На кафе: Деси и фотография по усет

Преди време, когато бях бремена с второто си дете имаше един  кратък период от живота ми,  в който ми се наложи да си остана в къщи.  Честно казано, подходих по темата с доста смесени чувства. От една страна очевадно трябваше да се пазя повече, а от друга... ами аз работя от 18 годишна. Просто не можех да си го представя. Всъщност това се оказаха едни от най- хубавите ми месеци в живота.  Сега вероятно ще решите, че ще почна да се превъзнасям за майчинството, тръпката от очакването, новият живот  и бла – бла – бла. Не  че ги нямаше, но истината е,  че това, което направи кисненето в къщи наистина весело е запознанството ми с още няколко бременни, кажи речи на същия акъл, като мен.  Мотаехме се насам- натам, хилехме се, разхождахме се,  обядвахме заедно, като цяло много се забавлявахме заедно и преди и след като се родиха децата. Продължаваме да се виждаме и до  сега – 6 години по- късно. Една от тези невероятни дами е Деси  и от доста време искам да я представя. Деска, извинявай за забавянето, много ти благодаря , че прие поканата и изсипа всичките тези суперлативи за мен!:)

Преди известно време си купи апарат и макар, че все още нищо не разбираше от фотография, още първите и снимки правеха впечатление. Снима със стар ръчнофокусен обектив и твърди, че не може да обработва.  Изумително е как на някои хора, им се получава просто ей така! Ако до тозо момент, не се сблъсквали с нея, задължително посетете страницата и във Flickr http://www.flickr.com/photos/44690076@N07/

Специално за гостуването си в something…  Деси подготви една изумително вкусна и простичка рецепта със сьомга. Направете я и няма да останете разочаровани! Аз вече я пробвах няколко пъти: ) Все пак този материал отлежава при мен от юни...

DEStinations by DES

Когато Руми ме покани да бъда гост в нейния блог подскочих от радост. Та това е един от малкото блогове, които от години следя ежедневно, защото ми носят усещането за нещо близко, нещо мое, вдъхновяват ме и ме успокояват. Да не кажа пък, и че е мястото, от което преди година, когато хванах камерата в ръцете си започнах да чета що е то аджеба бленда  и ще вирее ли тя в моя свят …:)

После ме сви под лъжичката- та това е публична изява, а аз хич не обичам да се показвам –просто съм такава една- уж наперена и непринудена, но фокусират ли се върху мен се  изчервявам и си „гълтам езика”….до един момент. Ето, както сега, когато тази чаровна, талантлива и неуморна моя дружка, /която познавам вече повече от 6 години/ ме покани тук да разказвам за себе си. Чe какво ще разказвам? Аз не съм като другите и гости- нямам блог, не готвя, не сътворявам разни дребни красоти. Само снимам, съвсем любителски и то предимно децата и ежедневието си… 

 Какво пък толкова, казах си после, ей сега ще излея кофата с хвалебствия върху себе си, сега ми е паднало да се окича със слава и да покажа колко всъщност съм прекрасна:)….е да ама не…защото аз съм:

- много разнопосочна, разпиляна, феерична и  непостоянна личност, но пък искам всичко да става сега, веднага и по моя начин;

- трудно помнеща и лесно забравяща;

- капризна и отнесена, но и отдаваща се и съсредоточена при нужда;

-  хаплива, пиперлива и бучаща, но и обидчива и мълчалива;

- с доста интереси и с желанието да се занимавам с много неща, а всъщност  мъничко мързелива и колебаеща се;

 

-  командваща и настоятелна, но търпелива и неподчиняваща се;

- отчайващ оптимист, винаги нахилена и положително настроена, бореща се за истината и правдата и наивно доверяваща се /но само да не ме настъпиш:)/;

- слушаща рок, но подсмърчаща на блусове;

-  влюбена в семейството си- боготворя децата си, но пък имат пълна свобода в живота си;-  вманиачена в  бялото и светлината, но чувстваща се прекрасно на свещи;

 - въздишаща по лалетата, фотографията, готварството, дизайна, декорацията, детайлите и скандинавския стил и ежедневие, но…пречупени през моята призма;

- мечтаеща за собствен блог - с неясна насоченост или по точно, с много-насоченост. /Олеле, с две думи какво се оказах - една завеяна дяволица, която се опитва да изглежда чаровно и сериозно в очите на другите. Как ли ме търпи съпругът ми…дано не прочете това ! / Всъщност, хора, аз не съм чак толкова зле !!!

 

От една година се опитвам и да снимам, една страст, заради която дори не мога да спя нощем – кадрирам, кропя, следвам светлината, диря бокето и блясъка в очите! /Руми и ти имаш пръст в тази работа, ти, твоя блог и  твоя Пентакс :)/

 Но няма да ви разказвам за фотография, защото аз съм човек на усета, разните там термини и техники леко ме изнервят.

Няма и да ви разказвам повече за мен /то няма и какво повече, аз си излях душата/.

Ще ви накарам да си помечтаете за една моя любима дестинация- Норвегия, която или завинаги си окупира едно местенце в сърцето ви или безвъзвратно я губите, ако не успеете да и уловите душата и  да я усетите. 

 

Това е страната, в която хората са едни такива -добри, усмихнати, спокойни, обичащи, руси и големи. Там живеят истински ангели, можеш да ги срещнеш на улицата и да ги пипнеш дори, ако се протегнеш; както и облаците, достигаш ги с ръка само малко да се надигнеш на пръсти! Там животът ти пърха. Там разбираш, че всъщност истината е в малките, в обикновените неща: в капките дъжд, в светналите смеещи се детски очи, в танцуващите по улиците хора, в сутрешното кимване на бабата, живееща отсреща…. иии... Стоп - няма да ви разказвам повече за страната на викингите и Фрея, ще ви оставя така една леко отгърната страница и ще ви пожелая да  имате възможност сами да я отворите и да надникнете в нея един хубав ден! Пък и нали Руми трябва да има за какво пак да ме покани :) …

Освен това съм не само във фотографски, но и във фууд блог, и понеже съм и чревоугодница, та затова и рецептата, която ще споделя с вас е точно като мен и Норвeгия - семпла, но някак запомняща се и оставяща собствен привкус, отпечатък и желание да я опиташ отново и отново …

Сьомга с крем фреш /4 порции/:

4 парчета филе от сьомга

1 малка кофичка крем-фреш  или заквасена сметана + няколко капки лимон;

3-4 с.л. соев сос

1-2 с.л зехтин

сол

            черен пипер

            Овкусява се всяко парче с черен пипер и сол. Оставя се за 30 минути да поеме. В подходящ дълбок тиган подгряваме зехтина и слагаме рибата да се запечата за по 3-4 мин. от всяка страна. Изключваме котлона, изсипваме кофичката с крем-фреш /или сметаната с лимон/ и леко объркваме. Поливаме със соев сос и разклащаме тигана, така че всичко да се смеси, без да се обърква.

Облизахте ли си пръстите и преглътнахте ли няколко пъти?

Руми, благодаря ти, че ме направи част от твоя магически свят!