Уикенд дестинации: Трънска екопътека, река Яблънишка и Дядо Петър

Този ден бяхме предвидили да ходим до Рилските езера. Оказа се, че лифтът има технически проблем и няма да работи до края на септември. Решихме, че като така и така сме направили сандвичи и сме обещали на децата, ще трябва да измислим нещо. След кратко ровене в Интернет се спряхме на Трънската екопътека. Рано сутринта  се озовахме в Трънска Банкя, където беше отправната ни точка. Трябваше да попитаме точно от къде е пътя и попаднахме на възрастен човечец. Както може би се досещате  от заглавието, това се оказа въпросният Дядо Петър. Освен, че ни даде обяснения, много настояваше на връщане да минем през него да ни даде ябълки. И съответно днешната рецепта ще е с ябълки:)

 
Разходката е ясна - Трънска екопътека, ако изобщо може да се нарече пътека:)

Всъщност от там тръгват две екопътеки. Едната върви покрай ждрелото на река Ерма, а другата е от Трънска Банкя  по река Ябланишка. Избрахме втората, която не е много популярна, но за сметка на това е значително по- интересна. Самото селце е съвсем мъничко и се намира до самата граница със Сърбия, на около час от София. До там се стига по тесничък криволичещ път, по който зорлем се разминават две коли. Хората от селото казват, че зимно време няма минаване и снабдяването с храни става веднъж в седмицата.

 След около 15 минути ходене по равна пътечка сред гората,  чухме реката в подножието. Малко след това вече бяхме при нея и пресичахме първото дървено мостче.

Тук вече започва интересната част. Криволичещата пътечка изведнъж се превърна в стръмен склон с издълбани стълбички или просто със закачена в скалата стръмна стълба.

Като цяло не е кой знае колко трудно за преминаване, но задължително условие е да сте с удобни туристически обувки. На места склонът е доста стръмен, има сипеи и става хлъзгаво.

Целият път е около реката, като минава от единия на другия бряг 4-5 пъти. Това се случва по екзотични дървени мостчета:)

Гледките са много красиви, но подозирам че рано на пролет при пълноводие или по- късно есента, когато всичко се оцвети в червено и жълто, ще е много впечатляващо!

По пътя няма много места за почивка, но точно по средата се намира малко водопадче с красиво езерце и чакълено островче.

Голям кеф, но е доста усойно.

Доста си поснимах тук. Аз може и да не мога да снимам пейзажи, но не спирам да опитвам и пак мъкнех статива:)

Аз съм упорита до глупост и в някои отношение съм много търпелива:) Все някога ще докарам нещо по- свястно:)

От тук разходката продължава по скала с пайантов парапет в края и .... ами мостче:)

 За голяма изненада после следва конструкция от няколко мостчета, които минават над интересна каскада:)

Мисля, че някъде тук може да се завъртите кръгом и да се върнете по обратния път.

Ние продължахме още малко нагоре .

Като цяло по- натам нямаше нищо кой знае колко интересно, но стана още по стръмно. В крайна сметка решихме, че като за разходка с деца ни стига и поехме по обратния път.

Кратка фотосесия на някакво мостче:)

Обратният път мина значително по- бързо. Най- вероятно защото вече ми беше писнало да снимам:)

В крайна сметка с всички спирания за снимки, разпъване на стативи, вадене и прибиране на техниката + ядене, пускане на дървени корабчета по реката, събиране на ябълчици- бонсай и мотаене, ни отне 6 часа. Мисля, че иначе е не повече от 1 час в едната посока:)

 Вече бяхме каталясали, което при децата означаваше и доста разлигавени. Мислехме само как да се доберем до колата и да си ходим, но там ни дебнеше Дядо Петър:) Човекът много държеше да си приберем ябълките.

С бабата живеят сами. В дворът им има няколко ябълкови дръвчета, които се превиваха под тежестта на плодовете. Няма кой да ги обере. Те са прекалено възрастни и вече не могат. Чакат ги да изпопадат, но пък тогава няма кой да ги изяде, а на тях им е жал да ги хвърлят. И на ракия вече не могат да ги сварят,  а и после няма кой да я пие. Събират ги от земята и после чакат да мине някой през селцето, за да ги раздадат. Няма смисъл да казвам, че пари не искат. Просто се радват да си поговорят с теб...

И така в момента съм с две торби ябълки:) Чудех се точно какво да ги направя и  след сладиш с ябълки, днес се спрях на интересна вариация на ябълкови пайчета:)

Продукти

8 средно големи ябълки

30 гр едро счукани орехи

30 гр кафява захар

100 гр бяла захар

1 ч.л канела

3 с.л сметана

30 гр бадемов марципан

За тестото:

350 гр брашно

150 гр масло

1/2 ч.л сол

100 мл студена вода

1 жълтък

Приготвяне:

• ябълките се обелват и семките се издълбават с лъжичка, без да се стига чак до дъното
• поръсват се със захарта (отвътре и отвън)
• забърква се плънка от счуканите орехи, кафявата захар, канелата, сметаната и марципана
• брашното се изсипва в дълбока купа. Прибавя се маслото, размекнато до стайна температура и солта
• Намачква се до получаване на трохи, след което се добавя водата. 
• Меси се до гладко тесто, завива се в стреч фолио и се оставя за 30 минути в хладилника
• Ябълките се пълнят с ореховата смес
• Тестото се разделя на 8 еднакви топчета + малко количество за декорация
• от всяко се разточва кора с дебелина около 2 мм, колкото в нея да може да се увие ябълката
• ябълката се слага в центъра, увива и хубаво се притиска
• намазва се жълтък и се украсява с листенца, изрязани от малкото количество тесто, което сме отделили
• отново се намазва с жълтък и се поръсва със захар 
• Пече се около 10 минути на 200 градуса, след което фурната се намалява на 170 и се пече още около 30-40 минути. В случай че започнат да прегарят, покрийте с алуминиево фолио

Сервирайте ги леко охладени, поляти с кленов сироп или карамелен сос. Може да добавите топска сладолед или ванилов крем по желание.