Уикенд дестинации: Трънска екопътека, река Яблънишка и Дядо Петър

Този ден бяхме предвидили да ходим до Рилските езера. Оказа се, че лифтът има технически проблем и няма да работи до края на септември. Решихме, че като така и така сме направили сандвичи и сме обещали на децата, ще трябва да измислим нещо. След кратко ровене в Интернет се спряхме на Трънската екопътека. Рано сутринта  се озовахме в Трънска Банкя, където беше отправната ни точка. Трябваше да попитаме точно от къде е пътя и попаднахме на възрастен човечец. Както може би се досещате  от заглавието, това се оказа въпросният Дядо Петър. Освен, че ни даде обяснения, много настояваше на връщане да минем през него да ни даде ябълки. И съответно днешната рецепта ще е с ябълки:)

 
Разходката е ясна - Трънска екопътека, ако изобщо може да се нарече пътека:)

На кафе: Деси и фотография по усет

Преди време, когато бях бремена с второто си дете имаше един  кратък период от живота ми,  в който ми се наложи да си остана в къщи.  Честно казано, подходих по темата с доста смесени чувства. От една страна очевадно трябваше да се пазя повече, а от друга... ами аз работя от 18 годишна. Просто не можех да си го представя. Всъщност това се оказаха едни от най- хубавите ми месеци в живота.  Сега вероятно ще решите, че ще почна да се превъзнасям за майчинството, тръпката от очакването, новият живот  и бла – бла – бла. Не  че ги нямаше, но истината е,  че това, което направи кисненето в къщи наистина весело е запознанството ми с още няколко бременни, кажи речи на същия акъл, като мен.  Мотаехме се насам- натам, хилехме се, разхождахме се,  обядвахме заедно, като цяло много се забавлявахме заедно и преди и след като се родиха децата. Продължаваме да се виждаме и до  сега – 6 години по- късно. Една от тези невероятни дами е Деси  и от доста време искам да я представя. Деска, извинявай за забавянето, много ти благодаря , че прие поканата и изсипа всичките тези суперлативи за мен!:)

Преди известно време си купи апарат и макар, че все още нищо не разбираше от фотография, още първите и снимки правеха впечатление. Снима със стар ръчнофокусен обектив и твърди, че не може да обработва.  Изумително е как на някои хора, им се получава просто ей така! Ако до тозо момент, не се сблъсквали с нея, задължително посетете страницата и във Flickr http://www.flickr.com/photos/44690076@N07/

Специално за гостуването си в something…  Деси подготви една изумително вкусна и простичка рецепта със сьомга. Направете я и няма да останете разочаровани! Аз вече я пробвах няколко пъти: ) Все пак този материал отлежава при мен от юни...

Честита есен

 Та - даааа, есента дойде! Не ви е есенно?! Всъщност и на мен не ми е, още повече че след десетина дни се каня пак да ходя на море:) И все пак астрономите твърдят, че днес сменяме сезоните. Синоптиците не са на същото мнение:)

 Съвсем тематично, днешната рецепта е традиционно българска, мнооого есенна и подозирам, че когато са я измисляли, основната идея е била да се понатрупат още няколко килограма за идващата тежка зима. Изобилието от калории, което ще демонстрирам е Пълнена тиква с локум, ядки и плодове.

Let's celebrate!

И така, сложихме началото на активния сезон! Церемониите  по откриването започнаха със синхронно правене на торта на четири ръце и тържествена светлинна феерия по случай рождения ден на Марти.

Набързо преминаха през честването на рождения ден на близнаците и една сватба. Веднага след това превключихме на начало на учебната година, а утре започват същинските олимпийски игри. Основните дисциплини, в които имаме наш представител са "Подготовка за кандидатстване след 7-ми клас"; "Заведи децата на английски" и "Ставане в 6". В тази последната не съм много добра, но все повече  му хващам цаката:).
Днешната публикация е много разточителна и дълга, но само от към снимки. Рецептата е една единствена, въпреки няколкото събития и всъщност дори не е моя. Но пък е за торта и е невероятно вкусна:)

Тя

Спомням си мигът, в който я видях все едно беше тази сутрин, а ето, че вече става на 6. Понякога се питам дали изобщо я заслужавам. О, да, знам че си е моя и затова така се прехласвам, но тя наистина е прекрасно малко слънчице.

Фрагменти

От където и да го погледнеш, лятото лека полека си отминава. Аз намирам очарование във всеки един от сезоните и определено не изпадам в меланхолия от мисълта за есени листа.  И все пак лятната отпуска е една и си заслужава да се отдели специално внимание.

 Рецепта също има и тя ще е тематична. Мисля, че това лято прекалих с морските предложения и публично обещавам, че това е последната за доста време напред:) Ризото със скариди и портокал.