейство си е голяма отговорност, защото при всички положения влияеш на останалите. Вярвам,че за да бъдем щастливи заедно, трябва първо да сме щастливи поотделно. Никой не трябва да се чувства ощетен и пренебрегнат.


Напоследък вкъщи само се шегуват с мен на тема "заедно".
"Хайде сега всички заедно да отидем да купим помпа за колата, за да я плати майка ви."
Но наистина ние много често се онасяме от ежедневието и работата. В момента, в който празниците, времето заедно са се превърнали в тежест, то тогава определено сме прекалили.
И все пак, продължаваме да се учим, защото при нас поне не е лесно да сме заедно. Всички искаме различни неща. Всички се засягаме лесно. И всеки знае как най-силно да нарани другия. Пък някъде измежду поредната караница и спречкване се прокрадват и малките красиви моменти на близост, нарушени единствено от щракането на фотоапарата .


Снимайте се. Записвайте забавните реплики. Толкова е важно. Сега може да ви се струва, че помните, но докога?



На Коледа баща ми стана по работа в 5 сутринта и после като се прибрал, ние още сме спяли. Та затова почнал и той да прави ръчноизработени картички. Защото моите били много скъпи:)

 
  .
Не си намерил материали, затова се разровил из чантите си и попаднал на кочан стокови разписки. Отпред има рисунки, това е задната страна. Подбива ми той бизнеса, ама айде , няма да му се сърдя ;р .


Обичам да пътувам, да сменям ежедневието с различна, нова обстановка. А всяко пътуване е два пъти по-приятно, защото знам, че има къде да се върна .


И понеже представянето ми не беше достатъчно дълго, има и рецепта :).
Вкъщи всеки обича различни неща и е почти невъзможно едно ядене да се хареса на всички.
Тези сладки спечелиха всеобщи овации и веднага след като ги снимах, бяха изядени. Кой с кафе, кой с чай или пък просто така, и троха не остана.

Сладки с пълнеж от сушени смокини
 Източник:  http://www.bhg.com/christmas/cookies/christmas-cookies/#page=21

  • 3/4 ч.ч. меко масло
  • 3/4 ч.ч. захар
  • 1 пакетче бакпулвер
  • 1/4 ч.л. сол
  • 1/4 ч.ч. прясно мляко
  • 1 яйце
  • 1 пакетче ванилия
  • 3 1/2 ч.ч. брашно
  • 2/3 ч.ч. сушени смокини
  • 1/3 ч.ч. стафиди
  • 1/3 ч.ч. натрошени бадеми/орехи
  • кората на 1 портокал
  • сока на портокала
  • 1 ч.л. канела

Маслото се разбива с миксер, прибавят се захарта, бакпулвера и солта. След като сместа стане хомогенна се добавят млякото, яйцето и ванилията. Постепенно се прибавя брашното и когато стане прекалено гъсто за миксера, се доомесва с ръце. Тестото се разделя на 4, завива се във фолио за свежо съхранение и се слага в хладилник за 30 минути.
За пълнежа: смокините,стафидите,бадемите,канелата,кората и сока от портокала се слагат в блендер за малко, колкото да се наситнят смокините. Пълнежа търпи много модиикации, аз сложих и орехи,и бадеми. Хареса се дори на хора, които не обичат смокини :) .
Фурната се загравя на 170 градуса,а тестото се разточва върху леко набрашнена повърхност. Имайки впредвид, че сладката е "двойна", точете тънко, 3-4мм.
Върху половината от формичките с нож се прави разрез, подобен на "х".
Върху останалите слагате по лъжичка от пълнежа и затваряте с разрязаните формички. Притискате по краищата, за да се затвори сладката, като джоб :) .
По желание може да намажете с разбих жълтък и да поръсите със захар преди печенето.
За 12-15 минути в загрятата фурна са готови .

Дозата е за около 35 сладки, на нас ни се сториха прекалено малко :) .
Отново благодаря за поканата, за мен беше огромно удоволствие.
А сега стига сте гледали монитора, ами прегърнете ваш близък, кажете му, че го обичате, обадете се на роднина, с когото не сте се чували отдавна ...
Просто бъдете заедно .
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Още малко прекрасни снимки от блога на Гери





 

 




36 коментара:

  1. Ау, невероятно просто! Страхотни снимки и разказ, и то от едно 18 годишно момиче! Впчетлена съм! Гери , продължавай все така!

    ОтговорИзтриване
  2. Лулу, благодаря ти, че ни представи тази млада дама! :) Блогът на Гери е един от любимите ми. Понякога само минавам за да почета, друг път да се порадвам на красивите фотографии. Само успехи ти желая, Гери!

    ОтговорИзтриване
  3. Уау!! Руми, благодаря, че ни показа! Наистина невероятно момиче, отивам да разглеждам! Поздрави и усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Браво на Гери, невероятно момиче! Прексрасни фотографии, толкова много говорят. Просто ми се напълни душата ... А какви страхотни черно-бели кадри, простоооооо нямам думи

    Аз не пих чай с вас, но споделих ужасно вкусния си обяд и ми беше много приятно. Благодаря Лулу!

    ОтговорИзтриване
  5. Беше истинско удоволствие да се "запозная" с Гери и нейното семейство :) Думите винаги са ми убягвали, но искам да си призная, че докато изчета написаното едни сълзички напираха в очите ми... от умиление вероятно.

    ОтговорИзтриване
  6. Гери е уникална млада дама с толкова и различни хобита! Разглеждам понякога блога и; всеки път с удивление на любовта и към околната природа, земеделието... и умението да ги запечата толкова добре. А сега и картички. Невероятно красиви!
    Поздравления за чудесния изобр на гост, Лулу!

    ОтговорИзтриване
  7. Руми, не знаеш колко съм ти благодарна за тази публикация :) Блогът на Гери и самата тя, са толкова уникални, позитивни, рядко срещани.
    Отивам да чета :)

    ОтговорИзтриване
  8. Значи все пак има надежда...
    Браво и благодаря!

    ОтговорИзтриване
  9. И аз съм сред последователите на блога на Гери и може би затова днес възкликнах от радост, когато видях, че е на гости и тук. Тя е прекрасна - млада, хаотична, талантлива, разпиляна, искрена, вдъхновяваща, различна. Гери, желая ти завинаги да запазиш това твое голямо сърце и да не позволяваш животът да отнеме и частичка от уникалността ти!

    ОтговорИзтриване
  10. Да, и аз не помня .. Не знам как, но толкова умело предава усещане за уникалност на нещата или отделните моменти и едновременно с това за цялостност, неразривност, принадлежност..

    ОтговорИзтриване
  11. Записвам се и аз за блога на Гери,
    много хубаво гостуване се е получило :)

    ОтговорИзтриване
  12. Lulu, благодаря, че ни запозна с това прекрасно младо и талантливо момиче. Гери, прекрасен блог, с радост ще Ви следя, много вдъхновение и приключения от мен.

    ОтговорИзтриване
  13. ей, аз пък се радвам, че го намерих отново, длед като го бях загубила сред многото интересности в мрежата. Наистина прекрасни снимки и прекрасен текст. Браво Гери, давай само така!

    ОтговорИзтриване
  14. wow! Страхотно хлапе!!! Направо нямам думи! Страхотно! Милена

    ОтговорИзтриване
  15. Прекрасна гостенка и страхотен блог, благодаря ти, че ни срещна с нея!

    ОтговорИзтриване
  16. Поздравления Гери! Възхитена съм и от снимките и от начина ти на мислене :)
    Николина

    ОтговорИзтриване
  17. Оставихте ме и двете без думи! Благодаря ви, за споделената невероятна красота и мъдрост!

    ОтговорИзтриване
  18. Руми, благодаря ти че ни запозна с Гери :) Неотдажна случайно попаднах на блога и и останах без думи, много съм впечатлена!!!
    Гери поздравления за таланта и мъдростта ти!!!

    ОтговорИзтриване
  19. Чудесни сте и ти и гостенката ти! Благодаря ти, че ни запозна!:) Поздравления и за двете!!!

    ОтговорИзтриване
  20. Мдааа...хубавото е че има толкова млади търсещи хора и Гери е точно такава. Благодаря Руми, че ни я представи. Невероятна е.

    ОтговорИзтриване
  21. Толкова млада и с толкова добре осъзнати таланти и посоки! И житейска философия! Чудесна си, Гери!

    ОтговорИзтриване
  22. Прекрасни снимки, а всичко е толкова добре написано!
    Чудесна е!

    ОтговорИзтриване
  23. Впечатлена съм, че на тези години човек може така да е осъзнал себе си, желанията и посоките си. Този факт ме изпълни с толкова радост и надежда за всички останали лутащи се между формата и съдържанието млади хора и деца. Снимките са прекрасни! С някои от тях биха се гордели дори професионални фотографи! Удоволствие ми бе!

    ОтговорИзтриване
  24. Ех, колко се радвам, че ми припомняш за блога на това изключително момиче. Преди време май беше споменала за нея във фейсбук. Много се впечатлих от блога й, но загубих дирите й. На скоро се сетих за нея и се радвам, че я "откривам отново".

    Гери много ме впечатлява с талантите и зрелостта си. Пожелавам й да ги съхранява и развива. Стискам й палци и й пожелавам на добър път! Изключителен човек е.

    Поздрави и на двете ви!

    ОтговорИзтриване
  25. Незабравка Любова -Нези7 януари 2012 г., 13:03

    Очарователно момиче! Впечатлена съм и ми беше много приятно да се запозная с нея.Благодаря ,Лулу!:)

    ОтговорИзтриване
  26. Благодаря ви, че изпихте по чаша чай с мен и Гери:) Искрено се надявам да има повече такива млади хора, като нея!

    ОтговорИзтриване
  27. Впечатлена е меко казано - аз съм очарована, запленена, омагьосана...прекрасни снимки и толкова мъдрост в думите на едно дете...Лулу, прекрасна гостенка ни представяш, благодаря ти!
    Гери, ще си позволя да се "намърдам" в личното ти пространство, надявам се да продължиш да ни показваш очарованието на твоя живот!
    Поздрави и на двете!

    ОтговорИзтриване
  28. Гери е страхотна!
    Блогът й ми е от любимите!
    Невероятно талантлива и земна!

    ОтговорИзтриване
  29. Очарована съм от страхотните фотографии и от младата дама. Благодаря ви.

    ОтговорИзтриване
  30. Ааааа, това беше страхотна изненада - само на 18 и толкова мъдра и зряла, толкова естествена и искрена! Честно, останах без думи! А снимките са омагьосващи:)

    ОтговорИзтриване
  31. Браво за таланта, буди възхищение..., но и малко съжаление...!Толкова надарено и в същото време толкова ощетено момиче...

    ОтговорИзтриване
  32. Вдъхновяващо, прекрасно и истинско. Благодаря:-)

    ОтговорИзтриване
  33. Изумена съм...не съм попадала на блога на Гери, но ще го направя много скоро след това невероятно представяне тук, Руми!
    За бога, имам дъщеря на 20, с която се гордея във всяко отношение, но винаги я възприемам /за нейна огромна беда и ужас/като моето малко момиченце. Сега Гери ме накара, освен друго да се замисля още повече, че бива да продължавам така, защото на тази възраст хората /поне би трябвало/ са отговорни и зрели. Не искам да правя сравнение между двете, както и по принцип между Гери и връстници, но едно е неоспоримо - Гери може да бъде пример за връстниците си, пък и не само...Възхитена съм от таланта, от очарованието, от зрелостта, от мъдростта, от небрежността, абе въобще от ...Гери.
    И се чудя на написаното от Анонимен по-горе, че тя е ощетена в нещо...Дано неправилно съм разбрала, дано не е поредната/за жалост по български/ злоба и завист срещу доброто, срещу успелите...Напротив - за мен Гери е благословена и и желая всичко най-хубаво от сърце!
    Поздрави и за откривателя - Руми - чета те с интерес, но не остава време да пиша - сега се изкуших/между две спешни справки, които правя на работното място/:)
    Весела

    ОтговорИзтриване
  34. Пропуснала съм да изпия кафето си с вас, но по-добре късно, отколкото никога :) Много приятно ми беше, да обогатя знанията си за Гери! Тя е страхотно момиче, истинско съкровище, в днешния комерсиален и безчувствен свят! С една дума УНИКАКЛНА Е! Поздравления и на теб, Лулу, за това, че ни я представи!

    ОтговорИзтриване
  35. Гери ти си невероятна!!!

    ОтговорИзтриване
  36. Много, много ми харесват снимките, жестоки са, а и всичко е написано така увлекателно! Просто никога не се отказвайте да снимате и пишете, това е талант от Господ! Поздрави!

    ОтговорИзтриване

ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...