Седем мига от есента

Свърши и тази седмица. Седя пред компютъра, пия чай и вече си подпирам очите с клечки. Тази седмица имах хиляди идеи за хиляди неща. За кой ли път не успях. Нищо, здрава да е! Все някога. Казвала ли съм ви, че съм поддръжник на теорията за паралелните светове:) Може би някъде съм успяла да ги осъществя:)  Всяка неделя обръщам страницата на отминалата седмица и правя ретроспекция на това, което съм свършила и на това, което предстои. Преди няколко дни Дина ми прехвърли блогърски спам и като никога, реших да приема хвърлената ръкавица и да разкажа 7 неща за себе си:) Много удобно - точно толкова дни има и седмицата. 

Това е финалът, но за него накрая

1. Понеделник

6.15 часовникът звъни. Познато ли ви е усещането да искате да си полежите само още 5 минути?  Значи знаете, че никога не стигат. Сгушвате се в завивките на топло, гушвате възглавницата, а часовникът на стената неумолимо тиктака. Телефонът пак напомня, че е време за ставане. През тъмния коридор отивам до банята и там вече се налага да светна лампата. Като плъх в брашно, примигвам срещу светлината.  И светът се завърта на много бързи обороти. Душ, да се облека, да събудя детето, закуската, скимтене за нещо, пак си забравихме плюшеното куче, закъсняваме, в нисък полет събираме още едно хлапе, задръстване, почти в движение ги изхвърлям пред входа на предучилищната, фреш, кафе, компютър, телефони, срещи, разговори.  

 Обяд. И пак на ново. Разговори, срещи, телефони, колата, във фитнеса, в къщи, вечеря, скимтене за нещо, някаква гадна задача от домашното по геометрия, I’m Martina, I’m six по 5 реда и къш по леглата. Леле добре, че е мъжът ми! Мисля, че няма да се оправя без него!  Светът пак забавя. Лягам да гледам някакъв филм ... и  часовникът пак звъни и пак 6.15...

2. Вторник

Тя става на 13. Вече официално е тинейджър.

-          "Мамо, днес случайно си изпуснах едно левче на трамвайната линия и виж какво стана!" Показва ми някаква сплескана и загладена монета.

-          "О дааа бе маме! Супер, аз паса трева! Ей така се изпускат монети на трамвайната линия! Айде стига ме будалосва" 

 "    "От къде разбираш, кога лъжа?!"

Ми не разбирам никак . Просто си спомням разни неща :) Беше преди около двадесетина година -Deja vu. Бая монети заминаха под колелата на трамвая:) Старшен кеф беше, ама сега и се карам. Въпрос на гледна точка, дето се вика:)

 

Семейно празненство по случай рождения ден. Малката мачка близнаците. Днес и извадиха първото зъбче, а близнаците проходиха. Страшен ден. ... и тя е изрината цялата. Сдобихме се с варицела. Малката реве, че не и разрешаваме да седи с близнаците, голямата реве, че сме и били провалили рождения ден. Как пък не се намери някой да ме гръмне!

3. Сряда

5.45 и часовникът звъни. Днес аз карам голямата на училище. Стържа лед от колата и още не мога да се събудя. Мозъкът ми спи, а тя не спира да приказва. И е още средата на седмицата. Всичко е на бегом. На обяд трябва да съм си в къщи и да сменя мъжа ми при малката.  Задачи, задачи, задачи. Всичко е спешно и е за вчера. Най- после се прибрах.... в 16.30 Е сега вече и да не искам, ще се намери някой да ме гръмне:)

Чаша чай преди лягане. Винаги действа толкова релаксиращо.

4.Четвъртък

 7.30 - тичкам си на пътечката във фитнеса. Шефовете ще идват. Паника, суматоха и почистване на офиса. Голямата била имала шестица по физика. Някакви срещи, два- три разговора по телефона, а пък голямата щяла да си празнува рождения ден, заедно с този на един съученик. Среща с шефовете и ако може да съм купила атлас по география за 7-ми клас.

 

Дали в някой от паралелните светове, точно в момента не съм на някой остров , люлеейки се в хамак и пийейки коктейл от кокосов орех. С розова сламка и шарено чадърче, ако обичате! И да е топло! Времето имам предвид, не коктейла. 

Официална вечеря, няколко чаши вино и светът е мой.

5. Петък

Главата ме боли. Всъщност всичко ме боли. Това, което не се дължи на виното си го самопричиних предишната сутрин във фитнеса. Трябваше да ме гръмнат във вторник или сряда.  . Някакви хора ми говорят. Чувам само кънтенето на чуковете в главата. Правя кратка разходка край офиса, фотоапарата е останал в колата, а някъде бях видяла много красиво червено дърво

Трябва да се прибера на обяд да сменя мъжа, ми който се прави на болногледачка. Някъде към 15,30 ми се обади да провери, дали все пак ще си дойда. Безнадеждно е. Май и той така се чувстваше. Отказвам се да разигравам тази схема за понеделник - подсигурихме си баба.

6. Събота

7.00 - часовникът пак звъни. Мъжът ми отива за кроасани, аз със сетни сили се изтръгвам от леглото половин час по- късно. Градът е един такъв сънен и леко мъглив. Голямата мълчи на седалката до мен. Вече и на нея и свършват батериите.  Оставям я на курс и обратно в къщи. Някой е залепил черно фолио с изрязано сърчице в средата, върху един от светофарите на Цар Борис. Като превключи жълто и сърчицето светва. Много лигавко, ама всеки път му се радвам.

Чаша топло кафе и уютът на есента.

Ще трябва да започна тортата, която обещах за партито на голямата. Страшен модел си измислих - черно и червено с рисувани цветя и един огромен червен божур отгоре. Мммм да, много хубава ще стане. Леле, тя май каза, че щяла да го празнува заедно с някакъв съученик. Дали ще му допадне идеята с китката отгоре... ммм, едва ли?!?!!!  Ще трябва да измисля някаква друга глупост.

7. Неделя

Та даааа, няма да ставам за никъде! Малката довтасва в 7,45 да провери дали спим... Карай и без това трябваше да довърша тортата. Кафе - ето това ми трябва. Обикновено го прави мъжът ми. Пробвах се да си го направя сама и отново постигнах същия завиден  резултат. Чашата е пълна с утайка и някаква бозава течност. И на вкус и на вид е еднакво гадно:) Вижте, ние имаме кафе машина, би следвало да става лесно и като за идиоти, а аз винаги постигам този покъртителен ефект. И то при положение, че не се опитам да взривя машината, като я натъпча прекалено. Вярвате или не, но аз не мога да правя кафе:)

Часът е 14,30 , във фурната се пекат пържоли, ние все още сме до никъде с тортата. Половин час по- късно всичко е разчистено, масата е сложена, а на мен ми остава време, точно колкото да нахвърлям всичко в устата и да го изгълтам, като гъска. Кате, благодаря за помощта!

После имаше още малко търчане, разнасяне на торта и 3 часа на чаша вино в едно заведение. Прибрахме се в 9, децата останаха без храна за утре, ама карай - пак ще го караме на брускети:) И така, сега си седя пред компютъра, а то стана вече понеделник...

Та това е в общи линии. Точно седем неща ги докарах. Според правилата би следвало да прехвърля предизвикателството на още 3-ма блогъри и да продължим СПАМ-а. Проблемът е че почти всички вече се сдобиха с тази чест:) Все пак я предавам натам, макар че може и да се дублира някъде:

Ивейн

Ваня

Борислава

И както разбрахте, детето имаше рожден ден, така че почерпете се с по парче торта

Стана много вкусна между другото - шоколадово еклерова

За блатовете - 3 бр

6 яйца

6 с.л брашно

6 с.л смлени орехи

6 с.л захар

1 шоколад

3 с.л прясно мляко

30 гр масло

1 ч.л бакпулвер

Отделят се белтъците от жълтъците. Белтъците се разбиват на твърд сняг в суха купа. Добавя се половината от захарта и продължава да се разбива с миксер още около минута. Жълтъците също се разбиват с останалата половина от захарта и се добавят на тънка струйка при белтъците, като се бърка непрекъснато. 

Брашното се смесва с бакпулвера и се изсипва на части при яйчния пух. Разбърква се с дървена шпатула и по същия начин се процедира и с орехите.

На слаб котлон се разтапя шоколада. Смесва се с маслото и млякото и и се оставя да се охлади 5 минути. 

Прибавя се внимателно към сместа за блатовете, като се бърка непрекъснато. 

Получената смес се разпределя на три и се пече върху предварително изрязани кръгове от готварска хартия на 175 градуса.

За крема

1 и 1/2 опаковки Крем Оле на Др. Йоткер - шоколад

1 и 1/2 кутии маскрапоне

500 мл прясно мляко

5 с.л захар

Млякото се разбива заедно с крема съгласно инструкцията на опаковката. Добавя се маскарпонетео и захарта и се разбива хубаво с миксер. Оставя се 20 минути в хладилника да стегне.

Моята торта е със захарен фондан и горният блат не е намазан с крем. Ако няма да украсявате тортата и отгоре ще мажете с крем, трябва да увеличите количеството на продуктите съответно на 2 опаковки крем и маскарпоне и 600 мл мляко.

За сглобяването

20 малки еклера. Ползвах готови, но ако имате желание, може да си ги направите и сами

1 кутия Филаделфия с шоколад - голям скептицизъм проявих към този продукт, но не е никак лош

150 гр сладко - аз ползвах домашно от боровинки

4-5 с.л топло мляко

Най- отдолу слагате блат и леко навлажнявате с топло прясно мляко. Намазвате добре с шоколадова Филаделфия и подреждате 10 еклера. Запълвате между тях с крем, така че изцяло да ги покриете. Следва тънък слой сладко от боровинки и следващият блат, от където нещата се повтарят. Не сиропирайте най- горния блат, в случай че ще украсявате със захарен фондан.

Не съм любител на шоколадовите неща, но тази торта стана невероятно вкусна!