Фотография при ниска осветеност

Ако напишете Фотография в Уикипедия, първото което ще прочетете е, че думата е гръцка и означава рисуване със светлина. Определението което са дали гласи, че Фотография се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлина. Факт е, че светлината е един от най- съществените фактори при снимането, но условията не винаги са такива, каквито ви се иска. Днешната публикация е за фотография при ниска осветеност и държа да отбележа, че по никакъв начин не претендира за някакъв професионализъм. Споделям  само личния си опит по темата.

Аз снимам с огледално рефлексен апарат (DSLR) и публикацията е насочена основно към тези, които използват такива камери. За съжаление преди да си взема тази техника, нямам много задълбочен опит с компактни апарати и не се наемам да давам акъл по темата.

Обикновено, когато няма достатъчно светлина се сблъсквам с два основни проблема - от една страна снимките ми се размазват, а от друга ми бяга баланса на бялото и всичко изглежда или много синьо (ако е на открито), или много жълто (ако е на изкуствена светлина).
Ето няколко неща които може да направите:

1. Снимайте в RAW формат. При различните марки фотоапарати, тези файлове се казват по различен начин, но без значение от името, същественото при тях е че са без компресия и пазят цялата информация. За да отворите такъв файл, трябва да имате конвертор. Обикновено със самия апарат върви диск с някакъв софтуер. Аз лично предпочитам да ползвам Camera Raw, което е плъгин към Фотошопа.

Отне ми почти година, докато осъзная, че ако снимам в роу имам много голяма свобода на действие после. Възможни са различни корекции, без това да повлияе върху качеството на снимката - от корекции в експозицията и баланса на бялото, до засилване на остротата и цветовете, без това да повлияе на шума.
В момента снимам основно в RAW, но трябва да имате предвид, че тези файлове са много големи и ще заемат страшно много място на компютъра. Правя основно почистване на около година, като изтривам  роу файла на тези снимки, които не ми харесват особено.

2. Контрол над блендата
Обикновено в  ситуации с лоша светлина,  снимам на режим с приоритет на блендата (на повечето апарати е обозначено с Av). По- отворена бленда означава повече светлина и по- добре експонирани снимки.  До тук добре, но блендата е една от функциите на DOF-а  (дълбочина на рязкост). Колкото по- отворена е блендата, толкова по- малко неща са на фокус и толкова повече се размазва фона отзад. Освен това е много съществено какви са конкретните характеристики на обектива ви. При по- отворена бленда, при повечето обективи, изображението не е много остро. Ето нещо нагледно с моят обектив Pentax 50/ 1.4

При най- отворена бленда 1,4 (първата снимка) скоростта ми е доста висока 1/500. Фокусът е много плитък - само върху едно от камъчетата и изображението не е много остро. На втората снимка блендата е затворена на 1,8, но за сметка на това скоростта пада на 1/160. Фокусът не е чак толкова плитък и изображението става една идея по- остро и ясно. На последната снимка блендата вече е затворена до 5,6, но скоростта ми е 1/40. Много голяма част от камъчетата са на фокус и  снимката вече е доста остра. Ако затворя още малко блендата, вече няма да мога да снимам от ръка, защото скоростта ще падне под 1/20.


3. Светкавица
Това може би е първото нещо, което хрумва на повечето хора, но сред фотографите, "светкавица" е мръсна дума:). Особено извергната е вградената светкавица.  Снимката става "лъщяща", а обектите плоски и без обем. Все пак има моменти, които по- добре да заснемеш как да е, от колкото да ги изпуснеш и после много да съжаляваш. Във всички случаи тези снимки не са някакви невероятни шедьоври, но могат да бъдат хубав спомен.
Аз ползвам изключително рядко светкавица, да не кажем чак никак. Преди няколко дни разбрах от къде се отваря моята вградена "светка", а имам този апарата от май месец:) Ако не разполагате с нищо по- свястно под ръка, може да се опитате да отразите светкавицата в тавана, с помощта на бял лист.
Тук нагледно се опитах да покажа точно как става, но голямото дете отиде на рожден ден, а на Мартина много и тежеше апарата и едвам го държи милото:) Надявам се все пак схващате идеята.

Долу са може би едни от първите ми снимки с ДСЛР. Първата е директно с вградената светкавица. Между другото това също е Мартина, ако не сте успели да я разпознаете:) Опитва се да изяде капачката на един от обективите:) От малка я захранвам с фотографски материал:)

На втората снимка вече съм направила опит да отразя светкавицата в тавана.

Освен, че лицето не изглежда толкова изпържено, отзад липсва неприятната сянка.

Друга алтернатива на вградената светкавица е външната светкавица. Във всички случаи използването на външна светкавица е много по- добър вариант. Тя е с чупеща се глава и може да се насочва в подходяща посока, така че светлината да се отрази в таван или в стена. Ако снимате сватби или друг вид подобни събития, тази джаджа може да бъде изключително полезна. Аз така и не си купих, но в редките случаи, в които ми трябва, взимам на заем.

4. ISO
Колкото е по- голямо числото на ИСО-то, толкова е по- чувствителен сензора/филма към наличната светлина. На пръв поглед звучи страхотно - просто вдигате ИСО-то и готово - вече може да снимате на тъмно. Но..., нали знаете, че винаги има но:) Ами проблемът с ИСО-то е че колкото повече качвате числото, толкова повече шум има в снимката. В най- добрият случай шумът я прави да изглежда зърнеста и не толкова ясна. В по- лошия вариант, се появява цветен шум, което са малки цветни точици, които вече изглеждат много неприятно. Новите апарати имат много добро шумоподтискане,  дори и на високо ИСО. Докато снимах с К100 не можех да си позволя да кача ИСО-то над 400. С новият К5, вадя прилични снимки и на 1500, но пак предпочитам да не пипам много този параметър.

К 100 на  ИСО 400

 К 5 на ИСО 800

5. Статив
Ако решите, че ням да ползвате светкавица или да вдигате ИСО-то (както правя аз), трябва да знаете, че колкото е по- тъмно, толкова по- дълго апарата ще държи отворен затвора, за да може да експонира снимката достатъчно добре.  Това от своя страна означава, че всичко, което се движи, ще излезе размазано. В допълнение вие дишате, ръката ви трепери и т.н, което означава, че и нищо да не се движи около вас, снимката е много вероятно пак да излезе размазана. Аз под 1/25 не мога да изкарам свястна снимка от ръка. В такива случаи прибягвам до услугите на статив. При използването му, задължително използвайте дистанционно, спусък за отдалечено натискане на копчето или отложен старат. Проблемът е, че ако натиснете копчето на самия апарат той ще се разклати и снимката пак ще излезе размазана. Аз нямам дистанционно и просто нагласям апарата на 2 сек. отложен старст. Стативът ви дава свобода да снимате дори и нощно време и да получавате доста интересни ефекти.

Тези снимки са от Лондон, покрай Темза и всъщност вече се беше стъмнило.

Накрая скоростта беше толкова бавна, че хората успяваха да преминат пред апарата, без да излязат на снимката., така че улиците изглеждаха празни:)

Държа да ви предупредя, че ако пътувате със самолет и не чекирате багаж, няма да ви разрешат да качите статива, като ръчен. Това ми създава известни неудобства, защото аз принципно си летя само с ръчен багаж:) Проблемът не е неразрешим и съм се специализирала в намиране на удобни места, на които да си закрепя камерата неподвижно.

Върху някакво бюро във Валенсия:

Върху бетонна саксия във Варшава:

Върху някакъв перваз в тази катедрала във Валенсия:

Обикновено апарата почва да писука, като го включите на отложен старт. Гледайте да изключвате звука, като снимате в затворени помещения. От личен опит ви казвам, че хората стават много раздразнителни, когато това се случва в църква:)

На парапета на прозореца на хотелската стая (пак във Варшава)

Много често си оставям раницата на земята и закрепям апарата върху нея.
Днес от Витоша точно по тази система:

6. Да превърнем дефекта в ефект

Всъщност това, че при лоша осветеност, апарата снима на бавна скорост не винаги е лошо. Ако разполагате със статив (или нещо, на което да закрепите апарата неподвижно), може да направите доста ефектни снимки, като размажете течаща вода или минаващи коли.

Ето един пример от автомагистрала Тракия

Съвсем самоцелно изчаквам да започне да се здрачава, за да мога да снимам размазана вода.

Във Валенсия се връщах два пъти на тези фонтани:

Първият път беше много светло, водата изглеждаше на пръски и снимките не ми харесаха. Върнахме се по- късно, преди да стане тъмно и резултата вече беше значително по- добър.

Това виенско колело го снимах миналата година на морето. Първоначално просто го щракнах, като вдигнах ИСО-то

След това ми хрумна, че мога да го изчакам да се завърти и снимката ще бъде значително по- интересна. Получи се ето това, като апарата е подпрян на някакъв стол.

За морските снимки, обикновено имам предварителна подготовка. През деня ходя и си набелязвам места, а привечер се връщам със статив.

Лефкада - Порто Кацики

Рибарското пристанище на Шабла:

Колкото са по- големи вълните, толкова по добре. Ако експозицията стане прекалено дълга, вълните карат водата да изглежда като пара.

Всъщност на тази снимка вече е почти тъмно. Това може добре да се забележи 2 кадъра след това, с друга гледна точка и експозиция, която не е много добре нацелена.

Снимането в гора е малко по- лесно. Там дори и през деня е  по- мрачно. Ако затворите много блендата, отново ще постигнете бавна скорост и съответно размазана вода. Този водопад от Крушунската каскада е заснет по обяд точно по този начин.

Има ситуации, в които лошата светлина може да бъде превърната в ефект и без да има вода. Тази снимка е снимана на ръчен режим, така че да излязат само силуетите на хората, гледащи аквариумите.

Понеже това е кулинарен блог, специално внимание искам да обърна на снимането на храна. Ще ви разочаровам - няма как да направите хубава снимка на храна при лоша осветеност. Много типичен пример е може би първата ми снимка, която направих преди година и половина - Смилянски боб с манатарки

Правена е без светкавица и на обикновена лампа. Както е видно, ефектът е просто покъртителен.
Последва втори дубъл на френска лучена супа, но този път с отразена в тавана светкавица.

Малко по- добре, но все още много далеч от истината.

При опит три вече осъзнах, че без допълнителни устройства няма да се получи.

Това пълнено пиле беше осветено със строителен прожектор, отразен в тавана:) Един нискобюджетен и сравнително ефективен метод, стига да намерите кой да държи лампата. Нея си я купих от Бриколаж за крупната сума от 7 лв. Представлява ето това:)

Проблемът е че аз съм перфекционист и резултата пак не ме удовлетвори. В крайна сметка си купих външно осветление - софтбокс с мощна енергоспестяваща крушка. Нещо ето такова http://dynaphos.com/product.php?c=3&sc=19&id=637
Има какво още да се желае, но за момента ми върши работа. Първата снимка с него беше тази:

За построяването на осветлението и отражателите бях писала по- подробно тук http://luluto.blogspot.com/2010/08/blog-post_25.html

Друго, което мога да ви препоръчам е ползването на статив. Снимките на крем брюлето от преди две публикации са правени без осветление, при много малко светлина, но със статив.

Може да сложите блестящи неща зад обекта, така, че като снимате на отворена бленда да се получи интересно боке.